Решение № 12256 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2015 г.

от 19.06.2013 г. на СО жалбоподателите са поискали на друго правно основание, различно от заявеното през 2000 г., а именно чл. 3, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, да бъде отменено отчуждаването на две ниви, находящи се в местността "Ридо" в землището на село В. - нива от 2.400 кв. м и нива от 4.600 кв. м, осъществено с разпореждане № 108 от 12.I.1952 г. на Бюрото на Министерския съвет за нуждите на МНО - 69 Зенитен артилерийски полк и те отдавна не се използуват за нуждите, за които са отчуждени. Допълват съображенията като сочат, че мероприятието, за което са отчуждени двата имота действително е осъществено, но законът предвиждал и друга хипотеза, "при която е възможна отмяна на отчуждаването и тя е свързана с факта за какво се използва имотът години наред". Касационните жалбоподатели молят решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират разноски пред двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. М. Карадиамандиева и в писмена защита поддържат жалбата. Ответникът по касационната жалба-кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк К. Лазова, и в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно приел за законосъобразен оспорения административен акт. Намира твърденията на касаторите за неправилни, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗУТ и др. закони, съгласно която лица, чиито имоти са отчуждени за държавни нужди по чл. 26 от Закона за държавните имоти или чл. 101 от Закона за собствеността, могат да искат отмяна на отчуждаването, ако към момента на влизане на този закон в сила, обектът не се използва за нуждите, за които е отчужден, а в случая, имотите са отчуждени като незастроени "ниви" за нуждите на МНО и към момента на влизане на реституционния закон в сила - 25.02.1992 г., са се ползвали за нуждите, за които са отчуждени. Счита за неоснователни и доводите на касационните жалбоподатели, че имотите към момента не се ползват за нуждите, за които са отчуждени, като намира, че за прилагането на чл. 3, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗУТ и др. закони е съществено визираните в разпоредбата предпоставки да са били налице към 25.02.1992 г. и че нормата не предоставя възможности, свързани с обособяването на самостоятелен парцел по реда на ЗУТ, каквито възражения са изложени в касационната жалба. Счита доводите на касаторите за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

от 20.06.2013 г. на кмета на Столична община, в което е посочено, че със заповед № РД-54-44 от 22.02.2001 г. на кмета на СО вече е отказана отмяна на отчуждаването на бивши ниви в землището на с. В., м. "Ридо" с площ от 2400 кв. м и 4600 кв. м, като спорът по законосъобразността на тази заповед е приключил с влязло в сила съдебно решение на СГС, оставено в сила с решение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта. Според мотивите на това писмо, въпросът с искане за отмяна на отчуждаването на недвижим имот - бивши ниви в землището на с. В., м. "Ридо", с площ от 2 4000 кв. м и площ от 4600 кв. м е окончателно решен и никой административен орган не може да го пререшава. Съдът съобразил факта, че с решение от 13.10.2003 г. по адм. д. № 1932/2002 г. на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на посочените по-горе лица, подадена срещу заповед № РД-54-44/22.02.2001 г. на кмета на СО, с която заповед не е уважено искането им, в качеството на наследници на С. И. Х., за отмяна на отчуждаване на посочените по-горе два имота, както и обстоятелството, че това решение е оставено в сила с решение № 5352/10.06.2004 г. по адм. д. № 1167/2004 г. на ВАС, IV отделение. С оглед отмяна на прекратеното на това основание производство /предвид обстоятелството, че с процесното заявление от 19.06.13 г. е направено същото искане, и по него има влязло в сила съдебно решение, и непроизнасянето на кмета на общината по същото искане, направено повторно, не формира мълчалив отказ, подлежащ на оспорване/, в изпълнение на указанията, дадени в определение № 13769 от 22.10.2013 г. по адм. д. № 13973/2013 г., VIII отд. на ВАС, съдът съобразил, че административният орган е следвало да се произнесе по искането за отмяна на отчуждаването по заявеното ново основание - чл. 3, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, а заявеното преди основание е предвидено в нормата на чл. 1 от същия закон. При разглеждане на делото първостепенният съд, в изпълнение на указанията на ВАС назначил, приел и кредитирал като обективни и неоспорени три съдебно-технически експертизи/две основни и една допълнителна/, с които установил, че на процесните имоти към момента на огледа (07.03.2014 г.) не съществува 69 Зенитен артилерийски полк или поддържан и облагородяван терен, а имотите на Министерство на отбраната са обрасли с дива и суха растителност, като част от тях се използват за разтоварища на отпадъци. Взел предвид факта, че след разчитане на аерофотоснимка от 1950 г. на терена, в който попадат процесиите имоти, отчетливо се различава наличието на военно подразделение с разгънати на пет места зенитно артилерийски батареи на изток и две обслужващи сгради на запад. Установил още, че двете процесни ниви са отчуждени за нуждите на МНО и отреждането им е: стар имот № 1 - малка част в Зона за градски паркове и градини, а останалата - Транспортна инфраструктура и Смесена многофункционална зона, УПИ I "За обществено обслужване" в кв. № 31 м. Модерно предградие - кв. О., .....-ва част; а за стар имот № 3 - Зона за градски паркове и градини - УПИ I "За парк" в кв. № 4, м. "Модерно предградие - кв. О. .....-ва част, като понастоящем терените не попадат в зона Тсп. -"Специални терени", предназначени: "за обекти на сигурността и отбраната". Взел предвид данните от четирите акта за публична държавна собственост. Съобразил и гласните доказателства, установяващи, че до 1960 г. на мястото е имало батарея, войници и бариера, а след това и понастоящем е празно, земите са пустеещи и се изхвърлят боклуци. С оглед указанията на ВАС по приложение на материалния закон приел, че следва да изследва основанията за отмяна на отчуждаването по чл. 3, ал. 1 ЗВСВНОИ, съгласно който лицата, чиито имоти са отчуждени за държавни нужди по чл. 26 от Закона за държавните имоти или по чл. 101 от Закона за собствеността, могат да искат отмяна на отчуждаването, ако към момента на влизане на този закон в сила (25.02.1992 г.) обектът не се използва за нуждите, за които е отчужден. Обосновал решаващ извод, че тъй като в случая имотите са част от поземлени имоти - публична държавна собственост, за което има съставени актове, и че същите са предоставени за управление на МО, ирелевантен е начинът, по който се използват имотите понастоящем, в частност какво се намира върху тях на място и какво е състоянието им. Този извод извел по съображения, че законът не предвижда конкретен начин на фактическо използване, липсата на който да е предпоставка за отмяна на отчуждаването, а видно от приложените в преписката писмени доказателства, имотите са отчуждени за нуждите на отбраната и според представените актове за публична държавна собственост-и сега имат същото предназначение. Допълнил мотивите като посочил, че качеството "публична" на държавната собственост е пречка за възстановяване на собствеността, независимо от основанието, на което е поискано, съгласно изричната разпоредба на чл. 7, ал. 4 от Закона за държавната собственост, в сила към момента на постановяване на процесния отказ, с оглед чл. 142, ал. 1 АПК, а и в съответствие с разпоредбата на § 16 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията от ДВ, бр. 17 от 2009 г. На трето място посочил, че с цитираното по-горе решение № 5352/10.06.2004 г. по адм. д. № 1167/2004 г. ВАС изрично приел, че в случая, освен че не са били приложими чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от ЗВСВНОИ, не е налице и хипотезата на чл. 3, ал. 1 ЗВСВНОИ, т. е. че няма основание за отчуждаване, и че така разрешеният спор не може да бъде преразглеждан. По тези съображения съдът преценил жалбата за неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съображенията на касаторите не държат сметка, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС лицата, чиито имоти са отчуждени за държавни нужди по чл. 26 от Закона за държавните имоти или по чл. 101 от Закона за собствеността /каквато е настоящата хипотеза/, могат да искат отмяна на отчуждаването, ако към момента на влизане на този закон в сила обектът не се използва за нуждите, за които е отчужден. С оглед безспорно установения факт, че към момента на влизане на закона в сила - 25 февруари 1992 г., имотът се използува за нуждите, за които е отчужден, тъй като отчуждените ниви в местността "Ридо" са се използували, съобразно потребностите на Българската армия - от Военно въздушните сили за нуждите на противовъздушната отбрана-към момента на влизане на реституционния закон в сила, обоснован е изводът на съда, че това е достатъчно основание да се откаже исканата отмяна на отчуждаването. Съобразен със закона и обоснован е изводът, че единствената предпоставка за възстановяване собствеността на правоимащите е към тази дата отчужденият имот да не се използува за нуждите, за които е отчужден, и че в конкретния случай тя не е налице. Останалите събрани по искане на оспорващите факти, а именно какъв е начинът, по който се използват имотите сега, конкретно какво се намира върху тях на място /единият имот представлява сметище според вещото лице/ и какво е състоянието им, правилно са преценени като ирелевантни за разрешаване на спора, тъй като законът не предвижда конкретен начин на фактическо използване, липсата на който да е предпоставка за отмяна на отчуждаването, а и предвид представените доказателства, имотите са отчуждени за нуждите на отбраната и според представените актове за публична държавна собственост имат и сега същото предназначение. Противно на твърдяното от касаторите, съдът точно е приложил посочената по-горе разпоредба, а и съобразил мотивите на решение № 5352 от 10.06.2004 г. по адм. д. № 1167/2004 г. на IV отд. на ВАС, както му е указано с определение № 13769 от 22.10.2013 г. по адм. д. № 13973/2013 г. на VIII отд. на ВАС- да отчете обстоятелството, че в мотивите на постановеното решение от 13.10.2003 г. по адм. д. № 1932/2002 г. на СГС, както и в тези на потвърдилото го решение № 5352 от 10.06.2004 г. по адм. д. № 1167/2004 г. на ВАС, са изложени мотивирани съображения по въпроса за законосъобразността на заповед № РД-54-44 от 22.02.2001 г. на Кмета на СО-за предходния отказ за отчуждаване на процесните ниви. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите в тази насока са бланкетни, неконкретизирани и недоказани. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е своевременно заявено и основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК. Касаторите следва да бъдат осъдени да му заплатят възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция, представляващо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /изм. ДВ бр. 28 от 28 март 2014 г./ за минималните адвокатски възнаграждения.