Решение № 3971 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2009 г.

Решение № 3971 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 04.03.2009 г. по адм. дело № 0765/2006 г., в производство по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 4, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 45 от ЗАП (понастоящем отменен), Софийски градски съд, Административно отделение, III Б състав ОТМЕНЯ, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК във връзка с чл. 42, ал. 1 от ЗАП заповед № 15-330/2.11.2005 г. на областния управител на област София, с която е одобрен план на новообразуваните имоти в м 1:1000 на м. "Терасите", с. Герман, Столична община по жалба на Стефан Горянчев Стефанов - наследник на Стоян Цеков Левентов и Стана Йотова, относно имот нива от 1,900 дка в землището на с. Герман, м. Лафадинова круша и ВРЪЩА преписката в тази част за ново произнасяне от административния орган съобразно указанията на съда. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба с вх. № 22619/11.05.2009 г. е от Богомил Недев Георгиев, гр. София, в която заявява че заповедта на областния управител, която е отменена, има действие по отношение на него като наследник на Стоил Николов Лафадинов, а по образуваното от СГС административно дело не е бил конституиран като заинтересована страна и не е имал възможност да защити правата си по предвидения от закона ред. Освен това счита, че решението е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което моли да бъде отменено. Втората касационна жалба с вх. № 22858/12.05.2009 г. е от Владислав Петров Славов, гр. София. И този касатор счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства и особено основанията за издаване на заповедта от областния управител и съображенията на комисията назначена със заповед № РД-15-222/11.07.2005 г., която е оставила без уважение възраженията на наследниците на Стоян Левентов. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си поддържа касационната жалба и отново моли атакуваното решение на СГС да бъде отменено. Представена е и писмена защита с подробни съображения. Ответникът - Областен управител на Област София не взема отношение по жалбите. От ответника Стефан Горянчев Стефанов, с. Герман, чрез пълномощника му адв. Десислава Георгиева е постъпило писмено Възражение, с което се оспорват подадените касационни жалби и се моли да бъдат отхвърлени и оставено в сила решението на СГС като правилно и законосъобразно. По отношение на Владислав Славов твърди, че същият е бил редовно призован за съдебните заседания и ако е имал писмени доказателства е следвало да ги представи още пред СГС и да направи всичките си възражения. По отношение на Богомил Недев Георгиев заявява, че същия не е наследник на Стоил Николов Лафадинов, неизвестно как се е уведомил за решението, но не се е уведомил за наличието на висящо дело, в което е могъл да развие всичките си възражения. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът заявява, че жалбата на Богомил Георгиев е недопустима, а жалбата на Владислав Славов оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Богомил Георгиев е недопустима, за същата е обективирана наличност на основанието по чл. 215, т. 1 от АПК за оставяне без разглеждане. Касационната жалба от Владислав Славов е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от правоимащ по чл. 210, ал. 1 от АПК и е допустима, но разгледана по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна. Обжалваното решение за отмяна заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за одобрен ПНИ относно имот № 55 е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на страните. Изяснил е релевираните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимия правен регламент. За приетото се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за основателност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. С доказателствата по делото, включително СТЕ е установено, че реституирания по реда на ЗСПЗЗ имот на жалбоподателя не е нанесен в обжалвания план. Същият е идентичен с имот № 5 от помощния план. Същият и имот № 4 от помощния план за реституиран по ЗСПЗЗ на касатора имот са записани като един имот за наследодателя на касатора и с ПНИ отреден с № 55, като имота на жалбоподателя не е нанесен и записан като самостоятелен такъв, при която доказаност на несъобразяване ПНИ с фактически установеното за имотите, обуславящи нарушаване на разпоредбите на материалния закон за отменителното съдебно решение не се обективира наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Богомил Недев Георгиев е подадена от лице по чл. 210, ал. 2 от АПК. От представеното в касационната инстанция Удостоверение за наследници № 106 от 28.02.2000 г. се установява, че Богомил Недев Георгиев фигурира като наследник на Стоил Николов Лофадинов на две основания: като наследник на дъщеря му Зорка Стоилова Николова (на която е племенник) и като наследник на дъщеря му Цветанка Стоилова Маринова (като неин син). Богомил Недев Георгиев не е участвал в производството пред Софийски градски съд, но решението има сила спрямо него, защото касае имота на наследниците на общия наследодател на всички - Стоил Николов Лофадинов и безспорно същото е неблагоприятно за него. В този смисъл той има право да го обжалва, жалбата му е подадена в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК, поради което е процесуално допустима. С оглед датата на пощенското клеймо - 08.05.09. касационната жалба на Владислав Петров Славов се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което видно от приложената по адм. дело № 0765/2006 г. "разписка" е станало на датата 24 април 2009 г. С оглед този факт и като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, и тази касационна жалба е процесуално допустима. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са основателни. Производството по административно дело № 0765/2006 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по жалба (наречена "възражение") от Стефан Горянчев Стефанов - наследник на Стоян Цеков Левентов и Стана Йотова, срещу заповед № РД-15-330 от 02.11.2005 г. на Областния управител на Област София. С тази заповед, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ във връзка с т. 3.7 от Заповед № РД 46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД 02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ и Протокол от 13.10.2005 г. за приемане на плана на новообразуваните имоти и придружаващата го документация след отразяване на уважените възражения за територията на местност "Терасите", с. Герман, Столична община, областният управител ОДОБРЯВА План на новообразуваните имоти в М (мащаб) 1:1000 на м. "Терасите", с. Герман, Столична община. Единственото оплакване на жалбоподателя е, че в този план не е включен имота, върху който е възстановено правото на собственост с решение № 3067/04.12.1995 г. на ПК в с. Лозен, община Панчарево, заявен с пореден № 11 от заявлението и установен с емлячен регистър удостоверение стр. 275/52 в местността "Лафадинова круша", който попада под разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ. Допълнително става ясно, че се касае за имота по т. 7 от решението - нива от 1.900 дка, девета категория, находящ се в землището на село Герман в местността ЛАФАДИНОВА КРУША. Първоинстанционният съд е констатирал, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, определен със закона, но е нарушено изискването на чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и областният управител при изготвянето на акта не е съобразил има ли съществуващи стари граници, правено ли е анкетиране и как са отразени имотите в помощния план по § 4к, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е посочил, че в случая планът е съставен като е използвана информация от Общинска служба "Земеделие и гори" относно имотите, чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, но в хода на процеса се установило, че информацията е сгрешена и вместо да се посочат два имота, каквито всъщност са имотът на наследодателя на жалбоподателя и на наследодателя на заинтересованата страна, те са посочени като един цял имот и тази грешка е отразена и в плана на новообразуваните имоти. Съдът е приел, че като е нанесен един общ имот под № 55 (състоящ се от имоти пл. № 4 и № 5 от помощния план) с площ от 4 935 кв. м, а не както е следвало два имота, е допуснато нарушение на материалния закон. Според съда административният орган не е съобразил и двете позитивни решения за възстановяване право на собственост и планът е незаконосъобразен. По тази причина го е отменил и е дал указания при новото процедиране по нанасянето на двата имота, да се съберат доказателства, че местностите Лафадинова круша, Раздолци, Терасите включват тези два имота и каква е идентичността между тях, както и да се установи точното местоположение на имотите с оглед техните граници и площ. Така постановеното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, съдът е направил необосновани правни изводи. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя и посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за преразпределение на собствеността, възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. Планът на новообразуваните имоти (ПНИ) се изготвя въз основа на данните, отразени в помощния план (в предишната редакция на чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ наречен "кадастрален план"), като за всеки имот трябва да бъде осигурен достъп до път, улица или задънена улица с регламентирана в чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ широчина. В конкретния случай не се спори за неосигурен път за достъп до имотите, а за ненанесен имот. Жалбоподателят пред първата инстанция Стефан Горянчев Стефанов като наследник на Стоян Цеков Левентов и Стана Йотова се легитимира като собственик с решение № 3067 от 04.12.1995 г. на Поземлена комисия с. Лозен, с което в т. 7 е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1.900 дка, девета категория, находящ се в землището на село Герман в местността Лафадинова круша. Заинтересованата страна пред първата инстанция Владислав Петров Славов - сега касационен жалбоподател, както и другия касатор Богомил Недев Георгиев, като наследници на Стоил Николов Лофадинов се легитимират като собственици с решение № 3013 от 19.03.1993 г. на Поземлена комисия село Лозен, с което в т. 2 е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2.500 дка, десета категория, находяща се в терен по § 4 на село Герман в местността Раздолците. Както се вижда, и наследникът на Стоян Цеков Левентов и Стана Йотова, и наследниците на Стоил Николов Лофадинов попадат във втората категория лица. Приложеното по адм. дело № 0765/2006 г. (на стр. 69 и на стр. 92) Удостоверение изх. № 94-С-129/21.03.2006 г. удостоверява, че в плана на бившите собственици за землището на с. Герман - местност "лафадинова круша" поземлени имоти с пл. № 4 и № 5 са идентични с поземлен имот с пл. № 55 от Плана на новообразуваните имоти за землището на с. Герман - обединена местност "Терасите", одобрен със заповед № РД-15-330/02.11.2005 г. на Областния управител на гр. София. Видно от приложената по това дело част: ПОМОЩЕН ПЛАН - Кадастрален регистър на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, имот № 14831.103.4 с площ 2758 с. Герман, местност Раздолците и имот № 14831.103.5 с площ 2763 с. Герман, местност Раздолците, са записани на името на Стоил Николов Лафадинов (стр. 96-98 и стр. 102-103), а в приложената част: ПЛАН НА НОВООБРАЗУВАНИТЕ ИМОТИ - Кадастрален регистър на недвижимите имоти, имот № 14831.6106.55 с площ 4935 в м. Терасите е записан на Стоил Николов Лафадинов (стр. 99-101). При тези обективни данни следва извода, че планът на новообразуваните имоти съответства на помощния план, въз основа на който е изработен и каквото е законовото изискване на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По делото е приложено (на стр. 93) и издадено от Началник ОСЗГ "панчарево" Удостоверение изх. № ВС-01/597/23.03.06 г., в което е посочено, че в разписния лист на зоните по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - землище Герман е допусната грешка по отношение на имоти № 4 и № 5 от масив 103, местност Раздолците /обединена местност Терасите/, като имот № 4 е собственост на наследници на Стоил Николов Лафадинов по пр. № 3013, а имот № 5 е собственост на наследници на Стоян Цеков Левентов по пр. № 3067. В удостоверението е записано, че във връзка с отстраняване на грешката, следва промяна на разписния лист и имоти № 4 и № 5 от масив 103 да се отразят съгласно стария кадастрален план. Това удостоверение от 2006 г. е без правно значение за спора, защото грешката не е в помощния план, въз основа на който се изготвя плана на новообразуваните имоти, а грешката е в разписния лист, който не е меродавен за ПНИ. Освен това, видно от заключението на назначеното по делото вещо лице, указанията за корекции в собствеността на имотите не са извършени до момента на изготвяне на техническата експертиза - 04.06.2008 г.. При това положение няма никакво основание за промяна на ПНИ изготвен през 2005 г. при наличните през този период данни за собствеността. Неправилно Софийски градски съд е приел, че областният управител е нарушил изискването на чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и при изготвянето на акта не е съобразил има ли съществуващи стари граници, правено ли е анкетиране и как са отразени имотите в помощния план по § 4к, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ. Както се установи вече по-горе, в помощния план и двата имота № 4 и № 5 са записани на името на Стоил Николов Лафадинов, а другите посочени от съда изисквания, както и изискванията по § 4к, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ са относими към изработването на помощния план, а не към изработването на плана на новообразуваните имоти. Като е отменил обжалваната пред него заповед, на практика съдът е разрешил спор за собственост между двама собственици, което е недопустимо в административно производство, а дадените указания за процедиране от административния орган след връщане на преписката за ново произнасяне са относими за гражданско производство. Следва да се отбележи за пълнота, че в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидена възможност за изменение на влезлия в сила ПНИ при наличие на някоя от цитираните в тази разпоредба хипотези, като на първо място е посочен случай, при който помощния план (а не разписния лист) съдържа съществени непълноти или грешки. Оплакването в касационната жалба на Богомил Недев Георгиев, че решението на Софийски градски съд е недопустимо, е неоснователно. Едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице. Жалбата, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена в срок, от надлежна страна, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Изложеното до тук налага съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна подадената от Стефан Горянчев Стефанов жалба (наименована от него "възражение"). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,