Решение № 13840 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11178/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], срещу Решение 5753 от 02.10.2023 г. на Административен съд София град по административно дело 6400/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 489/09.05.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и Решение на Комисията по т. 25 съгласно Протокол 16 от 24.04.2023 г., е забранено на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя на потребителите, чрез етикети, поставени пред стоките, предлагани за продажба в стопанисваните от него търговски обекти, вкл. и за рулца от раци свежи" и сурими скариди мариновани, невярна информация за състава на стоките, с което въвежда в заблуждение потребителите и това би могло до повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно приема, че при издаване на оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че съдът не е обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и конкретно факта, че при издаването й не е изяснена пълната фактическа обстановка от дружеството, не е било изискано становище и не е отчетен фактът, че след извършената проверка от страна на дружеството са предприети коригиращи действия. Твърди, че издадената заповед касае дейността на веригата в цялата страна и води до сериозни правни последици, изразяващи се в по-високи санкции при евентуални нарушения, без да е съобразено от административния орган, че дори да е налице пропуск, той касае само един филиал. Счита, че от страна на административния орган не е изложен анализ за наличието на всички елементи от фактическия състав на нелоялната търговска практика и неправилно е прието, че същите са налице кумулативно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Ответникът Председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 17.03.2023 г. служители на ответника са извършили проверка в търговски обект на [улица], гр. София, стопанисван от жалбоподателя. Установено е, че е изложен за продажба хранителен продукт с описание на етикет пред него рулца от раци свежи 100 гр., при условие, че поставеният от производителя трайно залепен етикет върху опаковката е за рулца от сурими охладени със съставки: сурими - 41% месо от риба, стабилизатори и др. Същото се установява и за хранителен продукт сурими скариди - мариновани 320 гр., при условие, че върху опаковката трайно е залепен етикет на чужд език Shrimps from surimi - in brine c тегло 320 гр. и тегло на сурими - 200гр., със съставки: сурими скариди 62,6%, сурими 45%, тихоокеански хек 41%, стабилизатори и др. За проверката е съставен протокол К-2755381 от 17.03.2023г., връчен на представител на жалбоподателя на същата дата, в. който са изискани документи за произход на двата вида стоки. Приложен е снимков материал на етикета на чужд език върху стоката Shrimps from surimi - in brine, както и експедиционни бележки от 07.03. и 09.03.2023г. за рулца от сурими свежи 100гр. и от 07.03. и 14.03.2023г. за скариди сурими в марина -320 гр., със страна на произход Литва. На 26.04.2023г. е проведено заседание на КЗП, на което е взето решение по т.25 - протокол 16, оформено в оспорената Заповед 489/09.05.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите. В мотивната й част е посочено, че търговецът предлага невярна и подвеждаща информация за състава на предлаганите от него стоки, в това число: рулца от раци свежи и сурими скариди мариновани, като не обявява че същите съдържат сурими, а не раци и скариди. Изводът е направен на база съпоставка етикетите, поставени пред съответните стоки, и етикетите, поставени върху кутиите, в които стоките са опаковани от производителя. Прието е, че търговецът предоставя невярна информация, с която подвежда потребителя за състава на продуктите, които се предлагат. Поради това потребителите могат да вземат своето решение, основано на етикета пред стоката, което не биха взели без използването на търговската практика. Това поведение е квалифицирано като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 във връзка с чл. 68г, ал.4 и чл. 68в от ЗЗП. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Анализирайки относимата нормативна уредба, съдът е приел, че в конкретния случай са налице всичките елементи от фактическия състав на заблуждаваща търговска практика. Счел е, че търговецът използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставя невярна информация на средния потребител, което действие би могло да доведе до взимане на решение от същия, което той не би взел, без използването на невярната подвеждаща информация за вида на продаваната от него напитка. Според първоинстанционния съд оспорваният административен акт съответства и на целта на закона, формулирана в чл. 68б във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП - осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на дружеството. Решението е правилно. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай както обосновано е приел и първоинстанционният съд е налице търговска практика, свързана с продажбата на стоки рулца от сурими охладени, която е и заблуждаваща предвид поставения от търговеца етикет със съдържание рулца от раци свежи, което не отговаря на посочените характеристики на поставения от производителя на продукта трайно прикрепен етикет върху продукта. Видно от представените доказателства пред административния орган, проверяваният продукт е рулца от сурими охладени, а не както е било посочено на етикета на същия артикул в проверения търговски обект - рулца от раци свежи. От изложеното следва, че изводът на органа, потвърден от първоинстанционния съд, за осъществен от търговеца първия и втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен. Противно на доводите на касатора, правилен е, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, тъй като несъмнено действията на служителите на касатора представляват предоставяне на невярна информация, която въвежда потребителя в заблуждение и същата има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. Несъмнено при закупуване на стоката потребителят първо проверява съдържанието на етикета, поставен от търговеца, на който е посочена и цената на артикула, а не този който е поставен от производителя, поради което е недопустимо информацията предоставена в тях да се различава една от друга или както е в конкретния случай да се отнася за два различни по съдържание и специфични характеристики продукта. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. По изложените съображения доводите на касатора са неоснователни и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което и не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,