Решение № 49 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4904/2014 г.

Решение № 49 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4904/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 247 от ГПК образувано е по почин на съда. В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК страните не са депозирали писмен отговор. От данните по делото е видно следното: С решение № 49 от 21.08.2015 г., постановено по гр. дело № 4904/2014 г., ВКС, Четвърто гражданско отделение е отменил решение № 5105/5.07.2013 г., постановено по гр. дело № 3778/11 г. на Софийски градски съд, Второ "Г" въззивно отделение и вместо него е постановил друго, с което е прогласил нищожността на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на сделката обективирана в нотариален акт №, т., рег. №, дело № г, с която на 13.03.2002 г И. С. Т. и П. Я. Т. са продали на Ф. Л. А. апартамент №, на етаж, в жилищната сграда на бл. №, вх., в [населено място], [жк], състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 65,40 кв. м, заедно с избено помещение № с полезна площ от 4,1 кв. м, със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,694% от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището изток: разделна стена, запад - ап., север - тревна площ, юг - улица, отгоре - ап., отдолу - ап. 9, на избеното помещение: изток - разделна стена, запад - коридор, север - мазе на Д. Л., юг - мазе на М. И., по иска предявен от И. С. Т. /починал и заместен от наследниците си по закон П. Т., Р. И. С. и Б. И. С. -М./ и П. Я. Т. срещу Ф. Л. А..; прогласил е за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на сделката, обективирана в нотариален акт №, т., рег. №, дело № г с която на 7.08.2002 г. Ф. Л. А. е продал на Е. Н. Г. апартамент №, на етаж, в жилищната сграда на бл. №, вх., в [населено място], [жк], състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 65,40 кв. м, заедно с избено помещение № с полезна площ от 4,1 кв. м, със съответните идеални части от общите части на сградата и 0, 694% от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището изток: разделителна стена, запад - ап., север - тревна площ, юг - улица, отгоре - ап., отдолу - ап, на избеното помещение: изток - разделна стена, запад - коридор, север - мазе на Д. Л., юг - мазе на М. И., по иска предявен от И. С. Т. /починал и заместен от наследниците си по закон П. Т., Р. С. и Б. С. -М./ и П. Я. Т. срещу Е. Н. Г. Съдът е постановил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК диспозитив, с който е осъдил Ф. Л. А. и Е. Н. Г. да заплатят на разноски за всички инстанции в размер на 7 097,99 лв. В осъдителния диспозитив за разноските по делото, съдът е пропуснал да посочи кому се дължат същите, независимо че в мотивите о това е конкретно отразено, а именно: че ответниците дължат на ищцовата страна направените от тях разноски за всички инстанции в размер на сумата 7097,99 лв. Налице е хипотезата на чл. 247 от ГПК, а именно формирана в мотивите на касационното решение воля на съда за присъждане на разноски в полза на ищцовата страна и констатиран в този смисъл пропуск в диспозитива на решението, който следва да бъде изправен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение