Решение № 11007 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 587/2015 г.

Решение № 11007 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 587/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Национално сдружение на малки и средни кабелни оператори "ТВ клуб 2000", със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Младост 1а", бул. "Александър Малинов" 23, Търговски комплекс "Сити пойнт", ет. 2, офис 67, и "Вирджиния ЕР ЕН" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж. к. "Лазур", бл. 153, вх. Б, ет. 2, срещу решение № 712 от 6.11.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание § 3, ал. 7, във връзка с ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) са продължени задълженията за разпространение на националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио, наложени с § 3, ал. 1 ПЗРЗЕС на предприятията, предоставящи услугата "радио- и телевизионно разпространение" чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи. По поддържаните оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с принципите на равнопоставеност, технологична неутралност и гарантиран достъп на потребителите до информация, сочени като нарушени в процедурата по приемане на процесния акт. Претендират се разноски. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на заявения от жалбоподателите адвокатски хонорар. Заинтересованите страни - Българска национална телевизия (БНТ) и Българско национално радио (БНР) отричат основателността на оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 179 АПК, от активно легитимирани лица и срещу подлежащ на съдебен контрол общ административен акт. Разгледана по същество е неоснователна. По делото няма спор за факти. С решение № 248 от 22.05.2014 г. на основание чл. 36, във вр. с § 3, ал. 7 ПЗРЗЕС, КРС е приела проект на решение за преразглеждане на задълженията за задължително разпространение на радио- и телевизионни програми, наложени на предприятията, предоставящи услугата чрез кабелни и сателитни електронни мрежи, открила е процедура за обществено обсъждане на проекта, като е определила 30-дневен срок, в който заинтересованите лица могат да представят писмени становища по изготвения проект. В рамките на проведеното обществено обсъждане е постъпило становище от Национално сдружение на малки и средни кабелни оператори (НСМСКО) "ТВ клуб 2000". Същото е проучено от регулатора и отразено в справка в табличен вид, с излагане на мотиви за неприемането му. Резултатите от общественото обсъждане на проекта са утвърдени с решение № 712 от 6.11.2014 г. на КРС, с което е постановено и приемане на процесното окончателно решение, обнародвано в "Държавен вестник" - бр. 96/2014 г. Предмет на оспорения административен акт е продължаването на действието на задължението в дефинирания в § 3, ал. 1 ПЗРЗЕС обхват. От фактическа страна актът е мотивиран с преценката на законодателя за съображения от обществен интерес с оглед осигуряване на достъп на гражданите до програмите на обществените радио- и телевизионни оператори, натоварени със задача в общ интерес и с обстоятелството, че мрежите на предприятията, които предоставят кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи, представляват основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми, а от правна - с наличие на предпоставките по чл. 31 от Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), във вр. с § 3, ал. 7 ПЗРЗЕС. Съдебната проверка констатира, че атакуваното решение изхожда от компетентен държавен орган при надлежно упражняване на нормативно възложената му регулаторна функция в сектора на електронните съобщения и в изпълнение на конкретно предоставените му с § 3, ал. 7, вр. с ал. 1 ПЗРЗЕС правомощия. Актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма при излагане на мотиви, обуславящи постановения от органа правен резултат. Неоснователно е оплакването в жалбата за приложен формален подход при провеждане на общественото обсъждане и игнориране становището на участвалото в него сдружение. Комисията е изпълнила предвидената в чл. 36 ЗЕС процедура, която противно на твърденията на оспорващите гарантира участието на заинтересованите лица в производството и съответства точно на целта на закона. Обстоятелството, че в определения за становища срок е депозирано такова единствено от НСМСКО "ТВ клуб 2000" не сочи на порок в общественото обсъждане. Фактът, че възраженията на сдружението срещу проекта са отхвърлени, за което регулаторът се е аргументирал, също не обосновава наличие на процесуално нарушение. От значение за правомерното развитие на процедурата е, че произнасянето на Комисията се предхожда от обсъждане на направеното от заинтересованото сдружение възражение. Видно от доказателствата по делото (таблица, л. 19 - л. 22), регулаторът е дал правно и логически обоснован отговор на противопоставените на проекта твърдения. В този смисъл, неотносими към въпроса за законосъобразността на процедурата са броят на участниците в публичното обсъждане, възприемането или отричането на изразените становища. Противоречието в позициите на страните по съществото на разрешения с крайния акт въпрос касае проверка на приложението на материалния закон. Решението е в съответствие с материалноправните разпоредби, с целта и принципите на ЗЕС. Не е налице твърдяната колизия на общия административен акт с националната правна уредба и с норми от правото на Европейския съюз. С § 3, ал. 1 ПЗРЗЕС предприятията, които предоставят услугата "радио- и телевизионно разпространение" чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи, са задължени да разпространяват безвъзмездно в реално време националните и регионалните програми на БНТ и БНР до преразглеждане на задълженията по реда на ал. 7 от същата законова разпоредба. Ревизията на посоченото задължение се извършва от КРС в срок до 25 май 2013 г. - § 3, ал. 7 ПЗРЗЕС. В оспореното решение е обективирана волята на националния регулатор за продължаване действието на възникналото ex lege задължение на кабелните и спътниковите оператори да разпространяват безплатно програмите на БНТ и БНР. Обхватът, съдържанието и адресатите на задължението са установени в закона, като дължимата от регулатора преценка в хипотезата на приложимата правна норма е относно наличието на основания за продължаване изпълнението на спорния задължителен пренос. Законосъобразно е изведеното от КРС заключение за покриване на заложените в чл. 31 Директива 2002/22/ЕО критерии по отношение на задълженията, предмет на решението: процесните мрежи се ползват от значителен брой крайни потребители, включително такива с увреждания, като основно средство за получаване на радио и телевизионни канали; задълженията са разумни, пропорционални, прозрачни и недискриминационни; налагането им е необходимо за постигане на ясно определени цели от общ интерес. Преценката за наличие на последните два критерия е направена от законодателя с налагането на задължението пряко по силата на закона. В този смисъл регулаторът е обвързан от естеството и параметрите на задължението, така както са дефинирани в § 3, ал. 1 ПЗРЗЕС. В производството по преразглеждането му органът дължи изследване на първия критерий - брой на абонатите на кабелни и сателитни оператори в контекста на пазарните дялове на различните видове платформи. Положителният отговор на въпроса продължава ли тенденцията на преимуществено значение на кабелната и сателитната телевизия сред крайните потребители на платени медийни услуги обуславя извод за законосъобразност на волеизявлението на Комисията, с което е продължено предвиденото в § 3, ал. 1 ПЗРЗЕС задължение. Настоящият състав кредитира подробно изложената в решението обосновка за продължаване на процесното задължение и неоспорените данни от анализа на състоянието и прогнозите на развитие на броя и структурата на абонатите на платена телевизия в България за периода 2009 г. - 2013 г. Релевантна предпоставка за продължаване на задължителния пренос е безспорно констатираната позиция на кабелните и сателитни мрежи като водещи платформи за разпространение на съдържание и запазването през изследвания период на положението им на основно средство за получаване на радио- и телевизионни програми и алтернатива на наземното радиоразпръскване. Жалбоподателите всъщност не оспорват вменения им безвъзмезден задължителен пренос, не сочат изключващи действието на задължението предпоставки, но считат, че аналогично досежно заплащането на услугата следва да бъдат третирани и предприятията, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване (оператори на мултиплекси). Защитната теза на оспорващите не почива на охрана на собствени права и законни интереси, не е насочена към постигане на по-благоприятно от административно разпореденото правно положение, а по съществото си изразява принципно отрицание на действащата законодателна уредба на материята. Съдът възприема като верни и правно обосновани изложените в таблицата с резултатите от общественото обсъждане на решението мотиви на административния орган за неприемане становището на НСМСКО "ТВ Клуб 2000", съдържащо идентични на инвокираните в жалбата твърдения. Извън обсега на спора са възраженията, касаещи задълженията по § 37 и § 37а ПЗРЗРТ на предприятията, разпространяващи цифрова телевизия. Продължаването на задълженията на операторите на мултиплекси е предмет на друг административен акт - решение № 714/6.11.2014 г. на КРС. Целта на нормативното регулиране в областта на електронните съобщения е да се осигури достъп до програмите на БНТ и БНР на всички потребители, независимо от платформата, която използват, с оглед общественото значение на създаваното и разпространявано съдържание. Нееднаквият обем задължения на отделните платформи за разпространение е обоснован от различните цели, които законът преследва. В случая принципът за технологична неутралност, забраняващ фаворизирането или дискриминирането на определена технология, е непротивопоставим на приетата в обществен интерес регулаторна мярка по съображения, следващи от характера и спецификата на разглежданите обществени отношения, свързани с процеса на цифровизация. Несподелимо е и оплакването за нарушена конкурентна среда и неравнопоставеност между различните платформи на разпространение на медийно съдържание. Приложеното по делото решение № 279/24.03.2015 г. на КЗК, постановено в инициирано от жалбоподателите производство по чл. 38, ал. 1, т. 5 ЗЗК, не компрометира материалната законосъобразност на обжалвания акт. Видно от заключението на националния орган за защита на конкуренцията: "законодателно регламентираният различен модел по отношение на възмездяването на наложените задължения спрямо мрежовите оператори по отношение на програмите на БНТ и БНР е обоснован от обществен интерес, за да се осигури достъп на потребителите до обществено важна информация, както и да се гарантира медиен плурализъм и културно многообразие. Наложеното задължение е ограничено до минимално необходимите програми на обществените медии, като доставчиците и крайните потребители не поемат тежест извън разумно необходимото за осигуряване на достъп до разпространяването и съответно за получаването им." По отношение на интелектуалната собственост на радио- и телевизионните организации в контекста на чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, КЗК е приела с посоченото решение, че "с оглед на разликите в моделите на предоставяне на услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми и при отчитане на разликите между обществените телевизионни оператори, чиито разходи за уреждане на авторските и сродните права върху обекти, включени в програмите на БНТ и БНР, са компенсирани с публични средства, и търговските телевизионни оператори, при които няма подобна компенсация, е оправдано радио- и телевизионните организации да имат право да разрешават срещу заплащане преизлъчването на програмите им." Според секторния регулатор в областта на конкуренцията кабелните и сателитните оператори, за разлика от операторите на мултиплекси, реализират приход от доставката на радио- и телевизионни програми до крайните потребители, което предпоставя възмездяването на носителите на съответните права. Без връзка със спорното правоотношение е и соченото от жалбоподателите решение на СЕС от 23 април 2015 г. по дело C-376/13, с което е прието неизпълнение на Република България на конкретни нейни задължения, произтичащи от разпоредби на правото на ЕС в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги. Установените нарушения на държавата се отнасят до националната законодателна уредба досежно конкурсите за предоставяне на права на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване. Поради това, изградените въз основа на цитираното решение на СЕС доводи, са изцяло неотносими към предмета на осъществявания в настоящото производство съдебен контрол. По изложените съображения съдът намира решението на КРС за законосъобразно. Жалбата срещу него се явява неоснователна, поради липса на основания по чл. 146 АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита за настоящата съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 184 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. с § 1 ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят в полза на КРС сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, вр. с чл. 184 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,