Решение № 13107 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3520/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. София, чрез пълномощника си С. Шкодрев, против Решение 1097/19.02.2024 г., постановено по адм. дело 67/2024 г. по описа на Административен съд София град. С решението първоинстанционният съд е отменил писмена покана с изх. 29-02-142/13.12.2023 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София е поканена да заплати сумата от 2 916 лева, както и НЗОК е осъдена да заплати разноски в размер на 50 лева. Посочва се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения, относими към релевираните касационни основания, моли решението на административния съд да бъде отменено и да се отхвърли оспорването на лечебното заведение. Ответникът - "Аджибадем Сити Клиник МБАЛ" ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в представения писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява основателна. С обжалваното първоинстанционно решение административният съд е отменил писмена покана с изх. 29-02-142/13.12.2023 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса, с която болницата е поканена да заплати неоснователно получената сума от 2 916 лева. Органът е приел, че на пациентката А. Ц. Р. са извършени две процедури, които следва да се отнесат към клинични пътеки 124 и 129, като не е отпуснато медицинско изделие [заличен текст]. Нарушението е квалифицирано по чл. 366, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 9 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 - 2022 г. и по история на заболяването 5270/23 г. От данните по делото е видно, че административното производство по издаване на процесния акт е започнало със заповед РД-18-971/28.08.2023 г. на директора на СЗОК, за извършване на проверка на Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение ЕООД за периода на действие на договор 22-4841/2020 г., за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол РД-18-971-2/08.9.2023 г. Установява се от данните по преписката, че комисията, определена да извърши проверката е приела, че на пациентката А. Ц. Р. са извършени две процедури, които следва да се отнесат към клинични пътеки 124 и 129, като не е отпуснато медицинско изделие [заличен текст]. Нарушението е квалифицирано по чл. 366, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 9 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 - 2022 година и история на заболяването 5270/23 г. Лечебното заведение е възразило срещу констатациите на проверяващите служители. В Протокол 36/02.10.2023 г. е обективирано решение на Арбитражната комисия по медицински дейности, създадена със заповед РД-09-200/28.09.2023 г., с което възражението е оставено без разглеждане. За да постанови този резултат арбитражната комисия е приела, че в производството по чл. 76а ЗЗО, спорът не се решава от нея. При осъществения контрол за законосъобразност на акта по чл. 74 ЗЗО съдът намира, че той е издаден от компетентен орган, но не отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. В поканата не са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които органът е приел, че лечебното заведение е получило сумата от 2 916 лева. Не е посочено кога и на какво основание тази сума е платена и за извършването на каква дейност. Мотивирайки се в този смисъл първоинстанционният административен съд намира обжалвана заповед за незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с изискването на чл. 146, т. 2 АПК, поради което я е отменил. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са касационните доводи на директора на Столична здравноосигурителна каса за наличие на касационното основание по чл. 209, т.3, предл. първо АПК. Във връзка с писмо с вх. 35-00-1812/16.08.2023 г. на управителя на НЗОК по повод писмо на изпълнителния директор на ОЗОФ ДОВЕРИЕ"ООД, е проверено ИЗ 5270 на ЗОЛ А. Ц. Р. с ЕГН [номер], хоспитализирана на 04.04.2023 г. по КП 124 [заличен текст] и дехоспитализирана на 06.04.2023 година. Констатирано е, че в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (бл. M3 - НЗОК 7) са описани отчетените процедури с код: 34115.0 ([заличен текст]) и код 55113.0 ([заличен текст]); 55244.01 ([заличен текст]); 91910.04 (изследване на кръв) и 11700.00 (електрокардиограма). От лечебното заведение са представени Фактура с 1000048541/04.04.2023 г. за заплащане на техническо и битово обслужване при високотехнологично оборудване в размер на 275 лева и фактура с 1000048951/10.04.2023 г. за: консуматив (медицински) или медикамент (допълнително) в размер на 425 лева; избор на екип в размер на 900 лв. и ППД 5 в размер на 495 лева. Съдът неправилно не е съобразил обстоятелството, че към ИЗ 5270/2023 г. в документ 2 липсва стикер на вложено скъпоструващо медицинско изделие, стойността на което се заплаща от НЗОК извън цената на КП/Апр./Кпр. По справка от ИИС на НЗОК липсват отчетени и заплатени на ЛЗ скъпоструващи медицински изделия относно ИЗ 5270 на ЗОЛ А. Ц. Р. с ЕГН [номер].От медицинската документация е видно провеждането на [заличен текст] (оперативната процедура се извършва и отчита по КП129), намерена е комуникация между [заличен текст] (оперативната процедура се извършва и отчита по КП124). В Доклада от доц. д-р С. Стефанов - началник на отделение по съдова хирургия към АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК УМБАЛ ЕООД е посочено извършено лечение на двете [заличен текст]. В предоставения от лечебното заведение списък на хирургически операции като проведена процедура фигурира само корекция при [заличен текст]. Констатирано е, че не са спазени изискванията на чл. 366, ал. 2, т.1, б. а и ал. 9 и чл.378 от НРД за МД 2020-2022 г., като ИЗ 5270/2023 г. ще бъде включена в ПНПС. Посочените подробни фактически основания за издаване на процесния административен акт, кореспондират с правното основание, на което е издадена писмената покана. Не е налице сочения от първоинстанционния съд порок на акта по чл. 146, т. 2 АПК. Обосноваването на административните актове се дължи във всички случаи, а липсата на мотиви като задължителен елемент от съдържанието на акта води до неговата отмяна. Това е и една от гаранциите за законосъобразност с оглед упражняване правото на защита на засегнатото лице. В случая мотиви се сдържат в акта, както и фактическите основания, и конкретните съображения се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта. Такива придружаващи документи са вписани и в поканата, и са приобщавани като мотиви към нея. Оспореният акт не страда от пороци по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, които да обуславят неговата незаконосъобразност. Издаден е от компетентен орган, както е приел съда, в предписаната от закона писмена форма, в рамките на установения административнопроизводствен ред, при съществуваща материалноправна уредба по неговия предмет и формулирана в закона цел. Поради това решението следва да се отмени, като спорът е изяснен от фактическа страна и следва вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,