Решение № 6801 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2017 г.

Решение № 6801 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. срещу решение № 2414/10.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1278/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение в частта, с която e установено, че тя в качеството си на директор на 6 ОУ е осъществила "пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), на основата на признак "увреждане" спрямо А. К. и Р. К. - малолетен, представляван от законния му представител А. К., като не му е създала подходяща подкрепяща среда за обучение за периода 15.09.2014 г. - 08.12.2014 г. и е върната преписката на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по оплакванията на Р. К. и А. К. за осъществен тормоз и преследване. Твърди, че обжалваната част от решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) изразява становище за основателност на касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Ответниците Р. К. -малолетен, представляван от законния му представител А. К. и А. К. оспорват касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендират разноски. Ответната страна К. С. не оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна И. А., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваната част от решение № 2414/10.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1278/2017 г. на АССГ, e прието за установено, че И. С. в качеството си на директор на 6 ОУ е осъществила "пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане" спрямо Р. К. -малолетен, представляван от законния му представител А. К. и А. К. като не му е създала подходяща подкрепяща среда за обучение за периода 15.09.2014 г. - 08.12.2014 г. и е върната преписката на КЗД за произнасяне по оплакванията на Р. К. и А. К. за осъществен тормоз и преследване. Със същото решение е отменено по жалба на А. К. и Р. К. - малолетен, представляван от законния му представител А. К. Решение № 4/13.01.2017 г. по преписка № 87/2015 г. на КЗД (Решението на КЗД) в частта, в която е установено, че с действията/бездействията си И. С. в качеството си на директор на 6 ОУ не е осъществила "пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане" спрямо Р. К. и А. К., отхвърлена е жалбата на А. К. и Р. К. срещу Решението на КЗД в частта му, с която е установено, че с действията/бездействията си К. С. в качеството си на учител в 6 ОУ и И. А. в качеството си на училищен психолог в 6 ОУ не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр., на основата на признак "увреждане" спрямо Р. К. и А. К., отменено е Решението на КЗД в частта, с която са оставени без уважение жалбите на А. К. и Р. К. относно заявените оплаквания за осъществен тормоз и преследване (от И. С., К. С. и И. А.), върната е преписката на КЗД за произнасяне по отношение на така заявените оплаквания. А. К., Р. К., К. С. и И. А. не са обжалвали съдебното решение, а И. С. го е обжалвала само частично. И. С. не е обжалвала съдебното решение в частта, с която се отменя Решението на КЗД като е посочила, че оспорва само произнасянето на съда при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК относно установяването на пряка дискриминация и връщането за ново произнасяне в частта по заявените оплаквания за осъществен тормоз и преследване. Независимо от изричното формулиране на обжалваните части от съдебното решение следва да се приеме, че предмет на касационен контрол е и съдебното решение в частите, с които се отменя Решението на КЗД спрямо И. С. доколкото произнасянето на АССГ за установяване осъществяването на "пряка дискриминация" от нея представлява "решаване на въпроса по същество" вместо отменения административен акт, а връщането за ново произнасяне е възможно само след отмяна на административния акт. В този смисъл от наведените твърдения в касационната жалба се определя и предмета на обжалване, в което не е възможно да не бъдат включени и диспозитивите за отмяна на Решението на КЗД спрямо И. С.. При липса на подадени касационни жалби трябва да се приеме, че решението на АССГ е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. К. и Р. К. против Решението на КЗД, с което се установява, че не е осъществена пряка дискриминация от К. С. и И. А., както и в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне на КЗД по оплаквания на А. К. и Р. К. за осъществен тормоз и преследване от К. С. и И. А., независимо, че тези две части от съдебния акт са взаимно изключващи се. При прието за установено с влязло в сила съдебно решение, че с действията/бездействията си К. С. в качеството си на учител в 6 ОУ и И. А. в качеството си на училищен психолог в 6 ОУ не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане" спрямо Р. К. и А. К. се изключва и хипотетичната възможност за установяване осъществяването на тормоз или преследване от същите лица спрямо същите лица по същия защитим признак, поради което е напълно необяснимо връщането на преписката за ново произнасяне на КЗД по този въпрос. Т. неправилен подход към разглеждане на спора е в резултат на допуснатите нарушения в административната фаза на производството, които не са констатирани от АССГ. КЗД се е произнесяла по жалбата на Р. К. (преписка № 87/2015 г.), към която с Разпореждане № 1080/18.11.2015 г. е присъединена за общо разглеждане и жалбата А. К. от 03.11.2015 г. (преписка № 451/2015). Тази жалба не е включена в доклада-заключение на докладчика по преписка А. Мусорлиев (л-182-192), изготвено преди първото заседание на КЗД, насрочено само по жалбата на Р. К., на което е установено, че тази жалба е нередовна като подписана от невладеещо български език лице. На следващото заседание на КЗД (след отстраняване на констатирания недостатък на жалбата на Р. К.) е започнало разглеждане и на двете жалби като адв. Христова като представител на И. С. е поискала и получила възможност да си направи копие, а и да бъде уточнена жалбата. Уточнението е извършено от докладчика по преписката (член на КЗД, въз основа и на чийто указания въобще е подадена) и е потвърдено от А. К., според което бащата като свързано лице с дете с увреждания също е бил подложен на неравно третиране. Тази жалба не е коментирана отделно и в допълнението към доклада-заключение (л. 333-336) и на практика не е възможно да се приеме, че е изготвен доклад по две редовни жалби. В случая в жалбата на А. К. не са изложени никакви различни фактически обстоятелства от тези в първоначалната жалба на Р. К. и е напълно неясно в какво се изразяват твърденията му за неговото собствено неравно третиране. Защитата от дискриминация включва и забрана за неравно третиране на лица, които поради това, че са свързани с лица, носители на защитим признак, са подложени на неравно третиране, но за да получат лична защита дискриминационните прояви следва да са лично спрямо тях (Решение по дело С-303/06, S. Coleman, ECLI: EU: C: 2008: 415). Като се е произнесла по същество с решение по неясната и неуточнена жалба на А. К. общо с жалбата на Р. К. без да извърши разграничение между двамата жалбоподатели КЗД е допуснала процесуално нарушение. Това нарушение в случая е особено съществено доколкото само във втората жалба са включени понятията тормоз и преследване и то без да са свързани с конкретни прояви. Първоинстанционният съд е бил длъжен при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК да констатира тези процесуални нарушения (липсата на доклад по редовни жалби, неяснота на наведените във втората жалба обстоятелства, невръчване на препис от нея на всички други участници в производството) и само на това основание да отмени Решението на КЗД, а не да се произнася по същество на спора при неизяснена фактическа обстановка и нарушени права на защита. Допълнително следва да бъде посочено, че раздробяването на спора по отделни пунктове (пряка дискриминация, тормоз и преследване) само поради използването в жалбите на отделните термини без да е ясно обособеното им свързване с отделни ситуации също е допринесло до постановяване на съдебен акт в противоречие със закона. АССГ е приел за установено, че И. С. в качеството си на директор на 6 ОУ е осъществила "пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане" спрямо Р. К. и А. К. като не му е създала подходяща подкрепяща среда за обучение за периода 15.09.2014 г. - 08.12.2014 г., което при буквалното тълкуване на използваните изрази навежда до извод, че въобще не е разграничено положението на бащата от това на детето. АССГ е приел за установено, че "училището е узнало, че Р. има здравословен проблем", но от съдебното решение не става ясно кога и по какъв начин И. С. е узнала това. Съдът е приел за установено, че Р. К. страда от [диагноза], неуточнено (МКБ F [номер]), [диагноза] (МКБ F [номер]), но без да бъде конкретизирано тази диагноза дали е била известна на касационната жалбоподателка в периода 15.09.2014 г. - 08.12.2014 г. Този факт не е установяван и от КЗД поради възприетия общ и неконкретен подход към разглеждане на жалбите. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но като не е констатирал допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила в административното производство и неизясняването на фактическата обстановка от Комисията е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК подлежи на отмяна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, но по изложените съображения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, подлежи на отмяна, а вместо него следва да бъде постановено друго. Решението на КЗД като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка подлежи на отмяна, а делото трябва да бъде върнато като преписка на Комисията за ново произнасяне в какъвто смисъл е съдържанието и на част от диспозитивите на обжалваното съдебно решение, постановени по съвсем различни мотиви, но като краен резултат не следва да бъдат повтаряни. Изложените съображения в настоящото съдебно решение за отмяна на Решението на КЗД следва да бъдат съобразявани като насоки по тълкуване на закона, за да бъдат дадени указания за уточняване на жалбите и да бъдат събрани доказателства за всички относими факти, подлежащи на установяване от КЗД при новото разглеждане на спора. Страните по делото претендират разноски, но с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани в полза на нито една от страните по делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,