Решение № 754 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез проц. представител юрк. Стаменова, против решение 7981 от 22.12.2022 г. по адм. дело 9665/2022 г. на Административен съд София град /АССГ/. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - И. Илиев , чрез процесуалния си представител- адв. Икономов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на И. Илиев Заповед рег. 8121к-11371 от 21.09.2022г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение , на основание чл.226,ал.1,т.6, във вр. с чл. 232 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с рег. 812100-14532 от 29.08.2022г., съобразно указанията в мотивите. Съдът е установил от фактическа страна, че с решение 7294/19.07.2022г., постановено по адм. д. 4454/2022г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение 2151/31.03.2022г. по адм. дело 889/2022г. на АССГ, с което е отменена Заповед 8121к-109/11.01.2022г. на министъра на вътрешните работи относно прекратяване служебното правоотношение на Илиев. Установено е също така,че на 27.07.2022г. на жалбоподателят/ответник по касация в настоящото производство/ е издаден амб. лист 000282, предписваш 30 дневно домашно лечение . Болничен лист не е издаден, доколкото лицето е било безработно. След изтичане на срока на домашното лечение И. Илиев подава заявление с рег. 812100-14532/29.08.2022г. до министъра с искане- възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В докладна записка/рег. 3286р-46118/12.09.2022г./ главен комисар Илков предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на И. Илиев поради неявяването му в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. С оспорената пред АССГ заповед/сочена по-горе/ министъра на вътрешните работи прекратява служебното правоотношение с ответника по касация, на основание чл. 226,ал.1,т.6 ЗМВР. Съдът е обсъдил изложените факти и след анализ на приложимите нормативни правила е достигнал до следните правни изводи: Единственото спорно обстоятелство е - изпълнена ли е предпоставката на чл. 232,изр.1 ЗМВР- в 14 дневен срок от влизане на отменително решение - заел ли е Илиев длъжността на която е възстановен. Както правилно сочи първоинстанционния съд законът/ чл.226,ал.1,т.6 ЗМВР/ допуска неспазване на 14 дн. срок по уважителни причини. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че законовия срок не е спазен от Илиев по уважителни причини. Същия се е намирал в домашно лечение и здравословното му състояние не е позволило да се яви да заеме длъжността на която е възстановен. Правилно АССГ сочи,че органът по назначаване, при подаване на просроченото искане за възстановяване, не е ценил дали неспазването на срока не се дължи на уважителни причини, а директно е прекратил служебното правоотношение. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сторените разноски за настоящото производство, в размер на 1500лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,