Решение № 1032 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2019 г.

Решение № 1032 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Цонев, чрез адв. А. Мановски, срещу Решение № 7312 от 5.12.2018 г., постановено по адм. д. № 8083 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г., поправено с Решение № 476 от 22.01.2019 г., постановено по същото дело. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Цонев срещу Решение № 2 - 1364 от 26.06.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та), с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ът) като съдържател на явочна квартира. Предвид изложеното в касационната жалба решението, предмет на контрол, се обжалва по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не обсъдил представените от настоящия касационен жалбоподател писмени доказателства, от които се установявало, че читалището в което Цонев работил, е било в ремонт и той не е имал нито физическа, нито материална, нито техническа възможност да бъде съдържател на явочна квартира. В останалата част в касационната жалба се повтарят твърденията и доводите на Цонев, които е заявил в подадената до АССГ жалба. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспореното административно решение. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - КРДОПБГДСРСБНА изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата и моли оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Цонев срещу Решение № 2-1364 от 26.06.2018 г., издадено от Комисията в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. С обжалваното решение на АССГ жалбата на Цонев е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че на основание чл. 25, т. 3 от Закона, във връзка с представените на Комисията доказателства, приложени по делото: регистрационен дневник, картон обр. 4 – три броя; картон обр. 6 и Писмо с вх. № 2809 от 9.07.1990 г. за унищожаване на делото Я/К "Център", е постановен оспореният от касационния жалбоподател пред АССГ административен акт. Съгласно посоченото в него Цонев бил ръководен от о. р. И. Граховски, вербуван е на 16.10.1980 г., регистриран на 31.10.1980 г., а осъщественото от него сътрудничество е в качеството на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира с псевдоним "Център". Цонев е подлежал на проверка за принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА като лице, заемало публична длъжност – съдебен заседател до 1991 г., по който факт той не спори. Съдът е приел, че административното решение, предмет на проверка пред него е издадено от компетентен орган, при условията на обвързана компетентност. Съобразил е, че документите на които се е позовал административният орган, са от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 от Закона и носят достатъчно информация, за да се направи извод, че Цонев е бил зачислен като съдържател на явочна квартира. Посочил, че установяването на истинността на картон обр. 6 и на цялото агентурно дело на лицето не е от компетентността на Комисията, доколкото административният орган има функция да проверява налице ли са изискванията на чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Във връзка с това направил извод за неоснователност на възраженията на Цонев относно липсата на писмени доказателства за съгласието му да бъде вербуван, както и да е осъществявал реална дейност. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съставът на АССГ е извършил дължимата служебна проверка досежно законосъобразността на оспорения пред него административен акт и крайният му извод за неговата законосъобразност, при така приобщените по делото доказателства, се споделя от настоящия състав. С оспореното пред първоинстанционния съд решение е обявена формата на сътрудничество на Цонев, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА - секретен сътрудник. В приложеното по преписката негово досие се съдържат предвидените от закона документи, удостоверяващи принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, приети по делото като доказателства. Истинността на тези документи не е оспорена по предвидения съгласно чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс ред от Цонев поради което, като официални такива те обвързват съда с материалната си доказателствена сила. Специалният закон предвижда установяване и обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените органи. В този смисъл, правилно съдът е отхвърлил възраженията на Цонев в насока, че не били представени доказателства относно неговото съгласие да бъде вербуван, както и да е осъществявал реална дейност. Доколкото изброяването по чл. 25 от Закона е алтернативно, наличието на някой от визираните документи (вкл. тези по чл. 25, т. 3, които не носят подписа на вербувания) е основание Комисията да обяви принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона. Като е съобразил това, правилно съдът въз основа на наличните доказателства за Цонев, които съставляват основание за постановяване на решение от Комисията в издадения смисъл, е отхвърлил жалбата. В действията си по проверка и взимане на решение въз основа на събраната информация административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Правомощията на Комисията са ограничени до установяване и обявяване, тоест констатиране принадлежността на лицата по чл. 26 към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва: дали има провеждане на реална (активна) дейност на секретен сътрудник от лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали то е реализирало дадена дейност и давало ли е съгласие. Комисията обявява принадлежността към органите по чл. 1 от Закона при наличие на съответните документи, при съобразяване на легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а не на реалната конкретна дейност на лицата. Както се посочи, касационният жалбоподател не е оспорил пред АССГ по реда на чл. 193 ГПК документите, въз основа на които Комисията е произнесла оспореното решение. Наред с това, направеното в първоинстанционната жалба доказателствено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели не е поддържано в съдебното заседание, поради което, като е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на съдебен акт по същество съдът е процедирал в съответствие със съдопроизводствените правила. Действително първоинстанционният съд не е обсъдил представените от Цонев документи в съдебното заседание на 27.11.2018 г., но така предприетото от него процесуално поведение в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото тези доказателства са неотносими към предмета на спора. Видно е от приобщените по делото доказателства, въз основа на които е постановено оспореното административно решение, че не се сочи адрес на явочната квартира, поради което представените от Цонев документи не установяват факти, които са релевантни за спора. В останалата част на касационната жалба се повтарят твърденията и доводите на Цонев, които е заявил в подадената до АССГ жалба и не съставляват касационни оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения, решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение