Решение № 3566 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2016 г.

ВАСVI отделение22.03.2017 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 910 от 22.04.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 3717/2015 г. ОСЪЖДА РЗОК В. да заплати в полза на "Амбулатория-медицински център за специализирана медицинска помощ "С. П." ООД разноски в размер на 1300/хиляда и треста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3566 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на РЗОК В., чрез процесуален представител - началник отдел "Правно и административно обслужване" срещу решение № 910 от 22.04.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 3717/2015 г. С него се отменя по жалба на "Амбулатория - медицински център за специализирана медицинска помощ С. П." ООД заповед № РД-09-2084/24.11.2015 г. на Директора на РЗОК В., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД за 2015 г., считано от датата на издаване на заповедта е прекратен частично без предизвестие сключения индивидуален договор № 031718/12.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакет "Очни болести" с лечебно заведение "Амбулатория-медицински център за специализирана медицинска помощ С. П." ООД. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до констатациите на назначената по делото експертиза, които съдът не отчел при извеждането на изводите си по съществото на спора. Ответникът, Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ "С. П." ООД чрез процесуален представител адвокат взема становище за несонователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в скрока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в процеса и разгледана по същество за неоснователна по следните съображоения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на управителя на "Амбулатория-медицински център за специализирана медицинска помощ С. П." ООД със седалище и адрес на управление в гр. В. срещу цитираната заповед на директора на РЗОК В., издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО и чл. 96, ал. 2, т. 1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г. Констатациите при издаване на заповедта са за нарушение, изразяващо се в това, че след проведен преглед на М. Б. Г. от д-р М. Х. С. й е предоставен амбулаторен лист № 001225/15.05.2015 г. в който е отразено извършване на "Лазертерапия на очни заболявания", каквато дейност Георгиева твърди, че не е била извършвана. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. За установяване на фактите по спора съдът е назначил съдебна експертиза от заключението на която се ползвал, за да изведе издводите си относно извършената медицинска дейност. По делото са обсъдени всички доводи на страните и са уважени всички искания във връзка със събирането на доказателствата относими към спора. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка едни с други и в тяхната съвкупност и е извел изводи за незаконосъобразност на издадената заповед, за която в тежест на органа са да установи фактическити е и правни основания за издаването й. При отказ на М. Б. Г. да бъде извършен допълнителен преглед за установяване на съществени за спора факти, е приел за неустановени доводите на административния орган и за опровергани констатациите му в обжалваната заповед и поради това я е отменил. Решението е правилно. Съдът е назначил, изслушал и възприел заключение на съдебно медицинска експертиза, което не е било оспорено от страните. Разпита на вещото лице в съдебно заседание е насочил към необходимостта да бъде извършен допълнителен преглед на свидетелката по делото М. Б. Г. за да се отговори на въпроса има ли следи от лазер коагуланти в третираното око. Такъв допълнителен преглед е предложен от съда на свидетелката, като последната е отказала да й бъде извършен нов преглед. При тези данни и мнение на експерта, че само след ангиография на пациентката може да се установи наличе на лазеркоагуланти, и само след успешното й провеждане може със сигурност да се установи наличието им въпросът е останал неизяснен. При спор от такъв характер, фактите са предмет на експертно установяване с експертиза, поради което доводи с правна терминология могат да бъдат преценени след като са обсъдени от експерт. Ето защо касационните доводи съдържащи медицинска техническа терминология след като не са били предявени на експертизата по делото не могат да бъдат обсъждани в касационната инстанция. Наред с това, установяването нови факти по съществото на спора е недопустимо в касационната инстанция предвид забраната по чл. 220 АПК според която разпоредба приложението на материалния закон се преценява според фактите установени от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случаите, включително и по т. 1 "при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 24. В настоящият случай не се установява извършеното нарушение в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО поради което обосновано и правилно в съответствие с материалния закон съдът еотменил заповедта като незаконосъобразна. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1300 лева, без претендираните пътни разноски в размер на 202, 70 лева които са извън хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение

Цитирани разпоредби

1