Решение № 3333 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2014 г.

Решение № 3333 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Светозаров Примов срещу решение № 8353 от 30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7862/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-15-334/12.07.2013 г. на кмета на район Средец - Столична община, за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Към делото е присъединено и адм. дело № 926/2015 г. на Върховния административен съд, образувано по касационна жалба на Примов срещу решение № 6597 от 4.11.2014 г. на АССГ, постановено в производство по чл. 175 от АПК. Иска се отмяна на съдебните решения като неправилни и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на район Средец - Столична община, счита и двете жалби за неоснователни. Също претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбите за процесуално допустими, а по същество за неоснователни, по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че към момента на назначаването му на длъжност "главен юрисконсулт" на 1.03.2011 г. касационният жалбоподател не е имал изискуемия се от отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията (ЕКДА) 2 годишен юридически стаж. Продължителността на същия е била 6 месеца и 25 дни. Този факт е налице и към момента на прекратяване на служебното правоотношение. При изискуем се след 1.07.2012 г. съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) вече 3 годишен юридически стаж за заемане на длъжността Примов е имал 2 години, 11 месеца и 7 дни. При това фактическо положение правилно е приложена от органа по назначаването разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Възраженията и доводите в касационната жалба са основани на неправилно тълкуване на нормативната уредба. В очевидно противоречие със закона е и твърдението, че след като органът по назначаването е бил наясно със стажа и въпреки това е назначил жалбоподателя на длъжността, няма право едностранно да прекрати служебното правоотношение. Не може да се приеме за основателно и оплакването, че стажът на длъжност "финансов контрольор" следва да се зачита като юридически стаж и че изпълнението й води до натрупване на такъв, тъй като изискванията за заемането й са от служител с висше юридическо или икономическо образование. Предвид изложеното АССГ правилно е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед. Не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Същият извод следва и по отношение на допълнително постановеното решение в частта му, с която е отказано поправка на явна фактическа грешка. Няма доказателства за реално заплатени от ответника разноски по делото, поради което искането за присъждането им е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,