Решение № 9505 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2019 г.

Решение № 9505 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Т. Иванова за отмяна на влязлото в сила решение № 12336 от 12.10.2018 г., постановено по адм. № 6020/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Молителката сочи като правно основание на искането за отмяна чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането е представено удостоверение от 11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което Т. Иванова е уведомена, че не може да и бъде представено заверено копие от заявление за изменение на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 05.10.2001 г., тъй като не се съхранява в пенсионното й досие. Посочено е, че входящ № 20626/18.03.2014 г. е служебно създаден в хода на развилото се административно производство по проверка основателността на отпуснатата и изплащана пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Моли същото да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно като съображенията за това са следните: Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, в смисъла по-горе, не са посочени от молителката, а приложеното удостоверение не е ново доказателство и е неотносимо към съществото на спора. В случая с решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение № 656 от 22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3380 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Т. Иванова против решение № 2153-15-80/25.03.2016 г. на Директор ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане №[ЕГН]/ПР-2136-15-15 от 14.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена, считано от 04.04.2014 г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Иванова, изменена с разпореждане № 369 от 20.11.2000 г. Съгласно цитираната норма, в редакцията й към момента на постановяване на акта, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. За определяне размера на пенсията са от значение приложените доказателства за трудов стаж и при условията на коя категория е полагания труд, а заявлението е ирелевантно, поради което и фактът дали Иванова е подала заявление или номера на преписката по другото административно производство е служебно генериран е ирелевантен за законосъобразността на акта и не е от значение за делото. С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Т. Иванова да заплати на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,