Решение № 10366 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2011 г.

Решение № 10366 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 446 от 11.01.2011 г. по адм. дело № 7968/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - "Реко Пак" АД, чрез пълномощника си изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил решение № 135/13.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отнето разрешение № ООп-06-00/17.01.2005 г., изменено и допълнено с решение № ООп-06-01/03.06.2005 г., решение № ООп-06-02/04.08.2006 г. и решение № ООп-06-03/21.05.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите, поради неизпълнение на предвидените в чл. 11, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците цели по рециклиране и оползотворяване на отпадъци от страна на "Реко Пак" АД гр. София. По делото са установени следните фактически и правни обстоятелства: "Реко Пак" АД е организация по оползотворяване по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗУО - юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и което управлява дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. В качеството му на организация по оползотворяване на отпадъците с решение № ООп-06-00/17.01.2005 г. на министъра на околната среда и водите на дружеството е издадено разрешение № ООп-06-00/17.01.2005 г., изменено и допълнено с решение № ООп-06-01/03.06.2005 г., решение № ООп-06-02/04.08.2006 г. и решение № ООп-06-03/21.05.2009 г., с което му се разрешава да извършва дейности по оползотворяване, за изпълнение на задълженията по чл. 11 от Закона управление на отпадъци и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки при спазване на задължителните условия, регламентирани в Приложение № 1, неразделна част от решението. Жалбоподателят е внесъл одиторски доклад по чл. 48 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки за 2009 г., в който е посочена постигната цел по рециклиране по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗУО. За същата година дружеството е декларирало като предадени за рециклиране на "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД 100.90 тона отпадъци от пластмасови опаковки и предадено на "Унитрейд 2002" ООД и "Пластмасови изделия" АД количество от 29.92 тона. Административният орган не е признал количеството предадени за рециклиране пластмасови опаковки на "Ел Ди Си Интернешънъл" с мотив, че при извършената през 2010 г. проверка от РИОСВ Бургас на инсталацията за рециклиране на пластмасови отпадъци на "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД, находяща се на площадката в местност "Стоян Станков парцел", с. Извор, община Созопол, е констатирано, че няма изградена и работеща инсталация за преработка на пластмасови отпадъци. Поради това административният орган е приел, че реално рециклираното количество отпадъци от опаковки от пластмаса е 4.52 на сто. С оглед признатото количество, административният орган е счел, че е налице съществено неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" от ПЗР на ЗУО, изискваща рециклирано количество от 17 на сто от теглото на образуваните през същия период такива отпадъци и на основание чл. 68, т. 2 от ЗУО издал обжалвания административен акт. Съдът е посочил, че съгласно чл. 68, т. 2 от ЗУО разрешителното се отнема при действия и бездействия от страна на организацията по оползотворяване, довели до съществено неизпълнение на целите по този закон или наредбите по чл. 24, ал. 2 от ЗУО. В случая жалбоподателят е сключил договор като възложител, който предоставя за обработка отпадъци с "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД, в качеството му на преработвател, който е длъжен да приеме същите на своя производствена площадка и да рециклира срещу заплащане. Приел е, че при наличие на договорни отношения между двете страни и самостоятелни разрешения на "Ел Ди Си Интернешънъл " ЕООД да извършва дейности по събиране и третиране на отпадъци, негово е задължението да извършва тези дейности, поради което жалбоподателят не може да носи отговорност за действията на трето лице. Счел е, че за установеното нарушение - липсваща рециклираща техника на преработващото дружество след декларирания период на преработка, установено единствено с констативен протокол № 0-6-23/20.04.2010 г. и при липса на доказателства за неизпълнение на договорните отношения от страна на жалбоподателя, той не носи отговорност за неизпълнение на задълженията на другата страна по договора. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че съгласно разпоредбите на НООО организацията по оползотворяване трябва да гарантира оползотворяването, респ. рециклирането на съответните количества отпадъци от опаковки в съответствие с разрешението и постигането на целите по чл. 11, ал. 2 ЗУО в сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО. В този смисъл сочи, че дружеството отговоря не само за сключване на договори с подизпълнители, но и за тяхното реално изпълнение като осъществява необходимия контрол, а при неизпълнение е длъжно да сключи договор с друг подизпълнител с цел гарантиране постигането на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО. Релевира доводи, че съдът неправилно е обсъдил само констативния протокол от извършената проверка на площадката за преработка на отпадъци на "Ел Ди Си Интернешънъл" без да вземе предвид останалите данни по административната преписка, в съвкупност от които се налага извод, че действително предприятието не притежава инсталация за рециклиране на пластмасови отпадъци. Поддържа, че неизпълнението на целта по рециклиране на отпадъци е достатъчно основание за отнемане на издаденото разрешение на организацията по оползотворяване на отпадъци в хипотезата на чл. 68, т. 2 от ЗУО. При тези съображения моли да се отмени обжалваното решение. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: "Реко Пак" АД в качеството си на организация по оползотворяване, с предмет - управление на дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, следва да изпълнява задълженията, посочени в чл. 11, ал. 1 от ЗУО. За упражняване на дейността й е издадено разрешение № ООп-06-00/17.01.2005 г. на основание чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 62, ал. 1 от ЗУО на министъра на околната среда и водите за срок до 31.12.2013 г.. Целите по ЗУО са дефинирани в чл. 1, ал. 3 от ЗУО и чл. 11, ал. 2 вр. с § 9 от ПЗР на ЗУО и представляват такова управление на отпадъците (като съвкупност от права и задължения, решения и действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и формите на контрол върху тези дейности) насочено към предотвратяване, намаляване или ограничаване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Цел по закона е рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковките като процент от теглото им, подробно посочено в чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУО, като отделно законодателят е регламентирал поетапно постигане на целите в сроковете по § 9 на ПЗР от ЗУО. С оглед изпълнение на задълженията си по рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки организацията по оползотворяване сключва договори с лица, притежаващи разрешение за извършване на дейност с отпадъци, издадено по реда на глава пета, раздел I от ЗУО. С договорите по ал. 1 трябва да се гарантира оползотворяването или рециклирането на съответните количества отпадъци от опаковки в съответствие с полученото разрешение по реда на глава пета, раздел IV от ЗУО и целите по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО - чл. 23 от НООО. Предвид цитираната нормативна уредба съдът неправилно е приел, че организацията по оползотворяване на отпадъци не носи отговорност за неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО, ако то се дължи на неизпълнение на сключените договори за извършване на дейност с отпадъци от страна на подизпълнителите. Предоставеното й по силата на разрешението по чл. 62, ал. 1 от ЗУО правомощие да управлява дейностите с отпадъци включва задължението да осъществява контрол дали практически се оползотворяват отпадъците по начин, който позволява постигане на заложеното за съответната година процентно съотношение в § 9 от ПЗР на ЗУО. Съдът неправилно също е приел, че не е установено по безспорен начин отсъствието на инсталация за рециклиране на отпадъци от пластмасови опаковки на площадката на "Ел Ди Си интернешънъл" ЕООД в местността "Стоян Цанков парцел" с. Извор. Проверката е извършена във връзка с представения от жалбоподателя (сега ответник по касация) доклад за фактически констатации по чл. 48, ал. 1 от НООО по искане на министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 48, ал. 1 от НООО в приложимата редакция, организацията по оползотворяване до 31 март на текущата година представя пред министъра на околната среда и водите доклад за предходната година с фактически констатации във връзка с изпълнението на техните задължения за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци по ЗУО и по наредбата. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице може да изисква информация и доказателства и да извършва проверка на място за изпълнение на задълженията по ЗУО и по наредбата - чл. 48, ал. 6 от НООО. Предвид сроковете залегнали в чл. 48 от НООО и целта на проверката на служителите на РИОСВ гр. Бургас, същата е извършена през м. април 2010 г., като установеното с констативния протокол фактическо положение е валидно за проверявания период - отчетната 2009 г.. Освен данните изложени в същия, по делото е представен още един констативен протокол № 0-6-58/29.09.2009 г. от проверка на РИОСВ гр. Бургас на същата площадка, в който липсват данни за намерена на място инсталация за преработка на пластмасови отпадъци. В тази насока са и приобщените към преписката писмени изложения на участвалите в периодичните проверки експерти от РИОСВ гр. Бургас. Представените по делото писмени доказателства от жалбоподателя (сега ответник по касация) установяват наличието на гранулираща машина, която е част от инсталация за преработка на пластмасови отпадъци. Съдът е следвало да прецени приложените по преписката доказателства с оглед решаване на въпроса налице ли от страна на "Реко Пак" АД действие или бездействие и дали то е съществено неизпълнение на целите по Закона за управление на отпадъци и наредбите по чл. 24, ал. 2 от ЗУО по см. на чл. 68, т. 2 от ЗУО, като виновното поведение в случая е без значение. С оспореното решение административният орган е приел, че по отношение на количеството рециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса не са постигнати целите по чл. 11, ал. 2 съгласно заложеното процентно количество в § 9, ал. 1, т. 6, б."в" от ПЗР на ЗУО за отчетната 2009 г.. По делото обаче е останал неизяснен въпросът дали това фактическо обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че е осъществен състава на чл. 68, т. 2 от ЗУО. Разпоредбата, цитирана по-горе, изисква действията или бездействията от страна на организацията по оползотворяване да са довели до съществено неизпълнение на целите по този закон или наредбите. В нормативната уредба няма легално определение какво включва понятието съществено неизпълнение. На първо място както се посочи, целите на ЗУО и наредбите не се ограничават само до целите по чл. 11, ал. 2 от закона, макар те да са същностни за регулираните с тях обществени отношения. На следващо - в чл. 49, ал. 1 от НООО е предвидено, че министърът на околната среда и водите със заповед определя лицата, които заплащат продуктова такса, когато е установено неизпълнение на задълженията и целите по чл. 11, ал. 2 съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО и/или задълженията за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки по наредбата, т. е. неизпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО има за последица задължение за заплащане на продуктова такса, но не води императивно до отмяна на издаденото разрешение. Фактическият състав на чл. 68, т. 2 от ЗУО изисква това неизпълнение да е съществено. Решаващият съд не е изложил мотиви налице ли е съществено неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУО от дружеството за отчетната 2009 г. съобразно декларираните количества оползотворени отпадъци, което е релевантно за преценката за законосъобразност на административния акт. В тази насока следва да се посочи, че в одиторския доклад на "Реко Пак" за 2009 г. са отразени в проценти общо постигнатото оползотворяване и оползотворяването по отделните видове отпадъци. С решението тези данни не са обсъдени, доколкото те са от значение да се прецени дали неизпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО по отношение на рециклирането на един вид отпадъци от опаковки е съществено и съставлява ли основание за отмяна на разрешението в хипотезата на чл. 68, т. 2 от ЗУО. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да обсъди действащата правна уредба към момента на издаване на решение № 135/13.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, съобразно ангажираните по делото доказателства и установени факти за действия и бездействия за неизпълнение на целите по ЗУО и наредбите по чл. 24, ал. 2 и дали административният орган е доказал съществено неизпълнение на целите по закона за календарната 2009 г. от страна на дружеството. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,