Решение № 4998 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2017 г.

Решение № 4998 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), представляван от юрк. Д. С., против решение № 5921/23.10.2017 г. по адм. дело № 4900/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отменено негово решение № 8769/21.04.2017 г. по жалба на М. М.. В касационна жалба се оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Поддържа се, че съдът е постановил решението си при неотчитане на факта, че лицето, търсещо закрила, е пълнолетно лице, че в молба УП 5189/20.03.2017 г. липсва позоваване на предпоставки, касаещи приложението на чл. 17, § 2 от Регламент 604/2013, както и че чужденецът е в неизвестност от 30.08.2017 г., когато е напуснал самоволно центъра за настаняване. Иска се отмяна на решението на АССГ и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против решение № 8769/21.04.2017 г. на ДАБ. Ответната страна - М. М., представляван от адв. Ж., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за основателност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решение № 8769/21.04.2017 г. на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на международна закрила – статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М.. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неразглеждането на молба УП 5189/20.03.2017 г., подадена от М.. Прието е, че цитираната молба съдържа искане за ангажиране отговорността на държавата Германия за разглеждане на молбата за закрила на основание чл. 8 и чл. 17 § 2 от Регламент 604/2013/ЕО. Съдът е направил извод, че произнасянето по съществото на молбата за закрила, без да бъде разгледана молба УП 5189/20.03.2017 г., респ. без да бъде образувано производство по реда на чл. 67 а, ал. 2, т. 1 от ЗУБ, налага отмяната на акта и връщането на преписката на ДАБ за ново произнасяне след предприемане на необходимите действия по реда на чл. 67 а и чл. 67 б от ЗУБ. Решението е правилно. По делото няма спор, че страната ни е компетентната държава – членка, съгласно общите критерии на Регламент (ЕС) № 604/2013 по процесната молба за международна закрила, подадена на 25.10.2016 г. Няма и спор, че молба УП 5189/20.03.2017 г., която се свързва с дискреционната клауза на чл. 17, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 е подадена преди решаването на молбата за закрила по същество, но е останала неразгледана. Тази молба е обоснована с факта, че М. М. е непридружен непълнолетен, както и че неговата майка пребивава легално в Германия. При тези данни, настоящия съдебен състав, намира, че първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната на административния акт. В случая е приложим чл. 17, § 2, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013, а именно: компетентната държава членка, може по всяко време преди да бъде взето първо решение по същество да поиска от друга държава членка да поеме отговорност за кандидат с цел да бъдат събрани заедно други близки от хуманитарни подбуди, основаващи се по-специално на съображения от семеен или културен характер, дори когато въпросната друга държава членка не е компетентна съгласно критериите, установени в членове 8 - 11 и член 16. Нормата дава възможност за оправяне на искане за поемане на отговорност и е правният механизъм за постигане на една от целите на Регламента (17), а именно всяка държава членка да има възможност за дерогация от критериите за компетентност, по-специално от хуманитарни и състрадателни съображения, с цел да бъдат събрани заедно членове на семейството, роднини или други близки. Отказът (изричен или мълчалив) на държавата-членка да уважи или да разгледа отправено до нея искане по чл. 17, § 2, ал. 1, пр. първи от Регламент (ЕС) № 604/2013 сам по себе си не е индивидуален административен акт, който пряко и непосредствено да засяга правата и интересите на кандидата, претендиращ приложението на дискреционното правило и да е свързано с произнасянето по съществото на молбата за закрила. Разглеждането на искането по своя характер има за резултат направата на преценка за наличието или липсата на данни за компетентност за разглеждане на молбата за международна закрила от друга държава – членка на Европейския съюз по см. на чл. 67а, ал. 2, т. 1 от ЗУБ, респ. този резултат дава или не, основание за образуването на самото нарочно производство за отправяне на искане за поемане на отговорност към друга държава – членка. Тук трябва да се посочи, че съгласно чл. 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013, кандидатът или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), имат право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания. От своя страна, съгласно чл. 86 от ЗУБ изрично е предвидено, че решенията по чл. 67а, ал. 2, т. 1 от ЗУБ, не подлежат на обжалване. В този смисъл необразуването на производство по реда на чл. 67, ал. 2, т. 1 от ЗУБ във вр. с подадена в хода на главното административно производство молба с правно основание чл. 17, § 2, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 няма самостоятелно значение, тъй като не води до застрашаване или ограничаване правото на защита на чужденеца и разглеждане на молбата му за закрила. Преценката за основателността на искането се включва в общата проверка за законосъобразност на решението по съществото на подадената молба за закрила. Доколкото обаче произнасянето от страна на интервюиращия орган относно допустимостта и основателността на молбата 20.03.2017 г. следва да бъде подчинено на общите правила за мотивиране на административните актове и специалните такива, уредени в чл. 75, ал. 2 от АПК, то настоящата инстанция напълно споделя извода на АССГ, че липсата на обсъждане от страна на ДАБ на молбата от 20.03.2017 г. и произнасяне по основателността на искането по чл. 17, § 2, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 е съществен пропуск, който следва за се отстрани с връщането на преписката. Пропускът е съществен, тъй като от една страна ограничава правото на защита на страната спрямо констатациите и изводите на органа, а от друга – тъй като възпрепятства пълноценния съдебен контрол спрямо липсващите в акта мотиви. Неоснователни са оплакванията на ДАБ, че съдът не е отчел, че лицето, търсещо закрила е пълнолетно лице, както и че в молба УП 5189/20.03.2017 г. липсва позоваване на предпоставки, касаещи приложението на чл. 17, § 2 от Регламент 604/2013. Поставените въпроси относно възрастта на кандидата за закрила и наличието на предпоставки от хипотезата на цитираната норма, касаят именно установения от съда порок, че молбата от 20.03.2017 г. е останала неразгледана. Недопустимо и ограничаващо правото на защита на жалбоподателя е поведението на ДАБ, при което в хода на съдебното произоводство се прави опит за произнасяне и разглеждане на останалата неразгледана в административното производство молба на кандидата. Неоснователно спрямо преценката за правилността на съдебното решение е възражението, че чужденецът е в неизвестност от 30.08.2017 г., когато е напуснал самоволно центъра за настаняване. Напускането на чужденеца може да е свързано с фактически отказ от търсенето на закрила, но по никакъв начин не може да влияе на факта, че ДАБ не е се е произнесъл по молбата му за прилагане на дискреционна клауза по чл. 17, § 2, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 и не е изложил съображения относно наличието на данни за отправяне на искане за поемане на отговорност към друга държава-членка. Неотносимо към настоящия спор е позоваването от страна на ДАБ на обстоятелствата, свързани с изпълнението на съдебното решене по адм. дело № 4506/2017 г. на АССГ. Безспорно спорът е аналогичен и е налице обоснована вероятност от установяване на една и съща фактическа обстановка след изпълнението на сега обсъжданото решение № 5921/23.10.2017 г. по адм. дело № 4900/2017 г. по описа на АССГ. Въпреки това, ДАБ не може да противопоставя, като аргумент за неправилност на обжалваното съдебно решение, установения след приключването на първоинстанционното производство факт, че в Германия не се намира родител на М. М., който е брат на настоящия кандидат за закрила и страна в съдебното производство М. М.. Този факт следва да бъде обсъден в хода на изпълнението на решение № 5921/23.10.2017 г. по адм. дело № 4900/2017 г. по описа на АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение