Решение № 7749 от 12.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТЕЦ МАРИЦА 3 АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.Димитровград, Промишлена зона, подадена чрез изпълнителния директор против решение 83 от 08.02.2023г. по адм.дело 938/2022г. на Административен съд-Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че предписанието е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обстоятелство не е било съобразено от първоинстанционния съд. Основание за това е факта, че административния орган не е издал актове за установяване на административни нарушения по аргумент на чл.151, ал.2, чл.155 и чл.157 от ЗООС, или констативен протокол във връзка с текущ контрол, което от своя страна да е основание за издаване на процесното предписание. Твърди, че предписанието не съответства и на целта на закона. по подробно изложеното се иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба директорът на РИОСВ гр.Хасково не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 83 от 08.02.2023г. по адм.дело 938/2022г. Административен съд-Хасково е отхвърлил жалбата на "ТЕЦ МАРИЦА 3" АД срещу предписание 97 от 25.07.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Хасково, и е присъдил разноски. С посоченото предписание е наредено на дружеството в срок до 30.09.2022 г. да завърши дейностите по техническа рекултивация на сгуроотвали Галдушки ливади и II секция на сгуроотвал Горен бюк на ТЕЦМарица 3 АД. Съдът е приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че обжалвания административен съдържа мотиви, макар и лаконично изложени, че в предписанието се съдържат фактическите основания, обосноваващи издаването му, с които до знанието на адресата му е сведена причината за отправеното му административно разпореждане. Приел е, че липсата на протокол във връзка с текущ контрол или акт за установяване на административно нарушение не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл адресатът на предписанието не е бил поставен в невъзможност да разбере за какво се отнася предписаното действие, а, от друга страна, съдът не е бил възпрепятстван да осъществи контрол за законосъобразност на акта. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение 00-14-01-00/2007 г. на Министъра на околната среда и водите на основание § 5, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци е утвърден План за привеждане в съответствие с изискванията на цитираната наредба на Депо за неопасни отпадъци - наименование: "Сгуроотвали Горен бюк и Галдушки ливади на "ТЕЦ Марица 3" АД, находящо се в местността "Белия бряг", поземлен имот 000541 в землището на гр.Димитровград /за сгуроотвал Горен бюк/ и в местността Янева Кюприя, поземлен имот 000064 в землището на с.Черногорово, община Димитровград/ за сгуроотвал Галдушки ливади/. Указано е, че техническата рекултивация, в това число демонтаж на изградените постоянни съоръжения (съществуващи тръбопроводи) на всеки един от двата сгуроотвала следва да се извърши в рамките на 12 месеца след преустановяване на тяхната експлоатация. Със заповед 127/27.12.2011 г. на Изпълнителния директор на ТЕЦ "Марица 3" АД е прекратена експлоатацията на сгуроотвал "Горен бюк", а със заповед 51/23.10.2014 г. на Изпълнителния директор на ТЕЦ "Марица 3" АД - тази на Галдушки ливади". С Писмо изх. 05-081628/09.07.2022 г. по описа на Министерство на околната среда и водите (вх. 0-01(1)/11.07.2022 г. по описа на РИОСВ Хасково) заместник-министърът на околната среда и водите е уведомил директорите на РИОСВ Варна, Велико Търново, Монтана, София и Хасково, че във връзка с изтеклия на 31.12.2014 г. преходен период по § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за съоръженията за депониране на отпадъци, включени с дерогация в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз за преустановяване дейността или реконструкцията на съоръженията, които не отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, същите следва да предприемат действия, изразяващи се в даване на операторите на предписания с кратки срокове, за изпълнение на изискванията и налагане на санкции за неизпълнение. Във връзка с това писмо, на 22.07.2022 г. длъжностни лица от Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Хасково, са извършили планова проверка на депа за производствени отпадъци - сгуроотвали Горен бюк и Галдушки ливади, находящи се в землището на Димитровград ПИ 21052.346.63 по КК на Димитровград и ПИ 000576 по КВС на с.Черногорово, община Димитровград, местност Янева кюприя, стопанисвани от "ТЕЦ Марица 3" АД. Констатациите от проверката са отразени в констативен протокол 991/22.07.2022 г. От същият е видно, че техническата рекултивация на двете секции не е извършена. Констативният протокол е подписан от проверяващия екип и от присъствалия представител на дружеството еколог в "ТЕЦ Марица 3" АД. Последният не е изложил възражения във връзка с констатациите. Въз основа на установеното при проверката директорът на РИОСВ Хасково е издал оспореното Предписание 97/25.07.2022г., с което е указал на ТЕЦ "Марица 3" АД гр. Димитровград в срок до 30.09.2022 г. да завърши дейностите по техническа рекултивация на сгуроотвали Горен бюк и Галдушки ливади в съответствие с проектите за закриване и рекултивация на депо за неопасни производствени отпадъци върху I секция на сгуроотвал Галдушки ливади и II секция на сгуроотвал Горен бюк на ТЕЦ "Марица 3" АД. Изложени са мотиви, че предписанието се издава на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда във връзка с изтеклите срокове за закриване и рекултивация на депата за производствени и опасни отпадъци, включени в списъка по Приложение 5 към § 20 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците и извършена проверка на 22.07.2022 г. на депа за производствени отпадъци с преустановена експлоатация- сгуроотвали: "Горен бюк" и "Галдушки ливади". Посочено е, че при проверката е установено неизвършено закриване и рекултивация на сгуроотвалите съобразно Условие 6 от Решение 00-14-01-00/2007 г. на Министъра на околната среда и водите за утвърждаване на План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания по Наредба 8 от 24.08.2004 г. на депо за неопасни отпадъци: сгуроотвали Горен бюк и Галдушки ливади на ТЕЦ "Марица 3" АД". Предписанието е връчено на адресата му на 28.07.2022 г. По делото са събрани гласни доказателства. Отразеното в констативния протокол се потвърждава в хода на съдебното производството от разпита на свидетеля Н. Ненов- началник на отдел "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в РИОСВ Хасково, извършил проверката и съставил протокола. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на задължителните предписания административния орган е спазил административнопроизводствените правила, съответно разпоредбата на чл.155 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/. Касае се за извършен текущ контрол, резултатите от който са отразени в съставения констативен протокол 991/22.07.2022 г. Безспорно е установено, че техническата рекултивация на двете секции не е извършена. Това не се и оспорва от жалбоподателя. С оглед на това е издадено и процесното задължително предписание съобразно разпоредбата на чл.155, ал.2 от ЗООС. Фактът, че предписанието не се съдържа в констативния протокол, а в отделен акт, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и не съставлява нарушение на формата на акта. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Административният орган не е бил задължен да издава и актове за установяване на нарушение, като задължителна предпоставка за издаване на процесното предписание в хипотезата на чл.151 от ЗООС. Това е различна хипотеза и допълнително предоставена възможност на административния орган във връзка със задължението му да осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. Въпрос на преценка и право на административния орган е да прецени кой от лостовете да приложи във връзка с осъществяването на контрола. Процесното предписание на Директора на РИОСВ- гр.Хасково е издадено въз основа на фактите, установени в хода на извънредна проверка, при осъществяван текущ контрол върху дейността на дружеството. Съгласно чл. 148, ал. 3 ЗООС контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище от директорите на РИОСВ, директорите на басейнови дирекции, директорите на националните паркове, областните управители, кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица. В случая оспореният в настоящото производство индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган - Директорът на РИОСВ-гр.Хасково, който е оправомощен да осъществява на регионално равнище текущ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат (съгласно разпоредбите на чл. 148, ал. 3 и ал. 2 от ЗООС), да издава предписания и да налага принудителни административни мерки (видно от чл. 14, ал. 4 от ЗООС и чл. 158 от ЗООС). Неоснователни са наведените касационни оплаквания във връзка с липсата на мотиви в административния акт. Макар и лаконично изложени, в предписанието се съдържат фактическите основания, обосноваващи издаването му, с които до знанието на адресата му е сведена причината за отправеното му административно разпореждане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените в акта фактически основания, а именно факта на извършена на 22.07.2022 г. проверка на двете депа за производствени отпадъци с преустановена експлоатация, при която е установено неизвършено закриване и рекултивация на сгуроотвали "Горен бюк" и "Галдушки ливади", съобразно Условие 6 от Решение 00-14-01-00/2007 г. на Министъра на околната среда и водите, са достатъчни, за да позволяват да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния закон и да се извърши проверка дали тези фактически основания действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях разпоредените правни последици. В предписанието органът се позовава на извършена на 22.07.2022 г. проверка в присъствието на представител на оспорващото дружество, във връзка с която проверка е съставен приобщен по преписката констативен протокол. Протоколът съдържа констатации спрямо същия субект, адресат на даденото предписание. В този смисъл адресатът на предписанието не е бил поставен в невъзможност да разбере за какво се отнася предписаното действие, а от друга страна съдът не е бил възпрепятстван да осъществи контрол за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Волеизявлението на органа е достатъчно конкретнофактическото действие, което е задължен да извърши адресата на акта е ясно и недвусмислено, както и е посочен срокът за неговото изпълнение. Ето защо не е налице нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта, които да са толкова съществени, че да доведат до отмяната му само на това основание. Освен това правилно първоинстанционният съд е приел, че мотивите на административния акт могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който акта препраща и който се намира се в административната преписка, позовавайки се на Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. В случая това са цитираните решения, заповеди и писма. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение