Решение № 8571 от 25.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5133/2025 г.

ВАСВторо отделение25.08.2025 г.докладчик т Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 9733/20.03.2025 г. по адм. д. 9819/2023 г. на Административен с съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Т. Б. Л., [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лв.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. Б. Л., [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лв.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет- Направление "Архитектура и градоустройство" чрез неговия процесуален представител срещу решение 9733/20.03.2025 г. по адм. д. 9819/2023 г. на Административен с съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Т. Б. Л. и Д. Б. Л. чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Б. Л. и Д. Б. Л. чрез техния пълномощник срещу решение 617 на Столичния общински съвет от 13.07.2023 г. В ЧАСТТА, с която се одобрява проект за план за застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс Овча Купел -1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р., район Овча Купел, Столична община по реда на чл. 22, ал. 4- ал. 7 ЗУТ за УПИ III- 9086 за Жс и магазини, ПИ с идентификатор 68134.4334.9086 от стар кв. 116, нов кв. 122. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. При издаването на акта е спазена установената от закона форма. Решението съдържа предвидените в чл. 59 АПК реквизити наименование на органа, наименование на акта, правни основания, разпоредителна част, дата на издаване и подпис. Съдът приема, в съответствие с установената съдебна практика, че фактически мотиви се съдържат в актовете за възлагане и преработване на проекта и в протоколите от заседанията ОЕСУТ. Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. В случая такива промени са налице, тъй като предишният ПУП от 1984 г. не е съобразен с действащото законодателство след 2001 г., с ОУП от 2009 г. и кадастралната карта, одобрена през 2010 г. Според съда при постановяване на процесното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно на заседанието на 02.11.2022 г. ОЕСУТ не е уважил възражението на собствениците на ПИ с идентификатор 68134.4334.9086 относно предвиденото с проекта на ПУП -ПРЗ застрояване, съответно неправилно не е разпоредено проектът да бъде съобразен с направеното от тях мотивирано предложение. Следва да се отбележи, че решение ОЕСУТ не се съдържа конкретни мотиви и в него не са посочени кои точно разпоредби на Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/22.12.2003 г./ са нарушени. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за устновени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че устройствената зона, в която попада процесният имот, е Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк). Според Общия устройствен план на Столичната община устройствените параметри за зона Жк съгласно ред 2 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община /ЗУЗСО/ са: - Макс. плътност на застрояването в % - 40%; -Макс. Кинт -3,0; -Мин. озеленена площ в % - 40%; - Макс. кота корниз в метри - 26 за жилищна сграда, 32 за обществена сграда. С плана за застрояване се предвижда частично запазване на съществуващата жилищна сграда с идентификатор 68134.4334.9086.1, означена в плана като двуетажна и ново строително петно за жилищна сграда на три етажа (М+2) - магазин и два жилищни етажа - ниско жилищно застрояване, разположено свободно в УПИ. Настоящата инстанция намира извода на съда, че жалбоподателите като собственици на имоти, предмет на плана, са заинтересовани лица и могат да представят искане, в случая мотивирано предложение и скица по чл. 135, ал. 2 ЗУТ за изменение на предварителния проект на ПУП-ПИРЗ. В конкретния казус мотивираното предложение за изменение на плана за застрояване на УПИ III- 9086, ПИ с идентификатор 68134.4334.9086 от стар кв. 116, нов кв. 122, е предявено с възражение , което не е уважено, тъй като не се доказва и изпълнението на Наредба 7 за ПНОУВТУЗ и отстоянията, съгласно изискванията на чл. 31-35 ЗУТ. Според мотивираното предложение в процесния имот се предвижда височината на застрояване да бъде до 10м, 15м и до 26 м. Според заключението на вещото лице процесният план, съответно мотивираното предложение не изискват подробно оразмеряване, както и че УПИ III-9086 е ъглов и няма дъно. Поради това застрояването в мотивираното предложение е предвидено с три височини до 10 м, до 15 м и до 26 м. Като е изследвал нормативните изисквания за ниско, средно и високо жилищно застрояване и правилата за комплексно застрояване, вещото лице е достигнало до извод, че мотивираното предложение на жалбоподателите отговаря на същите. Вещото лице е установило, че параметрите на застрояване - плътност и интензивност, определени с плана, са по-ниски от пределно допустимите за зона Жк, но не са в противоречие с ОУП на СО. Спрямо релевантните и установени от съда факти съдът правилно е приложил материалния закон и изводът му за отмяна на обжалваното решение в оспорената му част е законосъобразен. На първо място настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че неправилно на заседанието на 02.11.2022 г. ОЕСУТ не е уважил възражението на собствениците на ПИ с идентификатор 68134.4334.9086 относно предвиденото с проекта на ПУП ПРЗ застрояване, съответно неправилно не е разпоредено проектът да бъде съобразен с направеното от тях мотивирано предложение. Правилно съдът е приел, че в решението ОЕСУТ не се съдържа конкретни мотиви и в него не са посочени кои точно разпоредби на Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/22.12.2003 г./ са нарушени. В тази насока касационната инстанция не споделя доводите в касационната жалба за приложимост на положение 13 от Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7//22.12.2003 г., а не положение 11 от същото приложение. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи защо следва да се прилага положение 13, а не положение 11 от Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7/22.12.2003 г. Съгласно чл. 81 от Наредба 7/22.12.2003 г. в имоти в територии за комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси разстоянията между сградите на основното застрояване се определят съгласно схематичните положения в приложение 2. Според заключението на вещото лице определените с мотивираното предложение параметри с в съответствие с предвиденото в ЗУЗСО и не противоречат на ОУП. В мотивираното предложение междусградните разстояния се предвижда да се определят именно съгласно схематично положение 11, като вещото лице отчита факта, че съществуващите сгради в съседните УПИ са разположени от по-благоприятната за ослънчаване посока, определящ техните височини. Заключнието на вещото лице е, че експертизата не констатира отклонения от нормативните изисквания съобразно направеното мотивирано предложение. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че сградите са стоящи, пунктови и лежащи, като не съществува легално определение за това. Вещото лице определя предвидената с мотивираното предложение сграда като пунктова, поради което относимото положение е 11, а не 13, което има предвид лежаща сграда. Поради това възражението в касационната жалба за приложимост на положение 11 от Приложение 2 от Наредба 7/22.12.2003 г.. е неоснователно. Предвид изтъкнатото законосъобразен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че тъй като мотивираното предложение е в съответствие с нормативните изисквания и предвид заявената воля на собствениците на ПИ с идентификатор 68134.4334.9086 по отношение на застрояването на собствения им имот, ОЕСУТ е следвало да съобрази предложението, съответно СОС да одобри проекта на ПУП ПЗ за ПИ с идентификатор 68134.4334.9086 с предвижданията, заложени в мотивираното предложение. Като не е сторил това, Столичният общински съвет е допуснал съществено нарушение на административнопроцедурните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон, в какъвто смисъл е и крайното заключение на решаващия съд. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на по 1 300 /хиляда и триста/ лв. за всеки един съобразно представените договори за правна защита и съдействие. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение