Решение № 3861 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 588/2009 г.

Решение № 3861 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 588/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 211к от Закона за митниците, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална митническа дирекция - Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. Кета Керенска-Гелова и от Началника на Митница - Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. Кр. Ташкова срещу решение № 1054/01.12.2008 г., постановено по адм. д. № 1545/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 48/2008 г., издадено от Началника на Митница - Бургас, потвърдено мълчаливо от Директора на Регионална митническа дирекция - Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради факта, че е немотивирано. Съществените процесуални нарушения, според касаторите, се изразяват в безрезервното позоваване на заключението на СТЕ, което е на база предположения, без да се подкрепя от други доказателства по делото. Материалната незаконосъобразност на решението се свежда до неправилно приложение на чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.), изискващ "доказателства за друго", а не предположения. Твърди се, че Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им е неприложим в процесния случай. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено ППСПДВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пристанище Бургас" - ЕАД - гр. Бургас не изразява становище. Заинтересованата страна Д "ОУИ" - Бургас не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № № 48/13.08.2008 г., издадено от Началника на Митница - Бургас, мълчаливо потвърдено с решение на Директора на Регионална митническа дирекция - Бургас, с което на осн. чл. 204, ал. 1, б. "а" от МК, чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 и чл. 112, т. 5 от ППЗМ Пристанище Бургас е задължено да заплати ДДС в размер на 3 940 лв., ведно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението - 28.08.07 г. до окончателното му погасяване. От фактическа страна е установено следното: На 22.08.07 г. е въведена и манифестирана в МП "Пристанище Център" с митнически манифест № 227/22.08.07 г. от Турция стока, представляваща оловен концентрат. След окончателното разтоварване на кораба М (К "Ф. Гоктуг" и на осн. чл. 772 от ППЗМ е съставен Генерален акт № 227/22.08.07 г., в който като действително разтоварено количество е посочено тегло, съответстващо на обявеното по представения коносамент. Стоката е приета във временен склад, открит с разрешение № 4/08.02.99 г. на Митница Бургас с титуляр "Пристанище Бургас" - ЕАД - гр. Бургас. Разтоварената стока е експедирана до получателя "Оловно-цинков комплекс" АД - гр. Кърджали, като след натоварването й и претеглянето й е дадено митническо направление "Транзит в страната", но за установеното при претеглянето след разтоварване количество, което е по-малко от манифестираното. Митническият орган е приел, че установената след разтоварването разлика в по-малко със 7 520 кг., за които не е дадено допустимо митническо направление, представлява липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ и е определил задължения по ЗДДС . За да отмени Постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено от Началника на Митница - Бургас, Административният съд е приел, че в случая не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, а несъответствия и допустима грешка при измерването на стоката по метода на "драфт сървей" и при претеглянето на ж. п. вагоните. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на СТЕ, неоспорено от страните. Според това заключение, винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по газенето на кораба ("драфт сървей") и на ж. п. кантар. В международната практика е приета точност на метода "драфт сървей" до 0.5% от дедвейта на кораба, който в случая е най-малкото равен на количеството превозван товар и нормална би била грешка +/- 9900 кг. При измерването на ж. п. кантар за определянето на теглото на товара като разлика между теглото на вагона пълен и вагонната тара има повтаряща се системна грешка от около 0.14% от теглото на товара. Към него се прибавя и грешката във везната, която на вагон от 50 кг. до 120 кг., или от 0.08% до 0.21%. В случая може да се заключи, че е в рамките на пределния размер установената разлика в теглото по-малко със 7520 кг. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и съдът е достигнал до правилни правни изводи. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата и кредитиране на заключението на СТЕ. Правилен е изводът на съда, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗМ . Не се касае и за случаите на отпадане на отговорността в хипотезите на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от ППЗМ. Съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и е приел, че са налице доказателства за друго, защото приложими в случая са нормите на действащия към датата на възникването на задължението норми на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 04.08.06 г. в сила от 01.01.07 г.). Независимо от това, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, Първо отделение