Решение № 15709 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2012 г.

Решение № 15709 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство (ПВ), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Михайлова, срещу решение № 3284 от 18.06.2012 г., постановено по адм. дело № 5116/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по отношение на процесните стоки и услуги от класовете 16, 30 и 35 марката "ЕТЪР/ETAR" не е общоизвестна по смисъла на релевантната нормативна уредба. Позовава се на липса на доказателства за използването на марката и разпознаваемостта й за отказаните стоки и услуги към релевантния период. Сочи, че спецификата на Архитектурно-етнографски комплекс "Етъра", обстоятелството, че е разпознаваема и известна дестинация, че в комплекса съществува билкопродавница и са издавани специализирани книги, не е достатъчно, за да се обоснове извод за общоизвестност на наименованието "ЕТЪР/ETAR" за спорните стоки и услуги. Твърди, че предоставянето на услугите от клас 35 рекламиране, управление и т. н. е предназначено за трети лица, докато в случая маркопритежателят не се явява доставчик на тези услуги, а извършва рекламиране и управление на собствена дейност. Според касатора доказателствата за стойността на марката са извън релевантния период, като такива за успешното й прилагане за процесните стоки и услуги липсват. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските по делото. Ответникът Архитектурно-етнографски комплекс (АЕК) "Етър" чрез адв. Генева, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно, при липса на доказателства за релевантния период /към 23.07.1997 г./ и в противоречие с разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО, е отменил административния акт в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на АЕК "Етъра" за определяне на марката ЕТЪР/ETAR като общоизвестна на територията на РБ за стоките от клас 16 на МКСУ - периодични издания. Обосновава становище, че в останалата му част решението е правилно и обосновано, съобразено е с материалния закон и съответства на приложените по делото доказателства, включително на заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-маркова експертиза. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за частично основателна. С атакуваното решение Административен съд - София град е отменил решение № 30-ОМ от 18.03.2011 г. на председателя на Патентно ведомство в частта, в която е отхвърлено като неоснователно искането на АЕК "Етър" - гр. Габрово за определяне на марка "ЕТЪР/ETAR" като общоизвестна на територията на Република България за следните стоки и услуги на Международната класификация на стоките и услугите: клас 16 - книги и периодични издания; клас 30 - чай, екстракти /настройки/ и отвари от билки /за немедицински цели/ и клас 35 - реклама; разпространение на рекламни материали и мостри; търговска администрация; управление на търговски сделки; административна дейност; административно управление на хотели, върнал е административната преписка на органа за ново произнасяне, включително за произнасяне по искането да се признае общоизвестност на марката "ЕТЪР/ETAR" и по отношение на стоките "значки" от клас 26, които са включени в първоначалното искане на АЕК "Етър", но за които липсва произнасяне и е осъдил Патентно ведомство да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт в оспорената му част е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. От фактическа страна е установено, че производството пред ПВ е образувано по искане вх. № 15540 от 21.08.2006 г. на Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" за определяне на марка "ЕТЪР/ETAR" - словна като общоизвестна за изброените в искането стоки и услуги. Датата, от която се претендира, че марката е общоизвестна на територията на Република България е 23.07.1997 г. Пред административния орган са изложени твърдения, че марката "ЕТЪР/ETAR" е придобила общоизвестност няколко години след започване на нейното реално използване (1.09.1964 г.) и притежава това качество и до настоящия момент. Според молителя високата й популярност е безспорен факт, видно от огромния брой посещения, регистрирани в АЕК "Етъра", като десетмилионният посетител е регистриран на 23.07.1997 г., както и от оставените послания от множество видни български и чуждестранни личности, посетили комплекса. Известността на марката произтича и от обявяването на комплекса, ползващ тази марка, за паметник на културата, както и фигурирането му в 100-те национални туристически обекта на България. Сочи се, че марката е известна не само в предлагането на туристически услуги, а и като действащ архитектурно-етнографски комплекс, който предлага изработка и продажбата на място на множество стоки и извършването на различни, често уникални услуги. Към искането са приложени доказателства в подкрепа на претенцията за общоизвестност на марка "ЕТЪР/ETAR" - списания, брошури, договори, протоколи, каталози, статистики и т. н. Въз основа на събраните в административното производство доказателства и становището на комисията по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за определяне в ПВ на марка като общоизвестна или на марка, ползваща се с известност на територията на Република България, председателят на ПВ е издал процесното решение, с което е приел искането за основателно в по-голямата му част, като е определил словна марка "ЕТЪР/ETAR" с притежател АЕК "Етър" като общоизвестна към дата 23.07.1997 г. на територията на Република България за изброените в решението стоки и слуги на МКСУ от класове - 08, 14, 15, 16, 21, 25, 26, 30, 35, 36, 37, 39, 40, 41, 42 и 43. Със същото решение в обжалваната му част искането за определяне на словна марка "ЕТЪР/ETAR" като общоизвестна на територията на Република България е отхвърлено като неоснователно за следните стоки и услуги на МКСУ: клас 16 - книги и периодични издания; билети; клас 30 - чай, екстракти /настройки/ и отвари от билки /за немедицински цели/; клас 35 - реклама; он-лайн реклама в компютърна мрежа; разпространение на рекламни материали и мостри; търговска администрация; управление на търговски сделки; административна дейност; административно управление на хотели. Отказът на органа да определи марката като общоизвестна за тези стоки и услуги е мотивиран с оглед критериите по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО, като е прието, че не са представени доказателства или представените такива не са датирани, или са извън релевантния период, поради което не могат да се приемат като доказателство за определяне на марката като общоизвестна марка на територията на страната за посочените стоки и услуги. По делото е изслушана и приета съдебно-маркова експертиза, неоспорена от страните. Съгласно експертното заключение процесната марка е с висока степен на известност за територията на Република България към дата 23.07.1997 г., доказателство за което са посещенията на туристи, офертите на туроператорите, множеството сключени договори с големи български и чуждестранни фирми, множеството интернет препратки към " Етъра", заснетите научно популярни филми, публикации в пресата, организирани панаири, семинари, конференции, планери и т. н. Направен е исторически преглед от създаването на комплекса до настоящия момент. Отчетени са особените му характеристики на единствения музей под открито небе в България, който изпълнява функции на културен институт, като същевременно развива и самостоятелна стопанска дейност. Посочено е, че на територията на АЕК функционират занаятчийски работилници, водни механизми, хотел, сгради с обществено значение, както и че комплексът се е утвърдил като средище на научно-изследователска дейност. В комплекса се предлагат хотелски услуги, музейни услуги, продажба на сувенири и рекламни материали, отдаване под наем на заведения и работилници и други дейности. Констатирано е, че първото книжно издание, подготвено от музейните специалисти, е излязло от печат 1989 г. и това е първи том от специализирания етнографски сборник "Етър", като АЕК "Етър" е един от първите музеи със самостоятелни научни поредици. Установено е, че стоките чай, екстракти и отвари от билки се предлагат в т. нар. билкопродавница в комплекса и включват народни рецептури, утвърждавани с векове. Според вещото лице няма разлика в начина на използване, продължителността и степента на известност на публично представяне на марката при предлагането на стоките от клас 30 МКСУ, признати от ПВ и стоките от същия клас - чай, екстракти и отвари от билки, за които е отказано да се признае общоизвестност. Същият извод е направен и по отношение на признатите за общо известни стоки и услуги от клас 16, съпоставени с тези, за които е постановен отказ. Видно от СМЕ, начинът на ползване, продължителността и степента на известност на публичното представяне на марката и за отказаните услуги от клас 35 са едни и същи с признатите като общоизвестни такива от същия клас. Според заключението на вещото лице относно периодичните издания и он-лайн рекламата в компютърната мрежа не са открити доказателства за общоизвестност. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е счел, че марката "ЕТЪР/ETAR" изпълнява критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО за общоизвестност по отношение на отказаните стоки и услуги от клас 16 - книги и периодични издания, от клас 30 и от клас 35, с изключение на он-лайн рекламата. Преценил е, че са налице данни за успешно прилагане на правата върху марката за всички предлагани стоки от клас 16 и клас 30, както и за услугите от клас 35, за които е призната общоизвестност. По критерия - стойност на марката, съдът се е позовал на приложено в административната преписка експертно заключение от 23.05.2008 г. за пазарната стойност на словна марка "ЕТЪР/ETAR", направено от лицензиран оценител на права върху интелектуалната собственост въз основа на документи и информационни материали, които са относими към 23.07.1997 г. Навел е извод, че след като са налице доказателства, които административният орган безусловно е приел за релевантни към прилагането на чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО за по-голяма част от заявените стоки, при положение, че начинът на използване, продължителността и степента на известност на публично представяне на марката са едни и същи и по отношение на тях, и по отношение на отказаните стоки, необосновани се явяват изводите в административния акт, че тези доказателства не са достатъчни за определяне на марката като общоизвестна и за процесните стоки. С тези мотиви съдът е приел, че са налице предпоставките за приемане на стоките и услугите: книги и периодични издания (клас 16), чай, екстракти /настройки/ и отвари от билки за немедицински цели (клас 30) и реклама; разпространение на рекламни материали и мостри; търговска администрация; управление на търговски сделки; административна дейност; административно управление на хотели (клас 35) за общоизвестни към дата 23.07.1997 г. съгласно законоустановените критерии. Едновременно с това в мотивите на съдебното решение е отразено, че липсват доказателства за общоизвестност на марката към релевантния период за следните стоки и услуги: периодични издания, билети (клас 16) и онлайн реклама (клас 35). Съдът е приел, че върху билетите не фигурира словната марка, поради което същите не се отличават от билетите, за която и да било друга предлагана стока или услуга. Обоснован е извод, че жалбата на АЕК "Етър" е неоснователна относно искането за признаване общоизвестност на марката за стоки от клас 16 - билети и от клас 35 - онлайн реклама в компютърната мрежа. Настоящата инстанция констатира, че въпреки изрично формираната и изразена воля на съда в мотивите на решението за частична неоснователност на жалбата (досежно стоките от клас 16 - билети и услугите от клас 35 - онлайн реклама в компютърната мрежа), същата не е обективирана в диспозитива на съдебния акт, поради което е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК, която първоинстанционният съд следва да поправи по съответния за това ред. Върховният административен съд в настоящия състав, при извършения касационен контрол на обжалваното съдебно решение по същество, намира, че същото е неправилно в частта, с която е отменено решение № 30-ОМ от 18.03.2011 г. на председателя на Патентно ведомство в частта, в която е отхвърлено искането на АЕК "Етър" за определяне на марка "ЕТЪР/ETAR" като общоизвестна на територията на Република България за следните стоки и услуги на Международната класификация на стоките и услугите: клас 16 - периодични издания. Сам съдът, съобразявайки и категоричните констатациите на вещото лице по този въпрос, е посочил, че не са налице доказателства, които да определят словната марка "ЕТЪР/ETAR" като общоизвестна на територията на РБ към 23.07.1997 г. за периодични издания /клас 16/. В противоречие с доказателствата по делото и установените факти, решаващият съд е приел за незаконосъобразен отказа на органа да признае марката за общоизвестна за този вид стока. При липса на данни притежателят на марката да предлага периодични издания, което се потвърждава и от заключението на СМЕ, необоснован и в нарушение на материалния закон е изводът на съда за наличие на условията за определяне като общоизвестна към 1997 г. на марката "ЕТЪР/ETAR" за периодични издания. Ето защо в тази му част решението на съда е неправилно и следва да се отмени, а жалбата на АЕК "Етър" съответно да се отхвърли в тази й част. В останалата му част решението е правилно и следва да се остави в сила, по следните съображения. В чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО в шест точки са изброени обстоятелствата, които се вземат предвид при определяне на дадена марка за общоизвестна, а именно: степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; продължителност, степен и географска област на използване на марката; продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; стойност на марката; други обстоятелства. При всички случаи преценката за общоизвестност следва да се направи с оглед общоизвестността на процесната марка на територията на Република България или на значителна част от нея. Спорът по делото се свежда до въпроса дали ангажираните доказателства обосноват извода за общоизвестност на словната марка "ЕТЪР/ETAR" към 23.07.1997 г. съгласно някои от горепосочените критерии по отношение на конкретни стоки и услуги, предлагани от заявителя, за които председателят на ПВ е отхвърлил искането за определяне на марката като общоизвестна. Правилен и обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта му, в която е отказано признаване на общоизвестност на марката за следните стоки и услуги по МКСУ - книги (клас 16); чай, екстракти /настройки/ и отвари от билки за немедицински цели (клас 30); реклама, разпространение на рекламни материали и мостри; търговска администрация; управление на търговски сделки; административна дейност; административно управление на хотели (клас 35), като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Първоинстанционният съд правилно е отчел характера на стоките и услугите, означавани и свързвани с процесната марка, съобразявайки и специфичния статут на АЕК "Етър" (етнографски, музеен, архитектурен комплекс, туристически обект, място за отдих и т. н.) и осъществяваната от него стопанска и нестопанска дейност, включваща широк и многоспектърен кръг стоки и услуги, като голяма част от тези стоки и услуги се отличават с уникалност и имат дългогодишно представяне. На тази база е определен и релевантният кръг потребители, който е на практика неограничен. Основателно съдът е възприел неоспореното от страните заключение на назначената по делото съдебно-маркова експертиза, която е категорична, че в случая от представените материали и направеното проучване може да се обоснове извод, че са налице достатъчно данни относно високата степен на известност на марката към релевантната дата, отнасяща се и до спорните стоки и услуги. Доказано е сходството на част от стоките и услугите, за които марката е призната за общоизвестна с част от стоките и услугите, за които това е отказано. Видно от заключението на вещото лице, не е налице разлика в начина на използване, продължителността и степента на известност на публично представяне на марката при предлагането на стоките от клас 16, 30 и 35 МКСУ, признати от ПВ и стоките от същите класове, за които е отказано да се признае общоизвестност (без периодичните издания и онлайн рекламата в компютърната мрежа). От установената фактическа обстановка и извършения на плоскостта на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО правен анализ е видно, че представените по делото материали могат да се приемат като достатъчно доказателство за определяне на процесната словна марка като общоизвестна на територията на страната към релевантния период за разглежданата част от отказаните стоки и услуги по МКСУ от класове 16; 30 и 35. При наличието на достатъчно доказателства, че процесната марка е разпознаваема сред релевантния кръг потребители, законосъобразен се явява изводът на Административен съд - София град за неправилно отхвърляне от ПВ на искането на маркопритежателя, касаещо книги (клас 16); чай, екстракти /настройки/ и отвари от билки за немедицински цели (клас 30); реклама, разпространение на рекламни материали и мостри; търговска администрация; управление на търговски сделки; административна дейност; административно управление на хотели (клас 35). Твърденията на касационния жалбоподател са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Представените доказателства за нарастващата известност на марката за период, следващ релевантната към настоящия казус дата, не опровергават изводите за наличие на критериите по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО към процесната дата, а точно обратното - свидетелстват за трайно и стабилно присъствие на стоките и услугите, означени с нея. По тези съображения настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна в тази й част. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника ПВ на РБ искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, АЕК "Етър" следва да бъде осъден да заплати на ПВ на РБ сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,