Решение № 2495 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15464/2014 г.

Решение № 2495 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15464/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгения Цветанова Стамболска от гр. Плевен, против решение № 531/7.11.2014 г., постановено по адм. дело № 455/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 25 от 30.04.2014 г. на и. д. директора на ТП на НОИ - гр. Плевен, и потвърденото с него разпореждане № МП59938#9/14.03.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Плевен, с което на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Исканията са в насока да й бъде зачетен спорния период в размер на 6 м. и 26 дни за осигурителен стаж за пенсиониране. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Плевен, чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт Елеонора Радулова, в представено по делото писмено становище счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Плевен, е отхвърлена жалбата на Евгения Цветанова Стамболска срещу решение № 25 от 30.04.2014 г. на и. д. директора на ТП на НОИ - гр. Плевен, и потвърденото с него разпореждане № МП59938#9/14.03.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Плевен, с което на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, съдът е приел за основателен отказът на административния орган да вземе предвид осигурителния й стаж за периода 6.10.2004 г. до 30.04.2005 г. Изложил е подробни мотиви в насока, че липсвали предпоставките неполучаването на паричното обезщетение за безработица да бъде прието като такова по уважителни причини. Извел е извод, че сборът на спорния и безспорния стаж е 34 г., 5 м. и 10 дни и дори при признаването му, не било налице кумулативно изискуемият осигурителен стаж за получаване на право на пенсия за ОСВ. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата срещу процесните административни актове. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Евгения Цветанова Стамболска е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-59938/3.12.2013 г. и с разпореждане № МП59938#9/14.03.2014 г. ръководителят "ПО" при ТП на НОИ - гр. Плевен е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуем осигурителен стаж от 34 г. и 8 месеца за 2013 г. Не е зачел периода от 6.10.2004 г. до 30.04.2005 г. за осигурителен стаж, тъй като лицето не е получило парични обезщетения за същия по неуважителни причини и сумите са сторнирани. За да потвърди посоченото разпореждане, и. д. директорът на ТП на НОИ - гр. Плевен е възприел съображенията на пенсионния орган, че жалбоподателката не е получила обезщетение за безработица по неуважителни причини и сумата е била сторнирана. Позовал се е на разпоредбата на чл. 54в КСО /в редакцията ДВ, бр. 67/2003 г./, според който средствата за парични обезщетения, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната, определена за получаването им дата, остават по сметката на фонд "Безработица". Извел е извод, че след като лицето не е получавало обезщетение за безработица, посоченият период правилно е изключен от формирания осигурителен стаж - 33 г., 10 м. и 15 дни. Спорът по делото е свързан с размера на установения осигурителен стаж на Стамболска, а именно 33 г., 10 м. и 15 дни, извън оспорения от нея за периода 06.10.2004 г. до 30.04.2005 г. В касационната жалба се излагат доводи, че основополагащо било правото за получаване на обезщетение, респ. произтичащото от него право да бъде зачетен осигурителен стаж за съответния период, а второстепенно било дали лицето е получило паричното обезщетение. В чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО законодателят не е предвидил възможност за зачитане на осигурителен стаж при наличие на право на ПОБ, което не е получено и в този смисъл доводите относно чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО при предлаганата от жалбоподателката хипотеза не намират опора в правната норма. В този смисъл следва да бъде споделен изводът на административния съд, че в настоящия случай не се доказва получаване на ПОБ за процесния период и не са налице основанията по чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО за този период за зачитане за осигурителен стаж. Съдът подробно е обсъдил възраженията на Стамболска, свързани с "уважителните причини", поради които не е получила обезщетението и правилно ги е приел за неоснователни. Съгласно чл. 11 от Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица (в редакцията й ДВ 19/2004 г.) паричните обезщетения за безработица се изплащат от ТП на НОИ чрез пощенските станции в страната по постоянния адрес на безработното лице. Видно от данните по делото, в заявлението и декларацията си от 3.12.2004 г. (л. 74 и л. 77) жалбоподателката е посочила постоянен адрес - гр. Плевен бул. "Русе" № 2, вх. Г, ап. 8, не е отразила, че живее на друг адрес и не е направила искане обезщетението й да се превежда в друга пощенска станция. Едва на 5.08.2005 г. тя е подала молба да й се изплати ПОБ в пощенския клон № 4 по местоживеене ул. "Стефан Караджа" № 22, вх. Б, ап. 14 (л. 90). При тези доказателства за административния орган не е имало задължение да изпраща ПОБ в друг пощенски клон, различен от нормативно определения с чл. 11 от Наредбата, респ. да изяснява причините за неполучаването на обезщетението за процесния период 6.10.2004 г. - 30.04.2005 г., за който същото не е получено. Не са представени доказателства и за получаване на ПОБ след отмяната на чл. 54в, ал. 4 КСО до момента на приключване на производството. Върховният административен съд не споделя наведените и пред настоящата инстанция доводи от касаторката в насока, че уважителна причина за неполучаване и неуведомяване на административния орган е било санаториално лечение през август 2015 г. Както правилно е посочил и решаващият състав, фактурата от 12.08.2005 г. за балнеолечение за 15 дни по никакъв начин не може да се приеме за основателна причина да не се получава ПОБ за периода 6.10.2004 г. - 30.04.2005 г. Освен това от уведомителното писмо (л. 91) и решение № 40/29.09.2005 г. на РУСО - гр. Плевен (л. 98) се установява, че искането за получаване на ПОБ за посочения по-горе период е оставено без уважение на основание чл. 54в, ал. 4 КСО (в приложимата му редакция) и не са ангажирани доказателства за обжалването му в законоустановения срок и за отмяната му. В това решение са приети за несъстоятелни доводите относно проведено санаториално лечение (л. 96) за срок, значително по-малък от тримесечния срок за депониране на ПОБ. Като се има предвид изложеното основателно административният съд е отбелязал, че не се доказват уважителни причини по смисъла на § 1 от ДР на Наредбата поради, които да не е получено ПОБ и ТП на НОИ да е било уведомено своевременно. За този период и до началото на санаториалното лечение не са ангажирани доказателства касаторката да е уведомила административния орган за уважителни причини да не може да се яви в ПТТ по посочен адрес или в ТП на НОИ, за да получи или да провери защо не се изплаща ПОБ. Ето защо и предвид изложеното по-горе относно чл. 11 от Наредбата, и с оглед изискването за уведомяване на административния орган, което не е изпълнено, са неоснователни оплакванията в касационната жалба за необсъждане на фактурата и вътрешни противоречия в обжалваното решение. Неупражняване на процесуални права в процесния период, вкл. относно оспорване на административен акт (л. 97, 98) от жалбоподателката без доказани уважителни причини не позволяват да се приеме тезата в касационната жалба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,