Решение № 7563 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4171/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на главна дирекция Национална полиция, чрез процесуален представител, против решение 5051 от 13.02.2025г., постановено по адм. дело 9223/2024г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което по жалба на С. М. Ч. е отменена Заповед 3286з-3160/21.08.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация 3550/23.03.2012г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи-МВР, и административната преписка, образувана по заявлението от С. Ч., 328600-35876/30.05.2024г. е изпратена на директора на ГДНП-МВР за ново произнасяне, след съобразяване с дадените със съдебното решение задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на специалния ЗМВР. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът С. М. Ч., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат АССГ, без да си направи труда да изпълни задължението си по чл.168 АПК като провери и посочи в мотивите си от компетентен орган ли е издаден оспорения акт, спазена ли е предвидената в закона форма, допуснати ли са нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и съответен ли е акта с целта на закона, е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна на следните основания, които според преценката на съда се свеждат до неправилно заключение на АО, че продължаване обработването на данните за извършената на Ч. полицейска регистрация следва да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл.6, ал.1, т.1-3 и 9 от ЗМВР. Съдът е счел, че само наличието на други предявени на лицето обвинения за извършени престъпления от общ характер може да служи като основание да бъде отказано заличаване на полицейска регистрация, но не и наличието на данни за извършени административни нарушения по ЗДвП. Решаващият едноличен състав на АССГ не е приел за необходимо за процесния случай да продължи съхраняването на лични данни, предмет на полицейска регистрация 3550/23.03.2012г. по описа на СДВР за неопределен срок, по съображенията на органа свързани с извършени от лицето административни нарушения по ЗДвП. АССГ е отбелязал, че в обжалваната заповед АО несполучливо, но удобно за обосноваване тезата си, се е позовал на съображение 66 от Решение на СЕС по дело С-118/2022, която хипотеза според съда не е относима за случая. Решението е неправилно. Производството пред АО е инициирано от С. Ч. със заявление за снемане полицейска регистрация вх. в ГДНП от 30.05.2024г. във вр. протокол от 11.12.2012г. по НОХД 14149/2012г. по описа на СРС, по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, след постановяване на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. В случая регистрацията е извършена на осн. чл.68, ал.1 ЗМВР- Ч. е привлечена като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 НК. Съобразно доказателствата по делото невярно е заключението на първостепенния съд, че в случая по отношение на искателя Ч. е настъпило обстоятелството по чл.68, ал.6, т.1 ЗМВР- полицейската регистрация да е извършена в нарушение на закона, което следва от решението на СЕС по дело С-118/2022. В конкретния казус АО в проведеното административно производство по искане за снемане на полицейска регистрация е приложил разрешението, възприето в т.45 и т.70 от Решението на СЕС, според което чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. Подходящите срокове за такава периодична проверка трябва (в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата ) в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. При липса на определени от държавата-членка срокове за периодичната проверка на необходимостта от обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, всяко инициирано производство по реда на по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация (или производство за заличаване /изтриване/ на лични данни по чл.21 от Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР), предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по см. на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството. В случая АО е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. По този начин необходимата предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лицето Ч., регистрирано по реда на чл.68, ал.1 ЗМВР, е налице. Видно от съдържанието на оспорения акт в случая АО освен предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия е събрал и анализирал наличната информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с други параметри, включващи естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, миналото и профила на осъденото лице, и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице. Такива обстоятелства за конкретния казус са свързани с вида на умишленото престъпление от общ характер, за извършване на което лицето е било привлечено като обвиняем, и което е било основание за извършване на полицейска регистрация по чл.68, ал.1 ЗМВР, а именно: престъпление по чл.343б, ал.1НК- управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред (престъпление против транспорта), и поведението на лицето след датата на полицейската регистрация, показващо склонност за извършване на различни по вид и степен на укоримост нарушения, в същата област на обществени отношения, регулирани със Закона за движение по пътищата, в периода от 2012г. (годината на извършване на полицейската регистрация) до 2024 (годината на подаване заявлението за снемане на полицейска регистрация). За извършените нарушения лицето е санкционирано по ЗДвП с влезли в сила актове в проведени административно-наказателни производства. Няма пречка последващи деяния, представляващи извършени административни нарушения от лицето, да са елемент от преценката на органа относно наличие на хипотеза за снемане на полицейска регистрация, съответно съхранение/заличаване на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. От събраните в хода на административното производство данни се установява незачитане на обществения ред при управление от С. Ч. на МПС, което несъмнено създава опасност с висока степен по отношение на другите членове на обществото факт, изискващ съществена необходимост от превенция на последващи идентични деяния, опасни за обществото, която превенция е сред основните дейности на министерство на вътрешните работи по чл.6, ал.1 ЗМВР. Горно означава, че извършената съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето С. М. Ч., събрани чрез способа на полицейската регистрация. При установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка, над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност, противно на възприетото от АССГ. Неправилен е извода на съда, че процесния отказ означава продължаване обработката на лични данни на Ч. за неопределен срок. Няма пречка лицето да инициира в последващ момент производство пред компетентния АО по проверка за необходимостта от съхранение на лични данни на лицето (каквото задължение за периодична проверка има административният орган съобразно решението по дело С-118/22г. на СЕС) с цел признаване правото на лицето за изтриване на тези данни ако към този момент съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са обработвани. Неправилно съдът е приел, че АО се позовал пряко на съображението в т. 66 от решението по дело С-118/22г. на СЕС. Видно от прочита на оспорения акт в тази негова част това съображение е изложено във вр. с мотивите на АО свързани с прилагане на разрешенията на СЕС в т.54,, 55 и 61 от решението по цитираното дело. От изложеното следва, че оспорената пред АССГ Заповед 3286з-3160/21.08.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е съответна на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обжалваното съдебно решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на касатора се определят разноски за две съдебни инстанции- юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200лв. и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70 лева. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,