Решение № 12015 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2014 г.

Решение № 12015 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Елит груп 2003" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" № 188, ЕИК 131161117, представлявано от управителя Десислава Драганова Филипова, срещу решение № 431 от 07.11.2013 г., постановено по адм. дело № 78/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Перник. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на противоречие на правните изводи на съда с установените фактически обстоятелства и с доказателствата по делото. Твърди, че спорът не е изяснен от фактическа страна досежно вида, статута и предназначението на притежаваните от дружеството имоти. Развива доводи, че естеството на процесните недвижими имоти - нарушени територии или земеделски земи, изключва облагането им с местни данъци съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във вр. с чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Според оспорващия не е доказано реалното предоставяне на услугите в процесните имоти, за които в обжалвания ревизионен акт са установени публични задължения за заплащане на такса битови отпадъци (ТБО). Моли за отмяна на решението. Ответната страна - кметът на община Перник, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното: С обжалваното решение АС - Перник е отхвърлил жалбата на "Елит груп 2003" ЕООД срещу ревизионен акт № 9/11.12.2012 г. на гл. експерт от отдел "Ревизии и принудително събиране" при дирекция "Местни приходи" на община Перник, потвърден с решение № 13/ММО-3-1/25.01.2013 г. на кмета на община Перник в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, в частта, с която е установен размер на данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. за следните притежавани от дружеството имоти: 1). гр. Перник, имот 000001-1480987 кв. м. - рудник "Република", посочен под № 1 в РА; 2). с. Люлин - имот 000088-5599584, кв. м. - посочен под № 2 в РА; 3). гр. Перник - имот 017006-10 615 кв. м. - "Цалева круша" - посочен под № 6 в РА; 4). гр. Перник, имот 000258 - 519 391 кв. м. - посочен под № 7 в РА; 5). гр. Перник, имот 034023, Егречище - 33 521 кв. м. - посочен под № 8 в РА; 6). с. Големо Бучино, м. "Войнишка" 850 кв. м. - посочен под № 9 в РА; 7). с. Големо Бучино, м. "Войнишка" 1900 кв. м. - посочен под № 10 в РА; 8). с. Големо Бучино, м. "Войнишка" 1340 кв. м. - посочен под № 11 в РА; 9). с. Големо Бучино, пл. № 288 - дв. м. 3700 кв. м. - посочен под № 12 в РА; 10). с. Големо Бучино, м. "Краище" - 1100 кв. м. - посочен под № 13 в РА; 11). с. Рударци, имот 001092 - 4742 кв. м. - посочен под № 17 в РА; 12). с. Кладница, имот 000039 - 460 189 кв. м. - посочен под № 18; 13). гр. Перник, имот 000203 - 518 537 кв. м. - "Открит рудник Обединен", посочен под № 26; 14). гр. Перник, имот 000032 - 10 477 кв. м. - посочен под № 27; 15). гр. Перник, 55871.502.691 - 28 822 кв. м. - посочен под № 28; 16). гр. Перник, имот 014044 - 1113 кв. м. - посочен под № 29; 17). с. Големо Бучино, м. "Войнишка" 1 200 кв. м. - унищожени земи - посочен под № 31 в РА; 18). гр. Перник, имот 000145 - 47 796 кв. м. към "Открит рудник Обединен", посочен под № 37 в РА; 19). гр. Перник, имот 000210 - 13666 кв. м. - посочен под № 38 в РА; 20). гр. Перник, имот 000211 - 21 443 кв. м. - в м. "Дъбо" - посочен под № 39 в РА; 21). с. Г. Бучино, местност "Войнишка" - 760 кв. м. - посочен под № 40 в РА; 22). гр. Перник, имот 020042 - 2054 кв. м. - местност "Гайдарица", посочен под № 43 в РА; 23). гр. Перник, имот 000013-13379 кв. м. - към "Открит рудник Обединен" - посочен под № 44 в РА; 24). гр. Перник, имот 000110 - 10 356 кв. м. - към "Открит рудник Обединен" - посочен под № 45 в РА; 25). гр. Перник, имот 000099 - 29429 кв. м. към "Открит рудник Обединен" - посочен под № 46 в РА; 26). гр. Перник, имот 000041 - 620 844 кв. м. - към "Открит рудник Обединен" - посочен под № 47 в РА; 27). гр. Перник, имот 000014-81 516 кв. м. - местност "Тръстов дол" - под № 48 в РА; 28). с. Люлин, имот 000200 - 5352 кв. м. - под № 50 в РА; 29). гр. Перник, имот 000040 - 46 691 кв. м. - под № 51 в РА; 30). с. Люлин, имот 000201 - 150 719 кв. м. - под № 52 в РА; 31). с. Дивотино, имот 000503 - 793 983 кв. м. - под № 53 в РА; 32). с. Люлин, имот 000204 - 9925 кв. м. - под № 54; 33). с. Дивотино, имот 000501 -33783 кв. м. - под № 55 в РА; 34). гр. Перник, имот 000137 - 123813 кв. м. - под № 57 в РА; 35). гр. Перник, имот 000138 - 17434 кв. м. - под № 58; 36). с. Г. Бучино, местност "Войнишка" - 3020 кв. м. - под № 61 в РА; 37). с. Г. Бучино, местност "Войнишка" - 17506 кв. м. - под № 62; 38). с. Г. Бучино, местност "Войнишка" - 1800 кв. м. - под № 63 в РА; 39). с. Г. Бучино, местност "Войнишка" - 450 кв. м. - под № 66 в РА. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в останалата му част, прекратил е производството по делото в тази част и е осъдил жалбоподателя да заплати на административния орган разноски в размер на 1800 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че предмет на оспорване е ревизионният акт относно определените в същия ДНИ и ТБО за 2011 г. само в частта му за 39-те имота, посочени в молбата на дружеството - жалбоподател от 09.05.2013 г., като неправилно обложени с данък и такси (л. 295 - л. 296). Изрично изявление в този смисъл е направено от жалбоподателя чрез пълномощника му в открити съдебни заседания на 28.05.2013 г. и на 18.10.2013 г., като в хода на делото по същество дружеството е заявило, че не обжалва ревизионния акт по отношение на задълженията за останалите включени в акта имоти. При така очертания предмет на спора, съдът е счел по същество, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите и е надлежно проверен от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Направен е извод, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда ревизионният акт и потвърждаващото го решение са мотивирани от правна и фактическа страна и са материално законосъобразни. За неоснователно е прието оплакването на дружеството, че спорните 39 имота имат статут на нарушени територии - унищожени земи (котловани, насипища, бивши минни разработки и т. н.) и на земеделски земи, за които не се дължи данък, т. к. не попадат в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, във вр. с ч. 8, т. 1 ЗУТ. Съдът е посочил, че за тези недвижими имоти са подадени данъчни декларации, като въз основа на декларирането им същите правилно са описани в ревизионния акт като облагаеми по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Приел е, че след като жалбоподателят не е представил индивидуална скица на всеки недвижим имот, органът е използвал попълнената служебна техническа страница от декларацията конкретно за всеки имот. Съдът се е позовал на обстоятелството, че ревизионният акт е издаден по подадени декларации от жалбоподателя, който носи отговорност за декларираните от него данни, като административният орган не е установил несъответствия. Според съда макар спорните имоти - минни откривки, котлован, насипища и др., да са извън строителните граници на населените места и селищните образувания, тези имоти имат производствено предназначение, видно от описанието, което са дали вещите лица в заключението на съдебно-техническата експертиза. Същите са преминали в патримониума на жалбоподателя по силата на договора за покупко-продажба на особен залог върху търговското предприятие "Мини открит въгледобив" ЕАД, чиито основен предмет на дейност е неразривно свързан с използването им за производствени нужди. Обоснован е извод, че ако процесните имоти са неизползваеми, както се твърди в жалбата или жалбоподателят не ги приема като актив, в негова тежест е било да направи необходимото за отписването им от данъчните партиди, респ. за отчуждаването им. По тези съображения съдът е преценил, че процесните 39 имота попадат в приложното поле на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, за тях дружеството дължи данък, поради което същите правилно са обложени с ревизионния акт. Приел е, че размерът на ДНИ за спорните 39 имота е определен в съответствие с нормативната уредба, което се потвърждава от заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза. Първоинстанционният съд е установил дължимост и на начислената ТБО за разглежданите имоти, т. к. не са налице условията по чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Доводът за недължимост на ТБО поради неизяснен статут на спорните имоти е преценен като неоснователен, т. к. е необходимо общината да е предоставяла извършване на услугата по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти. Прието е за безспорно доказано, че през 2011 г. община Перник е предоставяла тези услуги в населените места, в т. ч. конкретно на териториите, където се намират имотите на жалбоподателя. Този извод е формиран въз основа на следните доказателства: заповед № 2066/22.10.2010 г. на кмета на община Перник по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с която са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване; договор за възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване; решение № 16-ДО-44-00 от 02.09.2009 г. на директора на РИОСВ, от което се установява, че на територията на общината има изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци. Съдът не е кредитирал заключението на СТЕ в частта, в която е установено, че по отношение на спорните имоти не се извършват услугите по т. 1 от заповед № 2066/22.10.2010 г. на кмета на общината, с аргумент, че се касае за лични възприятия на вещите лица при извършената от тях проверка на място. Счел е, че по аргумент на по-силното основание и с оглед твърденията на административния орган за реално предоставяне на услугите, следва да се приеме, че за останалите, непосочени в заповедта населени места на територията на община Перник се извършват всички дейности по т. 1 от същата, т. е. всички услуги по чл. 62 ЗМДТ. Според съда доказателствената тежест и оборването на тези факти е за жалбоподателя, който не е ангажирал релевантни доказателства в подкрепа на оплакванията си нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебната фаза на процеса. Съобразявайки заключението на СИЕ, съдът е формирал извод, че административният орган правилно е определил размера на задължението на оспорващия за ТБО, изчислен съгласно решение № 287 от 29.01.2009 г. на Общински съвет Перник. С тези мотиви е приел, че ревизионният акт в оспорената му част досежно процесните 39 имота е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна в тази част. В останалата част жалбата е оставена без разглеждане поради липса на спор. Решението в частта, с която жалбата на "Елит груп 2003" ЕООД е отхвърлена, е неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. По силата на този принцип с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот, т. к. ползването не е елемент на фактическия данъчен състав за данък недвижими имоти - Арг.: чл. 13 ЗМДТ. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. Видно от хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. В случая спорен по делото е въпросът дали процесните 39 недвижими имота, с оглед естеството и предназначението им представляват облагаеми обекти по смисъла на общото правило на чл. 10, ал. 1ЗМДТ, във вр. с чл. 8, т. 1 ЗУТ или са изключени от данъчно облагане. От заключението на СТЕ се установява, че спорните 39 имота на касатора представляват нарушени територии по смисъла на чл. 8, т. 5 ЗУТ или земеделски земи, които не са застроени. Съдът не е съобразил тези данни и въпреки установяванията на вещите лица в тази насока не е изследвал въпроса за вида и конкретното предназначението на имотите, определено с подробния устройствен план, в контекста на данъчното облагане, за целите на правилното приложение на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ. В тази връзка от съществено значение за правилното решаване на спора е изясняването на предназначението на всеки от имотите съгласно чл. 8 ЗУТ, което съдът не е сторил. При наличие на данни по делото, че спорните имоти са извън урбанизирани територии и се характеризират като нарушени, земеделски или горски територии, решаващият съд е следвало да установи предназначението им според устройствения план, а именно: дали са предвидени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други (чл. 8, т. 1 ЗУТ); или ако имотите са в нарушени територии, то дали са отредени за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други (чл. 8, т. 5 ЗУТ) и т. н. С други думи, не е достатъчно да се констатира вида на територията (урбанизирана или извън нея, земеделска, горска, защитена, нарушена и т. н.), в която се намира имотът, но следва да се установи и конкретното негово предназначение по предвижданията на ПУП, така както е диференцирано в хипотезите на чл. 8 ЗУТ. С оглед заключението на СТЕ се налага извод, че по делото не е безспорно доказано дали имотите, за които оспорващият твърди, че не се дължи ДНИ, имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, респ. - попадат ли в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Не е даден отговор на въпроса налице ли е основание за прилагане на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ към част от спорните 39 имота, за които СТЕ е установила че представляват земеделски земи, нито дали квалифицираните като нарушени територии изпълняват предназначението по чл. 8. т. 5 ЗУТ. Неизясняването на тези релевантни за спора факти и обстоятелства опорочава възприетите от съда правни изводи във връзка с прилагането на материалния закон. Този пропуск е съществен, т. к. рефлектира върху правилността на постановения с първоинстанционното решение правен резултат. На следващо място, съгласно чл. 62 ЗМДТ такса се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Нормата на чл. 63, ал. 1 с. з. предвижда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ, не се събира такса за: 1). сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2). поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Анализът на приложимата нормативна уредба води на извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, за имоти, които не се обслужват или за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за това е подадена молба в съответната служба на общината по местонахождението им от собственика или ползувателя им до края на предходната година. За втората от услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Следователно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги. Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. Спорна по делото е дължимостта на таксите по чл. 62 ЗМДТ за процесните 39 имота, по отношение на които касаторът твърди липса на реално извършване на услугите. Обратно на възприетото от АС - Перник досежно правилата за разпределяне на тежестта на доказване, по силата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на такса битови отпадъци, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. В нарушение на задължението по чл. 168 АПК за служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него акт, съдът не е съобразил намират ли в конкретния случай приложение изключенията по чл. 71 ЗМДТ, не е изследвал въпроса за реалното предоставяне на услугите от общината, не е събирал доказателства в тази насока и не го е обсъдил в мотивите на съдебния акт. Представените по делото заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, договор за възлагане на обществена поръчка с предмет процесните услуги, решение на РИОСВ за разрешаване на дейности по отпадъците на територията на община Перник, решение на ОбС - Перник за приемане и одобряване на план - сметки за съответната година за дейностите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не са достатъчни, за да се приеме за безспорно доказано, че тези услуги са извършвани на процесната територия, още повече като се има предвид заключението на СТЕ. Според констатациите на вещите лица имотите се намират извън строителните граници на населени места и селищни образувания и не попадат в обхвата на заповедта на кмета на община Перник за определяне на границите на районите, в които е организирано предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ, съответно - в тях не се извършват тези услуги. Що се отнася до заключението на вещото лице по назначената СИЕ, същото касае единствено проверка на изчисляването на размера на таксите, определени в акта, но не засяга въпроса за тяхната дължимост, който е първичен. Въпросът дали размерът на таксата е правилно определен се поставя след изясняване на обстоятелството, че таксата изобщо е дължима. При изрично въведено в жалбата оплакване, че услугите по чл. 62, във вр. с чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ не се извършват на процесните територии и с оглед данните от СТЕ, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе след като изясни този релевантен за казуса въпрос. След като жалбоподателят твърди, че услугите през съответната година не са предоставяни за спорните имоти, в тежест на органа - ответник е било да докаже, че такива услуги са действително предоставяни. На доказване подлежат положителните, а не отрицателните факти, поради което не може да бъде вменено в тежест на жалбоподателя да докаже, че съответната услуга не е предоставяна. Предвид горното, за правилното решаване на правния спор относно начисляването на ТБО съдът е следвало да изясни дали на територията, където е местонахождението на имотите, се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и дали на тази територия реално функционира депо за битови отпадъци и/или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци. За установяването на тези релевантни факти могат да бъдат събрани доказателства за сключени договори с изпълнител на съответната услуга, справки за ръчно почистване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, двустранно подписани протоколи за извършен обем работа, рекапитулации, контролни листове, данни за експлоатацията на депо, пътни листи, приемо-предавателни протоколи и други отчетни документи за извършените дейности по спорните услуги, както и заключение на съдебна експертиза, което въз основа на съответните документи да установи дали са извършвани посочените дейности. Наличието на изискуемите предпоставки за дължимост на оспорените ТБО се явява недоказано, с оглед данните, че местонахождението на имотите е извън населени места и селищни образования и че същите са извън обхвата на заповед № 2066/22.10.2010 г. на кмета на община Перник, както и предвид липсата на доказателства, установяващи реалното предоставяне на услугите. Поради това изводите на съда за законосъобразно начисляване на дружеството на задължения за ТБО са неправилни като формирани при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, първоинстанционният съд се е произнесъл без да е изяснил относимите към спора обстоятелства и без да е събрал доказателства относно реалното предоставяне на процесните услуги за 2011 г. По изложените съображения обжалваното решение в частта, в която жалбата е отхвърлена, следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за попълване на доказателствата по делото и произнасяне след изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на спора по същество в касационната му фаза първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени при повторното разглеждане на делото от административния съд съобразно крайния изход на спора. Решението, в частта, с която жалбата на дружеството е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде оставено в сила. В съответствие с изрично направеното от жалбоподателя уточнение на обхвата на търсената от него съдебна защита, производството по делото е частично прекратено. При отсъствие на спор за останалите имоти, предмет на ревизионния акт, извън процесните 39 такива, съдът законосъобразно е оставил жалбата без разглеждане в останалата й част. Разноските за настоящото касационно производство следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение