Решение № 598 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9795/2008 г.

Решение № 598 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9795/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Мартин Крумов" гр. Перник, чрез пълномощника адв. Й. Златарев, против решение № 366/25.04.2008 г., постановено по адм. дело № 435/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 1400453/20.09.2007 г. на ТД на НАП гр. Перник. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че при определяне на данъчната основа на внесените употребяваните автомобили съгласно чл. 27, ал. 1 ЗДДС неправилно е взета предвид цената посочена в клетка 45 от ЕАД, тъй като същата е определена на базата на отменена нормативна уредба (ЗМ, ПМС № 2/1993 г., вр. чл. 31 ЗДДС-отм.), недействаща към момента на извършване на процесните доставки на територията на страната. По тези съображения, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Мартин Крумов Секулов, действащ като ЕТ"Мартин Крумов" против ревизионен акт № 1400453/20.09.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Перник, в обжалваната част, с която са определени задължения по ЗДДС за периода м. 01/2007 г. в размер на 5184 лв., за м. 02/2007 г. - 2019 лв. и за м. 03/2007 г. - 577 лв., общо 7780 лв. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 351 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е доначислен ДДС за внасяне в посочените размери за данъчни периоди м. 01, 02 и 03/2007 г. на основание чл. 151, ал. 3 ЗДДС, вр. чл. 27, ал. 1 ЗДДС и чл. 86 ЗДДС. В тази връзка е изложил, че е осъществен внос на употребявани леки автомобили преди 1.01.2007 г., удостоверено със съответни митнически декларации, автомобилите са продадени от ревизираното лице през данъчни периоди м. 01-03/2007 г., за което са издадени съответни данъчни фактури. Установено е, че размерът на ДДС, начислен при продажбите на автомобилите е по-малък от размера на ползвания данъчен кредит, поради определяне на облагаемата стойност на извършените доставки в нарушение на чл. 27, ал. 1 ЗДДС, предвиждащ че данъчната основа на доставка не може да бъде по-ниска от данъчната основа при вноса. Съдът е приел, че с ревизионния акт данъчната основа на доставките е правилно определена, като е взета предвид стойността посочена в клетка 45 от съответната митническа декларация, тъй като доставките са извършени при действието на ограниченията на чл. 151, ал. 3, вр. чл. 27, ал. 1 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на обжалваното решение. Безспорно е, че през данъчни периоди м. 01, 02 и 03/2007 г. жалбоподателят е осъществил продажби на леки автомобили втора употреба, за което са издадени съответни данъчни фактури, както и че автомобилите са внесени в страната преди 1.01.2007 г., съгласно представените при ревизията митнически декларации. Безспорно е също, че при продажбата на автомобилите данъчната основа на доставките, посочена в съответните дневници за продажби и данъчните фактури, е по-ниска от данъчната основа при вноса, като при продажбите е начислен ДДС върху продажната цена, който е по-нисък от размера на ползвания данъчен кредит при вноса на същите автомобили. Пред настоящата инстанция касаторът не оспорва, че не е ползван специалния ред за облагане на маржа на цената при доставки на стоки втора употреба, регламентиран в чл. 143 и сл. ЗДДС, за което са изложени съображения в същия смисъл и в решението на първоинстанционния съд. Във връзка с приложението на чл. 151, ал. 3 ЗДДС касаторът оспорва размера на данъчната основа, която следва да бъде взета предвид като данъчна основа при вноса, като поддържа, че това следва да бъде стойността посочена в клетка 42 на ЕАД, а не стойността посочена в клетка 45. Настоящият състав на съда намира, че този довод на касатора е неоснователен, поради това че митническата стойност при вноса е определена съгласно действащите нормативни актове към момента на осъществяване на този внос, посочен във всяка митническа декларация, във всички случаи преди 1.01.2007 г. Обстоятелството, че към момента на осъществяване на процесните продажби са отменени разпоредбите на чл. 31 ЗДДС (отм., считано от 1.01.2007 г.) и Постановление № 2 на Министерския съвет от 8.01.1993 г. за облагане вноса на автомобили (отм., считано от 1.01.2007 г.), е без значение за правилността на определената митническа облагаема стойност при вноса, тъй като тези норми са били действащо право при вноса, който е релевантният факт за определяне на митническата стойност, която е и данъчната основа при вноса. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗДДС (отм.) установява, че данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Касаторът не оспорва, че митническата стойност при вноса е определена при спазване на тази разпоредба и съответните разпоредби на посоченото ПМС, които са били приложими при осъществяване на вноса. В чл. 151, ал. 3 ЗДДС е предвидено, че данъчната основа на доставките се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стока или от данъчната основа при вноса. Затова в конкретния случай правилно е начислен ДДС върху разликата между данъчната основа при вноса и продажната цена на автомобилите по процесните фактури. Предвид изложеното, не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение при тълкуването и приложението на материалния закон. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за касационното производство. Ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение