Решение № 4914 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13716/2018 г.

Решение № 4914 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13716/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол гр. С., против Решение № 530/18.09.2018 г., постановено по адм. дело № 549/2018 г., по описа на Административен съд П., с което дирекцията е осъдена да заплати на "МК Надзор" ЕООД гр. П., на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ сума в размер на 1430. 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по н. а. х. дело № 1180/2017 г. по описа на Районен съд П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът - "МК Надзор" ЕООД гр. П., редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е осъдил Дирекция за национален строителен контрол гр. С., да заплати на "МК Надзор" ЕООД гр. П., на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ сума в размер на 1430. 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по н. а. х. дело № 1180/2017 г. по описа на Районен съд П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото са доказани законовите предпоставки - незаконен акт, постановен при и по повод административна дейност, както и настъпила имуществена вреда в правната сфера на ищеца, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по оспорване на наказателното постановление. Решението е правилно. Правилно съдът е преценил, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение. За да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, а именно: вреда /имуществена или неимуществена/; незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. В конкретния случай е установено, че спрямо ответника е било издадено наказателно постановление от 29.03.17 г. на ДНСК, с което е наложена имуществена санкция – глоба, в размер на 3 000 лв., за нарушение на чл. 164, ал. 4 вр. чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. С решение от 12.07.17 г. по н. а. х. д. № 1180/17 г. по описа на РС – П., обжалвано и потвърдено с Решение от 22.11.17 г. по адм. д. № 737/17 г. по описа на АС – П., влязло в законна сила на 22.11.17 г., наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Разноските за адвокатско възнаграждение, направени в производството по отменените наказателни постановления, са основание за присъждане на имуществени вреди по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като те представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. От представените по делото доказателства е установено, че в съдебното производство за отмяна на наказателно постановление пред РС – П., касаторът е бил защитаван от процесуален представител – адвокат. Представени са доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение по представено изрично пълномощно, в което е вписана конкретна сума от 1430 лв. адвокатски хонорар, платена в брой. Предвид представените доказателства и съобразно т. 1 от ТР № 6/06.11.13 г. по т. д. № 6/12 г. на ВКС, когато в договора за правна помощ е вписано плащане в брой, то е достатъчно и има характера на разписка. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ответникът е доказал претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателното постановление. Относно размера на обезщетението за имуществени вреди – адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд правилно е преценил фактическата и правна сложност на воденото съдебно производство по обжалване на административния акт, участието на процесуалния защитник и е обсъдил спазване на принципа на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за съразмерност на извършената правна защита. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение