Решение № 8276 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2011 г.

Решение № 8276 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Валентинов Бошнаков от с. Осиково, общ. Девин, срещу Решение № 2496/25.05.2011 г. по адм. д. № 9401/2010 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че съдът при постановяване на обжалваното решение не се е съобразил с разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, които предвиждат подпомагане на земеделски производители когато "кандидатът ползва заявените земеделски площи" и същите "се поддържат в добро земеделско и екологично състояние". Твърди още, че не е извършена проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт. Моли, Върховния административен съд да отмени като неправилно обжалваното решение и върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - София не взема становище по касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и не се установява наличие на предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът при спазени съдопроизводствени правила е изяснил спор факти. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е обсъдил доказателствата, становищата и възраженията и е приложил относимата правна уредба. В съответствие с установеното от фактическа страна и правилното приложение на разпоредбите на ЗПЗП и тези на Наредба № 11/08 г. и регламенти № 796/04 г. и № 1973/04 г. е изложил е мотивирани съображения за неоснователност на оспорването чрез отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, с което по реда на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане и са му наложени санкции за бъдещ период по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2008 г. Според прокурора, преценката на относимите факти и приложимата за случая правна правна уредба, не обективират основания за отмяна. Предвид изложеното счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна. От доказателствата по делото се установява следното: Първоначално жалбата на Веселин Валентинов Бошнаков е била подадена до Административен съд Смолян, срещу Уведомително писмо, изх. № 02-6500/17550 от 24.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - Разплащателна агенция /РА/. С жалбата са били изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, и по-конкретно за неговото противоречие с материалния закон, отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Конкретните му твърдения за това са били, че с влязло в сила Решение № 198/06.07.2010 г. по адм. д. № 219/2009 г. на АС Смолян е прогласена нищожността на отказа на Държавен фонд "Земеделие" - РА, обективиран в уведомително писмо изх. № 01-212/001524 от 23.07.2009 г. на ДФЗ, Областна разплащателна агенция Смолян и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ - РА за ново произнасяне. След изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне е постановено обжалваното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, с което отново е отказано финансиране и му се налагат санкции за бъдещ период. Жалбоподателят е поискал от административния съд да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката на органа със задължителни указания по приложението на материалния закон. С определение в о. с. з. на 11.12.2010 г. АС - Смолян е прекратил съдебното производство пред този съд по адм. д. № 650/2010 г. и е изпратил същото по подсъдност на АС - София град. След изпращането му по подсъдност, пред АССГ е образувано адм. д. № 9401/2010 г. С обжалваното решение по него административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Веселин Бошнаков, срещу Уведомително писмо, изх. № 02-6500/17550 от 24.08.2010 г. на ИД на ДФ "Земеделие" - РА и го е осъдил да заплати на ДФ "Земеделие" - РА сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат, АССГ е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила. Приел е също, че изложените в оспорения акт правни и фактическите основания, съдържащи се в приложената към акт таблицата за формиране на общата сума на финансово подпомагане, заедно с разясненията към нея, изпълват изискването за форма и съдържание на административния акт по смисъла на чл. 59 АПК. Посочил е още, че относимите по случая факти са правилно установени при съобразяване и обезпечаване правото на участие на жалбоподателя в административното производство по издаване на акта, както и това, че жалбоподателят не е упражнил правото си на участие и защита чрез възражения и доказателствени искания - не е присъствал при извършването на проверката на място, за което е бил уведомен, не е оспорил констатациите по контролния лист, не е посочил и ангажирал доказателства за опровергаването им, включително в производството по съдебно оспорване на акта. С обжалваното решение административния съд е приел, че по силата на общото правило установено с разпоредбата на чл. 39 ЗПЗП, директните плащания по СЕПП се получават за ползвани земеделски площи. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро екологично състояние и кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Аналогични на горната разпоредба са и разпоредбите за плащанията по схемите и мерките за Националните доплащания (НД) по чл. 47, ал. 2, т. 5 от ЗПЗП и тази на чл. 12, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Съгласно чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗПЗП размерът на единното плащане на площ се определя за хектар, като се раздели финансовият пакет на страната на използваната земеделска площ в страната, която се поддържа в добро земеделско състояние, коригирана по обективни причини, като критериите се одобряват и обявяват със заповед на министъра на земеделието, след одобрение на Европейската комисия. Използваната земя включва обработваемата земя, постоянните пасища, трайните насаждения и семейните градини независимо дали се използват за земеделска продукция. От данните по делото съдът е установил, че жалбоподателят не е поддържал заявените площи в добро земеделско и екологично състояние /същите са били обрасли с шипковидна растителност/ и не ги е обработвал, което е дало правото на РА да намали или да откаже плащането по СЕПП и НД. При първоначално заявени по СЕПП и НР1 40,12 ха, са установени като недопустими за подпомагане са 39,26 ха, а допустими - 0,86 ха, т. е. установено е наддеклариране в размер на 39,26 ха, което представлява 100% наддеклариране /съотношение между наддекларирана площ от 39,26 ха и допустимата площ - 0,86 ха/. Приел е още, че по СНД при първоначално заявени 0,42 ха и при утвърден минимален размер на стопанството от 1 ха, съгласно Решение № 838/06.12.2006 г. на МС, заявените 0,42 ха се явяват недопустими за подпомагане. Първоинстанционният съд е приел за законосъобразен оспорения акт и в частта му относно наложените санкции за бъдещ период по СЕПП и НР1. Изводите си в тази насока е обосновал с разпоредбите на чл. 51, т. 2 от Регламент № 796/2004 г. и чл. 138 от Регламент № 1973/2004 г., които предвиждат, че ако разликата между декларираните и установените площи е по-голяма от 50 %, както е в процесния случай, на земеделския производител не се изплаща помощта и същият бива изключен от получаване на помощ до сума, равняваща се на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ, като тази сума се удържа от плащанията за помощи съгласно схемата за помощи, на които земеделският производител има право в течение на три календарни години. По СЕПП санкцията върху неодобрената /неустановената/ площ от 39,26 ха /по 127.87 лв./ е в размер на 5020,18 лева; по НР1 - върху същата площ /по 176,02 лева/ е в размер на 6910,62 лева или общо в размер на 11 930,80 лева. Върховният административен съд намира обжалваното решение на Административен съд София - град за правилно и обосновано. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът при постановяване на решението си не е извършил проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт. В решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал компетентността на органа издал акта и е установил, че със Заповед № РД-09-835/20.12.2007 г. и Заповед № РД-09-863/25.11.2008 г. на министъра на земеделието и горите, в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Наредба № 79/ 1.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на РА, ДФЗ е акредитиран в качеството му на изпълняващ функциите на единствена РА за Р България. В съответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 20а ЗПЗП, ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация а изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА. Неоснователно е и следващото твърдение в жалбата, че съдът при постановяване на решението си, не е приложил правилно разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, като не е изтълкувал правилно съдържанието на изразите "кандидатът ползва заявените земеделски площи" и същите "се поддържат в добро земеделско и екологично състояние". В съответствие с чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления когато установи, че: кандидатът ползва заявените земеделски площи; площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Заявленията се проверяват с административни проверки и проверки на място, както предвижда чл. 37 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП; установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. По делото е установено, че със Заповед № РД-09-53/21.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните е наредено извършването на бърза проверка на място на постоянно затревените площи, заявени от кандидата - общо 12 парцела. В изпълнение на нея е издадена Заповед № 083623/13.05.2009 г. на Техническия инспекторат на ДФЗ - РА, с която извършването на проверка на място е било възложено на главен експерт Димитър Иванов в периода от 13.05.2009 г. - 15.05.2009 г. и е определена крайната дата за предаване на контролния лист за процедурна проверка - 15.05.2009 г. Видно от контролния лист за проверката на място, извършена посредством визуален метод на контрол, за заявените БЗС с площ общо в размер на 39,26 ха е констатирано, че са видимо необработвани и обрасли с шипковидна растителност. Жалбоподателят е бил уведомен, както предварително за извършването на проверката на място, така и впоследствие за констатациите от нея, като му е изпратен препис от контролния лист с препоръчано писмо с обратна разписка, получено от него на 09.09.2009 г. Видно от доказателствата по делото, същият не е възразил срещу констатациите на проверяващия орган - ТИ на ДФЗ - РА. Не е направил никакви забележки и по констатациите направени при проверката на място. Оспорвал ги е едва пред съда, но както правилно е отбелязано в обжалваното решение, при оспорването не са посочени конкретни доказателства от жалбоподателя, опровергаващи констатациите обективирани в контролния лист. Пред настоящата инстанция жалбоподателя посочва, че наличието на посочените в контролния лист шипкови храсти обогатяват пасището, като осигурява допълнителна храна на животните. По отношение така направеното възражение, правилно АССГ с решението си е посочил, че до приемането на Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /ДВ, бр. 22 от 19.03.2010 г., условията за допустимост за подпомагане на постоянни пасища са определяни със заповеди на министъра на земеделието и храните. Със Заповед № РД-09-293/04.05.2007 г., публикувана в Неофициалния раздел на ДВ, бр. 428/29.05.2007 г. и Заповед № РД-09-429/11.07.2008 г., публ. в ДВ, бр. 24/26.09.2008 г., относимите към процесното заявление е утвърден национален стандарт 4.2, съгласно който "задължително е постоянните пасища да се почистват от нежелана храстовидна растителност /къпина, шипка/ и да се провежда борба с агресивни устойчиви растителни видове /орлова папрат, чемерика/". При така изложените по-горе обстоятелства, Върховният административен съд намира за правилни и обосновани изводите на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на жалбата на Веселин Бошнаков, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-6500/17550 от 24.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София. Не са налице сочените с касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение