Решение № 13929 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2014 г.

Решение № 13929 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Лотос Ай енд Ай" ЕООД, представлявано от управителя Димитринка Фурнаджиева, моли да бъде отменено решение № 256/13.01.2014 г. по адм. дело № 3946/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 1300324/07.01.2013 г. за поправка на РА, издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 539/22.03.2013 г. на директор дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, като неправилно. В допълнението към жалбата си поддържа, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Развива съображенията си в допълнителни мотиви към касационната жалба. Поддържа, че с ревизионния акт за поправка е изменен размерът на определените задължения в поправяния акт в нарушение на чл. 133, ал. 2 ДОПК. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Кожухарова, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице "Лотос Ай енд Ай" ЕООД против РА 1300324/07.01.2013 г. за поправка на РА, издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 539/22.03.2013 г. на директор дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. С РА, предмет на обжалване пред АССГ, по инициатива на органите по приходите и поради установена очевидна фактическа грешка, е допусната поправка на РА № 2101203379/11.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, издаден на същото дружество, в суми по раздел I "Установявам" на Таблица 1 на РА. На първо място съдът е приел, че оспореният пред него РА е издаден в производството по чл. 133, ал. 3 ДОПК, в което не са допуснати нарушения на процесуалните правила, приел е издаденият акт за валиден и действителен. Тези изводи на съда са обосновани и не са предмет на касационно оплакване. Според касатора съдът неправилно е приел, че въпросът за законосъобразността на поправения РА е ирелевантен за спора, тъй като счита, че с влизането в сила на поправения РА е факт от съществено значение за делото. Това оплакване на касатора е неоснователно. Законосъобразен и изводът на съда, че въпросът за обжалването или влизането в сила на поправения РА е неотносим към въпроса за законосъобразността на РА, с който е допусната поправката на ОФГ. Единствената законово предвидена предпоставка за издаване на РА за поправка на ОФГ е наличието на такава ОФГ - чл. 133, ал. 3 ДОПК. Възможността за извършване на поправка не е ограничена със срок, нито е обусловена от висящността на спора за законосъобразност на поправения РА, съответно от влизането в сила на същия. Изводът е, че относимо към законосъобразността на предметния РА е наличието или липсата на ОФГ. Според касатора изводите на съда за наличие на ОФГ в поправения РА са неправилни, тъй като липсвали факти, подкрепящи този извод, не било посочено от какво естество е явната грешка при пресмятането - неправилни изчисления или допусната техническа грешка при изписването на сумите. Счита, че в констативната част на поправения РА не е изяснена точно фактическата воля на органа по приходите по отношение на правото на ползване на данъчен кредит за процесните периоди /м. 10.2010 г. и м. 02.2011 г./, поради което на практика са определени нови задължения. Това касационно оплакване също е неоснователно. Съдът е обсъдил подробно констатациите в поправения РА и тяхното отражение в таблица 1 от същия РА и е достигнал до обоснован извод, че е налице очевидна фактическа грешка в отразяването на формираната воля в разпоредителната част на акт, поради което са налице условията на чл. 133, ал. 3 ДОПК за поправка на очевидната фактическа грешка. Установено е от съда наличие на неточно пресмятане, в резултат на което е допусната ОФГ в РА № 2101203379/11.10.2012 г. Съгласно отразеното в констативната част на РА № 2101203379/11.10.2012 г., вкл. и при съобразяване на констатациите в РД към него, за д. п. м. 10.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 489 000 лв., при деклариран резултат за периода в размер на 639,57 лв. Непризнатият данъчен кредит е задължение за периода, прибавя се към декларираното задължение за внасяне на данък, при което сумата на задължението следва да е в размер на 489 637,57 лв. Този сбор не е отразен в колона 4 на таблица 1 от разпоредителната част на РА. Вместо това е бил отразено погрешно сума на задължението в размер на 74 639,57 лв. Допусната е поправка на ОФГ в горния смисъл, съответно и на установеното задължение за лихви. Аналогично, за д. п. м. 02.2011 г. не е било признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 474 000 лв., при деклариран от лицето резултат за периода 2020,65 лв. ДДС за внасяне. Непризнатият данъчен кредит също се явява задължение за внасяне, поради което общият сбор на задължението за периода е 1 476 020,65 лв. Погрешно вместо този сбор в разпоредителната част на РА № 2101203379/11.10.2012 г. е отразена сумата 2020,65 лв. Допусната е поправка на ОФГ като в разпоредителната част е отразена сума за внасяне в размер на действителния размер, съответстващ на приетото от приходните органи - 1 476 020,65 лв., съответно на която сума е изчислена и лихвата като акцесорно задължение. Предвид изложеното, изводите на съда за допуснати ОФГ, изправени с процесния РА, чрез привеждане на изразената действителна воля на органа, издател на РА № 2101203379/11.10.2012 г., в съответствие с вида и размера на установените задължения, са обосновани. Адресатът на РА и настоящ касатор не е ангажирал доказателства, вкл. и искане за ползване на експертни знания, в подкрепа на оплакванията си за липса на ОФГ, поради което твърденията му са останали недоказани. Законосъобразен е изводът, че след като е налице установена ОФГ, не е налице определяне на ново и различно задължение, в сравнение с определеното по поправения РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,