Решение № 2655 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9610/2014 г.

Решение № 2655 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9610/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство срещу решение № 3498 от 23.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3215/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Валентина Стефанова Едрева е отменена издадена от касатора заповед № Р-10/7.03.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на служителката. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да отмени заповедта като незаконосъобразна съдът е приел, че в нея не са посочени фактически основания, което препятства възможността за преценка дали е налице хипотезата на посочената правна норма. Този извод е неправилен. От съдържанието на акта се установява, че прекратяването на служебното правоотношение е извършено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на Едрева. Материалноправните предпоставки за придобиване на това субективно право се съдържат в чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Приложеният текст от ЗДСл предоставя правото на органа по назначаването да прекрати с едномесечно предизвестие служебното правоотношение при придобито право на пенсия от служителя. Следователно правното основание в случая съвпада с фактическото и необоснован е в тази връзка изводът на съда за невъзможност да провери наличието на предпоставките за издаване на заповедта чрез установяване на релевантните факти с писмени доказателства. Лицето не е оспорило пред АССГ обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта - 7.03.2014 г. отговаря на изискванията за стаж и възраст за пенсиониране. Освен това от служебното досие на Едрева е видно, че до 1.06.2000 г. същата има 24 години, 1 месец и 9 дни трудов стаж, а от 1.06.2000 г. до 7.03.2014 г. - 13 години, 9 месеца и 6 дни служебен стаж, или общо осигурителен стаж 37 години, 10 месеца и 15 дни. Следователно правилно е приложена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 68 от КСО, като се има предвид, че служителката е родена на 28.09.1952 г., а за 2014 г. за жените необходимата възраст за отпускане на пенсия е 60 години и 8 месеца, а необходимият осигурителен стаж е 34 години и 8 месеца. Освен това, независимо, че в заповедта не е посочено изрично откога правоотношението следва да се счита за прекратено, безспорно това е датата на връчването на заповедта - 7.03.2014 г., предвид посоченото в т. 2 от същата, че на Едрева се дължи обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на едномесечната основна заплата. Служебната книжка е надлежно оформена до тази дата, има и издадена в тази насока нарочна заповед № Р-11/13.03.2014 г. от касатора на основание чл. 62, ал. 1 от АПК, с която е извършено допълване на обжалваната заповед с текста "считано от 7.03.2014 г.", която не е връчена на служителката. Неоснователно е оплакването й, че заради поведението на органа по назначаването, издал неправилна заповед, тя не може да се пенсионира, тъй като според съда не съществува обективна пречка за това, ако получи документите си от НИНКН и подаде заявление пред НОИ. Що се касае за претенцията на Едрева по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, то съгласно чл. 125 от същия закон тя подлежи на разглеждане по общия исков ред. Затова правилно съдът е приел, че възраженията й по повод на дължимото обезщетение не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на заповедта на това основание. Предвид изложеното първоистанционното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу процесната заповед да се отхвърли като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,