Решение № 512 от 15.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 585/2009 г.

Решение № 512 от 15.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 585/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по жалби против въззивно решение № 72/29.V.2009 г. по в.н.о.х.д. 61/2009 г. на АС - В. Търново от:

1. А. П. И., подсъдима с доводи за явна несправедливост на наказанието и нарушение на закона в гражданската част по съображения за неотчитане в достатъчна степен приноса и на други участници в ПТП - Н. Д. С. и Ц. С. С допълнение по чл. 351, ал. 3 НПК съображенията засягат и ненаведеното касационно основание - съществени нарушения на процесуалните правила, намерили израз при преценка и анализ на доказателствата по делото - най-вече допълнителните АТЕ. Иска да бъде оправдана или наказанието да се намали до възможния минимум, като с приноса на пострадалите да се намали размера на присъдените обезщетения за вреди от престъплението, както повелява чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

1. Нахид Д. З., представляван от настойника си Г. Н. З., частен обвинител и граждански ищец с доводи за всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Съображенията са, че Н. С. и Ц. С. нямат принос за настъпилото ПТП и вината е само на подсъдимата, с оглед на което и наложеното й наказание се явява явно несправедливо. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на чл. 52 ЗЗД, за определянето му по справедливост. В нарушение на закона е приложено правилото по чл. 373, ал. 2 НПК. Иска решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане на въззивния съд или да се измени същото като обезщетението увеличи на 150000 лв., ведно с лихвите.

1. М. Г. С., Г. Н. С. и П. Н. С., частни обвинители и граждански ищци с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание и нарушение на закона - чл. 52 ЗЗД в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за отхвърляне на исковете им до предявения размер по 300000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техния съпруг и баща Н. Д. С. Искат да се измени решението като се отмени условното осъждане и обезщетенията увеличат до предявения размер.

1. Ц. Л. М., частен обвинител и граждански ищец с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание - по размер и с оглед неправилното прилагане на условното осъждане по чл. 66 НК, както и за нарушение на закона при отхвърляне на иска й за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата от 50000 до 300000 лв. Съображенията са повторение на предходната жалба. Иска да се измени решението като се отмени условното осъждане и увеличи размера на присъденото обезщетение.

1. П. Л. М. частен обвинител и граждански ищец с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание - по размер и с оглед неправилното прилагане на условното осъждане по чл. 66 НК, както и за нарушение на закона при отхвърляне на исковете му за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата от по 50000 до по 300000 лв., в резултат на причинената смърт на майка му С. В. М. и съпругата му Ст. Ст. М. Съображенията са повторение на тези по предходната жалба. Иска да се измени решението като се отмени условното осъждане и увеличи размера на присъденото обезщетение до предявения.

1. С. К. Г. и Н. Н. Г., частни обвинители и граждански ищци с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и нарушение на закона при отхвърляне на исковете им за обезщетяване на неимуществени вреди от престъплението - причинена смърт на двете им деца С. и К. Г.. Съображенията повтарят тези по предишните три жалби, а искането е обезщетенията да се увеличат от по 100000 на по 300000 лв.

Всеки от жалбоподателите поддържа своята жалба и неоснователност на насрещната.

Прокурорът от ВКП поддържа, че жалбите на частните обвинители и граждански ищци са основателни и следва да се уважат като въззивното решение подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от нов състав на въззивния съд.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира:

Подсъдимата А. П. И. е призната за виновна и осъдена по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. IV-то и предл. V-то, б. "б", предл. II-ро и чл. 342, ал. 1, предл. III-то, чл. 54 и чл. 55, ал. I. т. 1 НК на 3 (три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 5 (пет) години за това, че на 8.ХII.2006 г. към 17,00 часа на ГП I-4 (неправилно е изписаното в обвинителния акт, присъдата и решението ПП I-4) (София - Варна), на километър 36+800, в района на с. М., Ловешка област при управление на лек автомобил "Рено Еспейс" с рег. № С* в нарушение на правилата за движение - чл. 6, т. 1 ЗДП, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 47, ал. 3 ППЗДП и чл. 43, т. 1, предл. II-ро ЗДП, по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - С. С. М., С. В. М., К. С. Г. и Н. Д. С., както и тежка телесна повреда на Н. Д. З., като деянието е особено тежък случай; на основание чл. 343г НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) години.

Осъдена е да заплати на Г. Н. З., в качеството й на настойник на Н. Д. 90000 лв., на Ц. Л. М. 50000 лв., на П. Л. М. два пъти по 50000 лв., на С. К. Г. и на Н. Н. Г. по 200000 лв., на М. Г. С. 50000 лв., на Г. Н. С. и П. Н. С. по 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, както и на Цв. Л. М. 750 лв., П. Л. М. 750 лв., на Ст. и Н. Г. 3000 лв. и на М. Г. С. 1500 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, като исковете им, съответно до 150000 лв., 300000 лв., два пъти по 300000 лв., два пъти по 300000 лв., 300000 лв. и два пъти по 300000 лв. са отхвърлени.

Подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата 31840 лв., държавна такса и 5399 лв., разноски по делото.

Искът на ДАНС за 17837 лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, предявен против подсъдимата е отхвърлен.

ВКС в настоящия състав намира, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила - чл. 339 НПК. Мотивите на решението са вътрешно противоречиви, логически непоследователни, поради което и волята на съда е неясна и не може да се провери по касационен ред.

При приетото за установено, че движението на "Тойота Хайлукс" и със съобразена скорост - 74,3 км/ч, не би предотвратило удара в платното му за движение, не става ясно с какво поведението на Н. С. стои в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. При липсата на такава няма съизвършителство.

По наказателното право отговорността на всеки от независимите съизвършители или независими съпричинители няма връзка с поведението на останалите. С правно значение е приносът на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът е посочил в мотивите си - стр. 36, че определя наказанието по реда на чл. 54 и чл. 55 НК, но това са взаимноизключващи се правила. Наказанието се определя или по чл. 54 НК или по чл. 55 НК при установяване на съответната хипотеза.

Съдът е посочил във връзка с определяне на наказанието, че следва да се приложи чл. 55 НК "...на две самостоятелни основания - веднъж с оглед на императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК и във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, и веднъж защото са налице действително многобройни смекчаващи вината обстоятелства...", като на стр. 35 обаче е прието, че с оглед т. 9 на ТР 1/2009 г. на ОСНК чл. 55 НК задължително се прилага само в хипотезата на чл. 373, ал. 2 НПК. В случая тя не е налице - защитата е направила искане за съкратено съдебно следствие пред първата инстанция при условията на чл. 371, т. 1 НПК, но поради липса на съгласието на всички страни, правилно първоинстанционният съд е отказал такова производство.

Съобразно постоянната практика на ВКС посоченото нарушение е съществено и налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - В. Търново от стадия на съдебното заседание. Това и с оглед осигуряване на възможност за свободна преценка основателността на всички въззивни жалби при новото разглеждане на делото дава възможност на ВКС да не обсъжда доводите по касационните жалби, които могат и следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.

По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК съдът