Решение № 959 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2012 г.

Решение № 959 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 3853/6.07.2012 г., постановено по административно дело № 3594/2011 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Любомир Димитров Радев от с. Лозен против решение № 242/12.04.2011 г. на главния директор на СУСО (Столично управление "Социално осигуряване"), с което е потвърдено разпореждане № 5106287020/2 от 14.01.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО - НОИ (Национален осигурителен институт). Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от Любомир Димитров Радев, действащ чрез пълномощника си адв. Велинова. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - главният директор на СУСО - НОИ, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С разпореждането от 14.01.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на главния директор на СУСО от 12.04.2011 г., е отказано на Любомир Димитров Радев отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и изискуемият сбор от 100 точки между осигурителен стаж и възраст. Недостигът на стаж от втора категория и на сбор от точки, обусловил отказът за отпускане на пенсия, е предопределен от това, че пенсионният орган не е зачел положения от жалбоподателя труд на длъжността "тахографчик" в СО МАТ през периода 1.05.1986 г. - 22.11.1995 г. като такъв от втора категория труд по т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), а го е категоризирал от трета категория. Настоящата инстанция изцяло споделя развитите съображения от административния съд в насока, че този труд не би могло да бъде признат за такъв от втора категория. С оглед претенцията на оспорващия за определяне на положения труд на длъжност "тахографчик" в СО МАТ за времето от 1.05.1986 г. до 22.11.1995 г. като втора категория и фактът, че тази професия (специалност) не попада в обхвата и не е включена в списъка по т. 53б от ПКТП (отм.), съдът е изследвал дали същата попада в приложното поле на т. 67 от посочения правилник, сравнявайки я с длъжността "автомонтьор". Основавайки становището си на констатациите на вещото лице, правилно е приел, че съществува разлика в обема на отговорност, степен на вредност и тежест на труда, полаган от автомонтьор в СОМАТ и този на тахографчик, с предимство за първия. Поради установеното различие в интензивността на натоварване и вредни въздействия между двете длъжности, обосновано е счетено, че трудът на жалбоподателя за процесния период спада към трета категория, както е определен от пенсионния орган. Този извод се подкрепя и от издаденото от работодателя удостоверение, в което като втора категория е посочен трудът, положен на длъжността "стругар", но не и като "тахографчик". Предвид изложеното следва да се приеме за материално законосъобразен и обоснован от анализа на събраните писмени доказателства и компетентно изготвените заключения на вещото лице (неоспорени от страните и приети от съда) по основната и допълнителната експертиза, изводът на Софийския градски административен съд за неоснователност на оспорването на контролния административен акт, с който е потвърден отказът на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя (настоящ касатор) при хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 53б и на т. 67 от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Любомир Радев чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, а оттам и да възникне правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо правилен се явява и крайният правен извод на първоинстанционния съд за неоснователност на сезиралата го жалба, обусловен от прецизно доказаното в мотивите на проверяваното съдебно решение, че положеният от жалбоподателя труд при работодателя СО МАТ през периода 1.05.1986 г. - 22.11.1995 г. не е бил от втора категория, поради което за Любомир Радев не са били изпълнени условията, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 15 години осигурителен стаж от втора категория и минимално изискуемия сбор точки от възраст и осигурителен стаж, както законосъобразно са преценили и административните органи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,