Решение № 1678 от 15.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.София против Решение 250/11.02.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 1088 по описа за 2021 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт Р - 22000012003056 - 091 - 001/04.08.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение 1679/28.10.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София относно допълнително начислен корпоративен данък за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 10 140,83 лв. и лихви в общ размер на 5 196,20 лева. В полза на Софида М ООД са присъдени разноски в размер на 1 130 лв. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се преповтарят мотивите на Решение 1679/28.10.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София и се твърди, че направените изводи от АС са неправилни. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касация - Софида М ООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационното производство. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ Р - 22000012003056 - 091 - 001/04.08.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение 1679/28.10.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София относно допълнително начислен корпоративен данък за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 10 140,83 лв. и лихви в общ размер на 5 196,20 лева Установените задължения са в резултат на извършена корекция по реда на чл. 54 ЗКПО на декларираното намаление на ФР на Софида М ООД за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Органите по приходите са приели, че от страна на Софида М ООД е приложена неправилно нормата на чл.55, ал.1 от ЗКПО при определяне размера на данъчните амортизации на собствени на дружеството транспортни средства ремаркета и полуремаркета, като е прието, че същите активи са от ІІІ категория с годишна данъчна амортизационна норма 10%, а не както са приети от РЛ - амортизируеми активи от категория V с годишна амортизация от 25 %. Този извод е обоснован с аргументи, че в ЗКПО липсва легална дефиниция на понятията "автомобил" и "транспортно средство" за целите на прилагането на разпоредбата на чл. 55 ЗКПО. Съгласно легалната дефиниция на понятието "автомобил" се съдържа в § 6, т. 12 ЗДвП, а на понятието "ремарке" в § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП. Позовавайки се на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП, според който ремаркетата и полуремаркетата представляват "транспортни средства", органите по приходите са счели, че същите следва да се третират като амортизируеми активи от категория III - транспортни средства, без автомобили, с годишна амортизационна норма от 10 %. За да отмени РА, в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че в случая неправилно е счетено от приходният орган, че са налице предпоставки за категоризация по чл. 55, ал.1, т.3 ЗКПО. Приел е, че следва да се изхожда от функционалното предназначение на ремаркетата и полуремаркетата за превозване на товари, което за разлика от влекача за полуремарке не може да се движи по пътната мрежа самостоятелно. Същевременно, влекачът за полуремарке, макар и да е възможно да се движи по пътната мрежа и без наличие на ремарке и полуремарке, като самостоятелно транспортно средство не може да изпълнява функцията по превоз на товари. В тази връзка съдът е посочил, че доколкото по делото не се спори, че икономическата дейност на РЛ представлява извършване на международен транспорт, правилни са твърденията на дружеството, че транспортните средства влекач, ремарке и полуремарке могат да се използват само и единствено като единен състав от превозни средства и правилно са категоризирани като амортизируеми активи от категория V - Автомобили, а не от категория III - Транспортни средства, без автомобили. В този смисъл било и писмо-отговор изх. 24-32-345 от 31.01.2008г. от изпълнителния директор на НАП по повод отправено запитване при същите факти, съгласно което при определяне на годишните данъчни амортизации влекачите, ремаркета и полуремаркетата следва да се отнесат към V категория амортизируеми активи Автомобили с данъчна амортизационна норма от 25 %. Решението е правилно. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от същия закон. Амортизируемите активи са разпределени в категории, визирани в чл. 55, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗКПО, а годишните данъчни амортизационни норми за всяка категория се определят еднократно за годината и не могат да превишават размерите, регламентирани в чл. 55, ал.2 от ЗКПО. В случая, няма спор, че в ЗКПО липсва легална дефиниция на понятията автомобил и транспортно средство за целите на чл. 55 от същия закон. Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА) разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В Закона за движение по пътищата (ЗДП), който урежда изискванията към пътните превозни средства, са дадени определения на понятията автомобил и ремарке и полуремарке. Съгласно § 6, т. 12 от ДР на ЗДП автомобил е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. В зависимост от предназначението си автомобилите биват: а) леки за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане на водача не превишава 8; б) товарни за превозване на товари и/ или за теглене на ремарке; в) автобуси за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача; г) специални с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели. Според § 6, т. 17 от ДР на ЗДП ремарке е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. А според § 6, т. 18 от ДР на ЗДП "полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Понятието транспортни средства не се използва в ЗДП, респективно липсва и дефиниция. В редица подзаконови актове е дадено определение на понятието транспортни средства, като разликата в дефинициите в различните актове се оправдава от целите на съответния нормативен акт, а общото е, че транспортните средства се определят като превозни средства, отговарящи на конкретни изисквания. В случая обаче, спорът по делото е не дали ремаркетата и полуремаркета са транспортни средства, а дали след като са транспортни средства са и автомобили, защото съгласно чл.55, ал.1,т.3 от ЗКПО от категорията транспортни средства са изключени автомобилите, които са отделна категория. При определянето на принадлежността на процесните ремаркета и полуремаркета по категории за целите на чл. 55 ЗКПО, правилно административният съд се е позовал на функционалното им предназначение. Доколкото по делото не се спори, че икономическата дейност на Софида М ООД представлява извършване на международен транспорт, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че собствените на дружеството транспортните средства влекачи, ремаркета и полуремаркета могат да се използват само и единствено като единен състав от превозни средства, тъй като влекачът не може да превозва товари, а ремаркетата и полуремаркетата не могат да се движат самостоятелно по пътната мрежа. Като единен състав от превозни средства влекачите, ремаркетата и полуремаркетата са товарни автомобили, които се използват за превозване на товари, затова правилно са категоризирани от дружеството като амортизируеми активи от категория V - Автомобили, а не от категория III - Транспортни средства, без автомобили. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил едно правилно решение, което следва да се остави в сила. В този смисъл са постановени Решение 14378 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. 5203/2019 г., VIII о. и Решение 13691 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 634/2020 г., VIII о., С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, а на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1080 лева, съгласно представени фактура и платежно нареждане за действително заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на първо отделение