Решение № 11238 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Цанева, от гр. Гурково, чрез пълномощника си адв. Г. Кръстев срещу решение 516 от 22.12.2022 г., постановено по адм. д. 431/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АССЗ), с което е отхвърлен изцяло предявения от нея иск за осъждане Областна дирекция на МВР-Кюстендил да заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед 21-0245-000007 от 11.04.2021 г. на началник група РУ-Бобов дол, към ОД на МВР-Кюстендил, ведно със законните лихви върху тази сума. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кюстендил, чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение. При евентуалност прави възражение за прекомерност. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът редовно призован не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение АС Стара Загора е отхвърлил предявения от Д. Цанева иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР-Кюстендил, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед 21-0245-000007 от 11.04.2021 г. на началник група РУ-Бобов дол, към ОД на МВР-Кюстендил, ведно със законните лихви върху тази сума. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че безспорно е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен акт, издаден от началник на група в РУ-Бобов дол, към ОД на МВР-Кюстендил - заповед 21-0245-000007 от 11.04.2021 г., който акт с влязло в сила решение 208 от 08.10.2021 г., постановено по адм. дело 212/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил е отменен като незаконосъобразен. Съдът обосновал извод, че от събраните по делото доказателства обаче не се установява, че вследствие именно на отменената от съда ЗПАМ са настъпили твърдените неимуществени вреди от страна на Цанева, доколкото въобще се доказва безспорно тяхното наличие, като съответно не се установява и наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен ефект. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. Съдът е посочил, че не се възприемат за доказани, твърдените за настъпили неимуществени вреди /негативни изживявания/ от факта, че Цанева не е можела да ползва личния си автомобил, в следствие на което е прекъснала контакта си с близки и роднини, съответно се е затруднило придвижването й към и от работното й място, доколкото все пак, както и се твърди от самата ищца и разпитания по делото свидетел, алтернативна възможност за пътуване е била налице и същата очевидно е била използвана. Нито пък от свидетелските показания се доказвало наличието на неимуществена вреда и причинна връзка между нея и отменения акт. Приел, че ищцата неуспешно и без надлежни доказателства претендира наличието на търпяна в процесния период неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от въпросната ЗПАМ. С тези мотиви съдът отхвърлил така предявения иск. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди, но неправилно е счел, че неблагоприятни психични и емоционални преживявания в т. ч. притеснения, напрегнатост, стрес и дискомфорт вследствие на принудително прекратената регистрация на собственото на Цанева МПС са неоснователни и недоказани. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая, настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди е било доказано. Действително са били ангажирани доказателства за емоционалното въздействие, което отмененият акт е оказал върху личността на Д. Цанева. В случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинените на ищцата неимуществени вреди от отменената ЗПАМ. Настоящата инстанция счита, че от показанията на свидетеля П. Йовчев се установяват настъпили за ищцата неимуществени вреди притеснения, напрегнатост, стрес и дискомфорт и те са в пряка причинно-следствена връзка на принудително прекратената регистрация на собственото МПС. Неговите показания възпроизвеждат преки впечатления. Настъпването на неимуществени вреди може да се доказва и в случая е доказано именно чрез свидетелски показания. Несъмнено е установено от показанията на свидетеля по делото, че за ищцата са настъпили вредоносни последици, изразяващи се в нервност, стрес, асоциално поведение, физическо отслабване. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Несъмнено, незаконосъобразното лишаване на ищцата от възможността да ползва собствения си автомобил за шест месеца, при несъмнена необходимост от нея при положение, че и процесния период съвпада с разгара на пандемията от COVID-19, т. е. безспорно същото е имало негативно отражение върху здравословното й състояние. Не е необходимо да се представят нарочни доказателства, за да се направи извод, че издаването на незаконосъобразния ПАМ е свързано с психични и емоционални преживявания в т. ч. притеснения, напрегнатост, стрес и дискомфорт. Безспорно е налице и причинно-следствена връзка с издадения и отменен административен акт, ищцата е претърпяла установените неимуществени вреди. Относно размера на дължимото се обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, следва да бъде не претендирания от 3 000 лева за целия исков период, а сумата от 500 лв. Водим от гореизложеното, решението, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск на Д. Цанева против Областна дирекция на МВР-Кюстендил, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед 21-0245-000007 от 11.04.2021 г. на началник група РУ-Бобов дол, към ОД на МВР-Кюстендил, ведно със законните лихви върху тази сума, като неправилно следва да бъде отменено за размера до 500лв. като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск в размер от 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. В останалата част решението на АдмС-Стара Загора следва да бъде оставено в сила. Доколкото от касатора е направено искане за уреждане на всички законови последици при уважаване на касационната жалба, което е обичайният израз за искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива и за двете инстанции следва да се присъдят на лицето, съразмерно на уважената част от иска. Лицето е направило 23 лв. разноски за държавни такси и изпращане на исковата молба и касационната жалба в двете инстанции, които следва да му се възстановят в пълнота. Адвокатското възнаграждение от 400 лв., заплатено за представителство пред първата инстанция следва да бъде намалено на 67 лв., съобразно на уважената част от иска. За представителство пред касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски. При този изход на спора разноските в първоинстанционното производство в полза на ОД на МВР Кюстендил, следва да бъдат отменени, а касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 90 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,