Решение № 46 от 6.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 927/2016 г.

Решение № 46 от 6.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 927/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда чл. 247 ГПК. С молба вх. № 781/23.01.2017 г. от страна на М. М. Р. е поискано от съда да поправи очевидни фактически грешки в решение № 220/12.12.2016 г. по т. д. № 927/16. Молбата е обоснована с твърденията на молителя, че съдът в постановеното по негов иск съдебно решение за отмяна на арбитражно решение е дал неправилна квалификация на оплакванията в ИМ и необосновано е приел, че е налице действителна арбитражна клауза между страните в Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.06.2014 г., както и че ищцата е била редовно уведомена за висящо арбитражно производство и назначаването на арбитър. Ответникът [фирма]-гр. Р. чрез своя процесуален представител в писмен отговор на молбата изразява становище за нейната неоснователност. Съдът, съобразно с изложеното в молбата, намира за установено следното: За да е налице очевидна фактическа грешка в решение на съда, следва да е налице разминаване между действителната воля на съда и нейното обективиране в съдебния акт. Подобно несъответствие не се обосновава в молбата на страната, нито е налице в случая. Твърденията на молителя, че при произнасянето си, съдът неправилно е квалифицирал правно оплакванията в ИМ и необосновано е приел, че е налице действителна арбитражна клауза между страните в Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.06.2014 г., както и че ищцата е била редовно уведомена за висящо арбитражно производство и назначаването на арбитър, представляват оплаквания за неправилност на постановеното от ВКС решение, а не за наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Отделен е въпросът, че производството пред ВКС по иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е едноинстанционно, т. е. за постановеното по него съдебно решение не е предвиден от закона последващ контрол за законосъобразност и обоснованост, поради което и подобни оплаквания, дори да бяха основателни, няма как да доведат до корекция на постановеното решение. С оглед изложеното молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна. Водим от горното, ВКС, II т. о.