Решение № 12418 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2018 г.

Решение № 12418 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г." срещу Решение № 4585/11.04.2018 г. по адм. д. № 4234/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение в частта, с която е отменен акт за изменение на финансова корекция изх. № К-26-Р-20/18.11.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. ". Изложени са аргументи за неправилност на решението в тази част поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на основание за увеличение на финансовата корекция са неправилни и необосновани, поради което няма основания за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Подадена е също така частна жалба на "Рила Строй 7" ЕООД срещу съдебното решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу акт за финансова корекция изх. № К-26-Р-20/04.07.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. " и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени аргументи, че съдът дължи проверка както на акта, с който първоначално е наложена финансовата корекция, така и на акта за изменението на нейния размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: I. По частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното решение в частта му с характер на определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на "Рила Строй 7" ЕООД срещу акт за финансова корекция изх. № К-26-Р-20/04.07.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г." и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 5 от АПК поради просрочие на жалбата. Видно от приложената по делото обратна разписка актът е съобщен на жалбоподателя на 06.07.2016 г. Срокът за оспорването му е удължен на два месеца на основание чл. 140, ал. 1 от АПК и е изтекъл съгласно правилата за изчисляване на срокове по чл. 60, ал. 3 и 6 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК на 07.09.2016 г. (присъствен ден - сряда). Жалбата е подадена на 09.02.2017 г. чрез деловодството на ответника. При така установените факти и обстоятелства съдът е формирал правилен извод, че жалбата е подадена след изтичане на срока. Частният жалбоподател не оспорва просрочието на жалбата, но счита, че поради връзката на първия акт с издадения последващ акт за изменението му съдът следва да провери наличието на основания за отмяна и на двата акта. Тези съображения са неоснователни. Оспорването на първия акт е извършено след изтичане на преклузивния срок за това, поради което този акт е влязъл в сила и съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК подлежи на съдебен контрол без ограничение във времето единствено за нищожност. Съдът е извършил проверка за наличие на основания за нищожност на акта и със същото съдебно решение искането за нищожност е отхвърлено като неоснователно. В тази част съдебното решение не се обжалва и е извън предмета на настоящия спор. По изложените съображения решението в частта му с характер на определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. II. По касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Тричленният състав на ВАС е установил, че въз основа на резултатите от извършена проверка на изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № ВG161 РО003-2.3.02-0273 от 20.04.2016 г. с акт № К-26-Р-20/04.07.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. е определена финансова корекция на "Рила Строй 7" ЕООД в размер на 29 732, 66 лв. при процентен показател от 5 %. В акта не се съдържа правно основание за корекцията съгласно приложимата редакция на ЗУСЕСИФ чрез посочване на нарушената норма на чл. 30 "Принципи на икономичност, ефикасност и ефективност" от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета. Финансовата корекция е наложена за времето, за което закупеното оборудване от "Рила Строй 7" ЕООД по цитирания по-горе ДБФП не е работило. При изчисляване на размера на финансовата корекция като начален момент на тригодишния период за устойчивост на проекта е взета предвид датата 21.04.2015 г., която е определена като дата на приключване на проекта. Като краен момент за изчисление на корекцията е взета предвид датата, на която са назначени последните трима служители на трудов договор с "Рила Строй 7" ЕООД – 22.03.2016 г. или това е период от 11 (единадесет) месеца. Прието е, че именно този период от 11 месеца е времето, в което оборудването, закупено от "Рила Строй 7" ЕООД по изпълнен ДБФП № ВG161 РО003-2.3.02-0273, не е работило. За този период от 11 месеца верифицираните и платени разходи за инвестиции са в размер на 1 189 306, 58 лв. Стойността от 1 189 306, 58 лв. е изчислена пропорционално на тригодишния период за устойчивост, в който проектът не трябва да претърпи значителни изменения съгласно чл. 1, т. 1. 8. от Приложение II от ДБФП (11 месеца: 36 месеца = 30, 56 %; разходите за инвестиции, които са в размер на 3 891 710 лв. х 30, 56 % = 1 189 306, 58 лв.). При процентен показател 5 % и основа от 1 189 306, 58 лв. е получена сумата 59 465, ЗЗ лв. С оглед обстоятелството, че предоставената безвъзмездна финансова помощ представлява 50 % от допустимите разходи по проекта, корекцията е определена в размер на 50 % от сумата 59 465, ЗЗ лв. или 29 732, 66 лв. След издаването на Акт № К-26-Р-20/04.07.2016 г. за финансова корекция в размер на 29 732, 66 лв. при УО постъпва писмо № 04-17-195/18.10.2016 г. на Сертифициращия орган, с което Сертифициращият орган изразява становище, че приема предложения от УО процент на финансова корекция в размер на 5 %, но счита, че финансовата корекция следва да бъде определена върху всички отчетени разходи по договора по компонент 2 (инвестиции, попадащи в режим регионална инвестиционна помощ) в размер на 3 891 710 лв., т. е. за целия тригодишен период на устойчивост, в който проектът не трябва да претърпи значителни изменения съгласно чл. 1, т. 1. 8. от Приложение II от ДБФП, а не само за периода от единадесет месеца. С Решение № РД-16-1108/04.11.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г." стойността на нередност под национален идентификационен номер ОПРК/16/РР/223 от 23.06.2016 г. е променена от 29 732, 66 лв. на 97 292, 75 лв. С акт за изменение на финансова корекция изх. № К-26-Р-20/18.11.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. " размерът на финансовата корекция е увеличен от 29 732, 66 лв. на 97 292, 75 лв. (5 % върху разходите за инвестиции, които са в размер на 3 891 710 лв. = 194 585, 50 лв.; 97 292, 75 лв. = 194 585, 50 лв. х 50 %, колкото е размерът на безвъзмездната финансова помощ). При така установените факти и обстоятелства съдът е приел от правна страна, че с акт изх. № К-26-Р-20/18.11.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. " е извършено изменение на размера на финансова корекция, определена с влязъл в сила акт № К-26-Р-20/04.07.2016 г. на същия орган. Съдът е обосновал, че актът за изменение е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила: не е спазен чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ; нито в първоначалния акт, нито в процесния акт за изменението му е посочено основанието за извършената корекция; не е проведено производство по чл. 99, т. 1 от АПК. Наред с горните съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е изложил мотиви и за материална незаконосъобразност на акта. Според съда не е налице основание за увеличаване на размера на финансова корекция на 97 292, 75 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 1. 8 от Приложение II от ДБФП значителни изменения са изменения, засягащи същността на проекта, условията за неговото изпълнение или пораждащи неоправдани изгоди за фирмата или публичната организация, както и изменения, произтичащи от промяна в характера на собствеността на елемент от инфраструктурата или прехвърлянето на производствената дейност. Съдът е приел за установено, че бенефициерът е представил документи, с които се доказва, че подготовката за експлоатация на придобитото оборудване е започнала непосредствено след приключване на проекта, въпреки че редовната експлоатация на оборудването е постигната на по-късен етап. При извършената цялостна физическа проверка на закупените поточни линии, включително на основните компоненти, се установява, че всяка една от поточните линии се използва активно за пречистването, обогатяването, бутилирането и опаковането на изворна вода, съгласно предвиденото в проекта. Действително, в посочения по-горе период от 11 месеца бенефициерът не представя безспорни доказателства за редовната експлоатация на придобитото по проекта оборудване, но са представени разходни документи (фактури) за закупуване на необходимите материали за производствения процес, създаване на собствено лого, наименование и етикет на изворната вода. Доказано е, че непосредствено след приключване на проекта са предприети действия за подбор и назначаване на квалифициран персонал с оглед подготовката на интензивно производство. Установено е, че в периода на устойчивост на проекта бенефициерът добросъвестно изпълнява поетите ангажименти. Въпреки че има известна забава при стартирането на тези действия, налице са достатъчно данни, че всички действия на бенефициера след успешното изпълнение на проекта са насочени към пълното постигане на заложените общи и специфични цели и индикатори. Именно за констатираната забава от 11 месеца с първоначалния акт е наложена финансова корекция в размер на 5 % върху разходите за инвестиции, изчислени пропорционално на тригодишния период за устойчивост, в който проектът не трябва да претърпи значителни изменения съгласно чл. 1, т. 1. 8. от Приложение II към ДБФП. Според тричленния състав на ВАС с първия административен акт УО е наложил ефективна, възпираща и пропорционална корекция, тъй като с констатирания период на забава не може да се обоснове, че проектът е претърпял значителни изменения. Обжалваното съдебно решение в частта на отмяната на акт за изменение на финансова корекция изх. № К-26-Р-20/18.11.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г." е валидно, допустимо и правилно. Определеният с акта по-голям размер на основата директно е довел до изменение в посока увеличение размера на финансовата корекция. Съгласно чл. 74 от ЗУСЕСИФ при условията и на основанията по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс размерът на определената с решението по чл. 73, ал. 1 финансова корекция може да бъде увеличен от ръководителя на управляващия орган и по предложение на сертифициращ или одитен орган. За възобновяването на производството се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от Административнопроцесуалния кодекс. Изменението на влезли в сила актове на административни органи е изключение от правилото за стабилитет на административните актове. В случая безспорно е налице предложение на сертифициращия орган за изменение на акта и това предложение изхожда от орган, който има право на инициатива за възобновяване съгласно специалния закон - чл. 74 от ЗУСЕСИФ. В този случай обаче са приложими сроковете и редът по глава седма от АПК. Действително, няма пречка по един и същи проект да бъдат извършени многократно проверки от управляващия орган и ако бъдат установени различни нередности, същите да представляват основания за налагане на финансови корекции. Но за едно и също нарушение корекция се налага само веднъж (в този смисъл Решение № 5026 от 18.04.2018 г. по адм. дело № 988/2018 г. на ВАС, петчленен състав). Издаденият акт за определяне на финансова корекция може да бъде изменен от административния орган в сроковете и по реда на чл. 99 и сл. АПК, към които препраща чл. 74 от ЗУСЕСИФ. В случая видно от фактическите установявания на административния орган и правните последици от неговото волеизявление, с оспорения пред тричленния състав акт е засегната същността на властническото волеизявление на първия акт за финансова корекция. Не е проведено обаче производство по чл. 99 и сл. АПК, нито в акта е посочено на какво правно основание от предвидените в чл. 99 от АПК е възобновено производството. Налице са установените в обжалваното съдебно решение отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК и съдът е достигнал до правилен извод за отмяна на акта като незаконосъобразен. Съдът обаче не е следвало да дава правна квалификация на основанието за възобновяване – чл. 99, т. 1 от АПК и да извършва проверка дали това основание е налице. Липсата на точно правно основание лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност, тъй като не съдът трябва да подведе установените факти към релевантната правна норма, а да провери сторил ли е това законосъобразно административният орган. Наред с това липсата на точно правно основание засяга правото на защита на адресата на акта, тъй като не е бил наясно с правното основание за издаването му. Независимо от изложените мотиви в обжалваното решение за относимото според съда правно основание за възобновяване, съответно за неосъществяване на предпоставките за приложението му, крайният извод на съда за незаконосъобразност на акта е правилен, поради което решението следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия