Решение № 11825 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ТНД Пропърти ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, [жк], представлявано от управителя Т. Михайлов, подадена чрез пълномощника адв. В. Терзиева, срещу Решение 123/18.04.2023 г., постановено по адм. дело 602/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-16001621003542-091-001/11.05.2022 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) П-16002422091143-003-001/20.05.2022 г., потвърден с Решение 339/28.07.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за периода м. 09 м. 12.2019 г. не е настъпило данъчно събитие, поради което не е налице основание за начисляване на данък, противно на възприетото от съда. Счита, че безспорно в случая се касае за уговорен гратисен период, а не за безвъзмездна доставка, като намира за приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде отменен ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. П. Бонева, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Стара Загора е бил РА Р-16001621003542-091-001/11.05.2022 г., издаден от органи по приходите, поправен с РАПРА П-16002422091143-003-001/20.05.2022 г., потвърден с Решение 339/28.07.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на ТНД Пропърти ЕООД е установен ДДС за внасяне в размер на 19 393,97 лв. за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г. В хода на ревизията е установено, че с договор от 28.08.2019 г. ревизираното дружество е отдало под наем на Даник ЕАД за срок от 10 години собствено производствено хале, като договореният наем е в размер на 25 078,41 лв. без ДДС. Двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК. В чл. 4 от Договора е уговорено, че периодът 01.09.2019 г. 31.12.2019 г. е гратисен, като наем не се дължи. От предоставени от дружеството счетоводни документи е установено, че на 31.12.2019 г. ТНД Пропърти ЕООД е отчело по сметка 703 Приходи от продажба на услуги сума в размер на 96 969,85 лв. за нуждите на ЗКПО. При тези фактически установявания е прието, че дружеството е следвало да начисли ДДС в размер на 19 393,97 лв. на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 27, ал. 2 и чл. 25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и оспорена от процесуалния представител на административния орган. Според заключението на вещото лице счетоводните записвания във връзка с отчитането на приходите от наема са съобразени с изискванията на СС 17 Лизинг. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Прието е, че в случая, от гледна точка на ЗДДС, се касае за възмездна доставка, поради което същата правилно е обложена на основание чл. 9, ал. 3 от ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. На първо място, неприложима спрямо процесния случай е разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, на която се позовава касаторът. Това е така, тъй като с договора за наем, сключен между ТНД Пропърти ЕООД и Даник ЕАД, е уговорено, че за спорния период м. 09 м. 12.2019 г. наем не се дължи, т.е. изобщо не е налице уговорено плащане. Цитираната разпоредба е относима спрямо останалия период на сключения договор, който не е предмет на настоящия спор. Именно защото е уговорен гратисен период, за целите на ЗДДС е налице възмездна доставка, която подлежи на облагане. Този извод следва от разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която предвижда, че за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. В конкретния случай ревизиращите са установили, че при закупуване на имота ТНД Пропърти ЕООД е отразило в дневника си за покупките фактура 6000000695/27.08.2019 г. през м. 08.2019 г., като по нея е упражнено право на данъчен кредит. Уговарянето на гратисен период, за който дружеството няма да получава наемна цена правилно е квалифицирано като предоставяне на услуга за дейност, различна от икономическата такава на дружеството. В този смисъл несъстоятелен е аргументът на касатора, че имотът е отдаден под наем с цел печалба, което твърдение е невярно спрямо спорния период. С оглед изложеното допълнително установените задължения са законосъобразно определени, като този извод не се разколебава от заключението по ССчЕ. Както правилно сочи ответникът по касация, СС 17 Лизинг е относим към отчитането на лизинговите договори и приравнените на тях договори за наем, но единствено от гледна точка приложението на ЗКПО, но не и на ЗДДС. Неотносимо спрямо процесния случай е и цитираното в касационната жалба Решение 6914 от 10.06.2015 г. по адм. д. 10687/2014 на ВАС, тъй като касае отложено плащане, какъвто настоящият казус не е. Предвид изложеното, решението на административни съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Материалният интерес по делото възлиза на 19 393,97 лв., като на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на приходната администрация се следва сума в размер на 2 145,46 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение