Решение № 17467 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2019 г.

Решение № 17467 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП против решение № 1073/16.05.2019 г. по описа на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 905/2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008770-091-001/14.05.2016 г., потвърден с Решение № 496/22.07.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 78 126,02 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 34 939,43 лв. и относно допълнително установените дължими суми за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 5 999,55 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 141,20 лв., за 2011 г. в размер на 15 561,77 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 525,94 лв., за 2012 г. в размер на 15 679,92 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 970,58 лв. и за 2013 г. в размер на 1 823,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 393,34 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "А. Л. Д." ЕООД, чрез адв. Василев, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С Решение № 3500/20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 8415/2017 г. на ВАС, Решение № 1033/15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1921/2016 г. по описа на Административен съд – П. е отменено частично и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото Административен съд – П. се е съобразил с дадените указания. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008770-091-001/14.05.2016 г., потвърден с Решение № 496/22.07.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 78 126,02 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 34 939,43 лв. и относно допълнително установените дължими суми за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 5 999,55 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 141,20 лв., за 2011 г. в размер на 15 561,77 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 525,94 лв., за 2012 г. в размер на 15 679,92 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 970,58 лв. и за 2013 г. в размер на 1 823,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 393,34 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че по делото са представени всички необходими документи за възникване на правото на данъчен кредит по см. на чл. 71 от ЗДДС, които отговарят на изискванията чл. 114, 115, 117 от ЗДДС, тъй като от събраните протоколи са посочени подробно количества и стойности на доставените родово определени вещи, както и на извършените услуги. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд намира изводите на АС – П. за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - П.. Правилно е установил съдът, че ревизионното производство е предхождано от две проверки за установяване на факти и обстоятелства, документирани с протоколи от 02.12.2013 г. и 21.07.2014 г., при които са изследвани доставки на стоки и услуги от дружеството във връзка с ремонтни дейности на нает обект сгради и складови помещения в гр. П., ул. "В. Л." .... и ремонтни дейности на собствен апартамент в [населено място], [адрес]. По двата протокола и по двете ПРФО не са констатирани нарушения на ЗДДС, ЗКПО и ДОПК, като в тях е посочено, че е налице несъществено разминаване в данните и е разпоредено прихващане на дължими суми или възстановяване на ДДС. П. фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, имат за предмет доставки на стоки /строителни материали, оборудване и мебели/, строителни услуги, услуга, свързана с ремонт на автомобил и други услуги. По делото са ангажирани достатъчно доказателства, че процесните доставки на стоки и услуги са осъществени именно от доставчиците на ревизираното дружество. Представените доказателства съдържат в себе си конкретни данни, въз основа на които да се установи реалността на фактурираните услуги. Правилно съдът се е позовал на практиката на СЕС като е приел, че непредставянето от страна на доставчиците на доказателства, че са разполагали с процесиите стоки, както и на доказателства за кадровата и материалната им обезпеченост само по себе си не е основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Правилно е приел съдът, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват действително извършени доставки и предвид вярното им отразяване в първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, правилно е отменил РА и в частта по ЗКПО. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, като същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат за ответника в размер на 2 800 лв., така както са заявени и изплатени съгласно договор за правна помощ. Същите не са прекомерни и не следва да бъдат намаляван съобразно евентуално направеното възражение на касатора. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,