Решение № 12258 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2014 г.

Решение № 12258 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Александър Темелков Саров, от с. Добровница, община - Пазарджик, против Решение № 261/29.04.2014 г. по адм. дело № 88/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: кметът на община - Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Виячева, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: Златка Ангелова Газиева, Еленка Георгиева Милчева, Стоянка Георгиева Газиева и Веселка Георгиева Газиева, чрез пълномощника им - адв. Църцаров, оспорват касационната жалба, като неоснователна. Претендират за разноски пред касационната инстанция. Ответниците: Петруна Радкова Сарова, Стоян Василев Стоянов и Васил Стоянов Газиев, редовно призовани, не се явяват. От първата е постъпило становище, с писмени доказателства, за уважаване на касационната жалба, като основателна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Александър Темелков Саров, против Заповед № 186/3.12.2013 г. на кмета на община - Пазарджик, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, е одобрена поправката на кадастралния план с верните имотни граници между имоти с пл. № 183 и пл. № 184, в кв. 26 и 27 по плана на с. Добровница, съгласно приложената скица-проект към акта за непълноти и грешки, както и е осъдил същия на разноски. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. За съда предприетото изменение на кадастралния план /КП/ на с. Добровница, засягащо имотната граница между двата поземлени имота, е на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 380/9.05.2013 г. по гр. дело № 4318/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, по разрешен вещноправен спор по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР между собствениците на тези два имота, при което и съгласно чл. 62, ал. 5 от наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, не се изисква подписване на акта за непълноти и грешки /АНГ/ от заинтересованите страни. По спорния въпрос дали акта е в съответствие с това съдебно решение, съдът е приел, че е налице такова съответствие, поради което оспорването е неоснователно. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По делото не е спорно, че процесното изменение е по заявление на ответницата Златка Ангелова Газиева, като съсобственик на имот с пл. № 183, кв. 26 по плана на с. Добровница, община-Пазарджик, за поправка на имотната граница между съсобствения й поземлен имот и съседния такъв с пл. № 184, в кв. 27, съсобственост между касатора - Александър Саров и ответниците: Петруна Радкова Сарова, Васил Стоянов Газиев и Стоян Василев Стоянов, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 380/9.05.2013 г. по гр. дело № 4318/2012 г. на РС - Пазарджик. Видно от приложеното копие на това решение, със скица № 4 към него, по иск на собствениците на имот пл. № 183 срещу собствениците на имот пл. № 184, с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съдът е приел за установено по отношение на ответниците, че е допусната "грешка в кадастъра в кв. 27 по плана на с. Добровница, общ. Пазарджик, изразяваща се в погрешно заснемане на границата между имоти пл. № 183 и пл. № 184, като част от имот пл. № 183 с площ от 128 кв. м. е заснета като част от улица-тупик с о. т. 43а-43б и част от имот пл. № 184 с площ от около 42 кв. м. е заснета като част от улица-тупик с о. т. 43а-43б - съгласно схема № 4 от заключението на СТЕ, неразделна част от това решение". При тези данни правните изводи на съда, че одобреното изменение на КП, съответства на описаното съдебно решение, с което е разрешен вещноправния спор между страните относно имотната граница между двата имота, са законосъобразни. Имотната граница между двата имота по скицата-проект към АНГ, съответства на вярната имотна граница посочена от съда в диспозитива на съдебното решение и скица № 4 на СТЕ към него, в частта, засягаща двата имота, попадащи в нереализирана улица-тупик по плана на с. Добровница от 1993 г. Твърдението на касатора, че в участъка между т. Б и В на скица № 4 към решението, остава част от 28,6 кв. м. от имот пл. № 184 придаваема към имот пл. № 183, която не е съобразена от органа при нанасяне на границата на имот пл. № 184, е неотносимо, тъй като не е предмет на процесното изменение. Последното има за предмет корекция на границата по влязлото в сила съдебно решение. Съдебното решение се отъждествява с постановения диспозитив, който цитиран буквално по-горе, не съдържа волеизявление за грешка и в тази част, относно тези 28.6 кв. м. Ето защо, като е приел, че изменението на КП е за корекция имотната граница на двата имота, попадащи в улица-тупик, с посочените в решението площи, включени в нея, по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., съдът е постановил обосновано и в съответствие със закона решение. За касатора съществуват други възможности за защита на правата му относно тази част, която не е предмет на процесното изменение. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Община - Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането за разноски на ответниците, представлявани от адв. Църцаров, е неоснователно, поради непредставяне на доказателства за извършени такива. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение