Решение № 1177 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12871/2010 г.

Решение № 1177 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12871/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Елка Таскова Шарбанова от гр. Русе срещу решение № 134 от 10.06.2010 г., постановено по преписка № 69 от 2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Релевират се доводи за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката твърди, че Комисията за защита от дискриминация не е обсъдила в съвкупност доказателствата по делото и в резултат на едностранчиво и превратно тълкуване на фактите и обстоятелствата е достигнала до незаконосъобразен извод за липса на неравностойно третиране по признак "етническа принадлежност" спрямо други лица при сходни обстоятелства. Според Шарбанова е налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част в оспореното решение, тъй като Комисията не се е произнесла по наличието на дискриминационно отношение спрямо нея по друг, установен по преписката, защитен признак. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Ответниците Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, началникът на Регионален отдел - Русе на ГД "Надзор на пазара" при ДАМТН, Иванка Иванова Нойврит и Светлозар Асенов Толев не изразяват становища. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Комисията за защита от дискриминация е сезирана от Елка Шарбанова с молба от 26.03.2008 г., в която твърди, че спрямо нея е проявено дискриминационно отношение по признак "етническа принадлежност". Излага фактически съображения и изводи, че бившият й ръководител Иванка Нойврит я е третирала по-неблагоприятно по служба в сравнение с колегата й Митко Митев във връзка с кариерното им израстване, като това поведение е продиктувано от самоопределянето й като български гражданин от турски произход. След проведено производство по реда на Раздел Първи, Глава Четвърта от Закона за защита от дискриминация, Комисията е постановила оспореното решение, с което е приела, че от страна на ДАМТН чрез Борислав Кирилов Георгиев, Иванка Нойврит и Светлозар Толев не е упражнено дискриминационно отношение спрямо Елка Шарбанова по признак "етническа принадлежност". По делото е установено, че жалбоподателката е работила като младши инспектор в РО на ГД "Надзор на пазара" - Русе към ДАМТН, с месторабота в гр. Силистра. Комисията е анализирала подробно кариерното развитие и оценяването след проведени атестации на постъпилите относително по едно и също време и заемащи еднаква длъжност служители Цветанка Събева, Йорданка Полихронова и Митко Митев, като е посочила, че те са имали различно професионално развитие, с оглед получените от тях атестационни оценки за периода 2003 - 2007 г. Безспорно е, че жалбоподателката е получила общи оценки от атестациите 3 и тя не е повишена в длъжност, за разлика от другите служители. Комисията, след подробен анализ на приложимата нормативна уредба за оценяването на държавните служители и въз основа на многобройните събрани по преписката писмени и гласни доказателства, е достигнала до заключението, че най-впечатляващо професионално развитие е имал служителят Митев. Последният е бил в отпуск над 3 години за разглеждания период; на база атестацията му от 2007 г. същият, за по-малко от месец в началото на 2008 г., е повишен от старши инспектор последователно на главен инспектор и началник-отдел, без да е оценяван за предходната длъжност, заемана от него само 11 работни дни. Не се спори, че атестационните оценки на Шарбанова са й надлежно връчвани и същата не е имала възражения срещу тях. КЗД съответно е коментирала фактите по преписката и е установила, че при атестирането на Шарбанова и Митев, при пълна идентичност на коментарите на оценяващия орган, Митев е получил оценка 2, а жалбоподателката - 3. От представените справки за работата на двамата е констатирано, че Шарбанова е извършила по-голям обем работа и в срок за периода 2006 - 2007 г. в сравнение с Митев. Обсъждайки подробно доказателствата по делото, Комисията е достигнала до правилното заключение, че при липсата на еднакви критерии за атестиране, респ. нееднаквото им прилагане и чрез нееднаквото прилагане на законовите изисквания за израстване в длъжност спрямо Митев, Шарбанова е била по-неблагоприятно третирана спрямо него. По отношение на ръководителя на ДАМТН и преките ръководители Иванка Нойврит и Светлозар Толев, КЗД е приела, че същите не са проявили дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката по признак "етническа принадлежност". Административният орган е развил съображения в смисъл, че нейните началници и колеги не са знаели за принадлежността й към турския етнос. Комисията правилно е приела, че показанията на разпитаните свидетели не сочат на категоричния извод за конкретното знание на този факт. Той не се извежда нито от автобиографията на Шарбанова, нито от визията й, нито от поведението й. По определението на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените в текста критерии. Дефиницията на понятието "дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци. Специалната защита по този закон може да се търси само срещу нееднакво третиране, основано на въведените с този закон признаци. Следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Специалният Закон за защита от дискриминация урежда специфични обществени отношения, дефинирани в чл. 4. За да е налице нежелано поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма както от обективна, така и от субективна страна. По делото не е установено по категоричен начин различното третиране на жалбоподателката по въведения признак спрямо останалите субекти в еднаквостта на общественото им положение. Простото изразяване на лично мнение пред трето лице за даден правен субект не изпълва елементите на дискриминационно отношение по смисъла на закона. Установеното по делото поведение на Иванка Нойврит, съгласувано с контролиращия ръководител Светослав Толев, не попада под дефиницията за дискриминационно отношение по служба въз основа на етнически признак. Обективно не се установява по категоричен начин същото да има за цел или резултат накърняване достойнството на Шарбанова и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда по отношение на нея. Наличието на конфликти или противоречия не е достатъчно, за да се приеме, че е извършен акт на дискриминация по този защитен признак. Както правилно е приела Комисията за защита от дискриминация, не всяко напрежение в отношенията между хората изпълва понятието за дискриминация. Доколкото има твърдения от страна на Шарбанова за влошени междуличностни отношения в службата, то това не води във всички случаи до извод за етническа дискриминация, тъй като не се установява по-неблагоприятното й третиране спрямо другите служители Полихронова и Митев при еднакви или сходни обстоятелства по признак "етническа принадлежност". Комисията е разгледала събраните по преписката доказателства и ги е обсъдила в тяхната съвкупност. Анализът на доказателствата налага убедителният извод, че спрямо Шарбанова не е осъществен тормоз по етнически признак, който да я отличава от останалите лица, третирани по-благоприятно и не е установена причинна връзка между поведението по служба на работодателя спрямо нея именно във връзка с различния й произход. Следователно, дори да съществуват такива нарушения, те не биха представлявали дискриминация или тормоз по смисъла на закона. Не е установено безспорно, че неправомерният диференциран подход към жалбоподателката е обвързан и продиктуван от защитения признак "етническа принадлежност". В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, а е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено съзнателно, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която в конкретния случай не се изразява в признак "етническа принадлежност". Твърденията на Шарбанова в тази насока са субективни възприятия, които са житейски оправдани в ситуация на провеждане на реална конкуренция за заемане на по-висока длъжност, в изпълнение на ръководните правомощия на работодателя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение в установителната му част е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с преследваната от него цел. Поради това, жалбата на Елка Шарбанова в тази част е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Фактическият състав на дискриминацията включва белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, неблагоприятно третиране или нежелано поведение и причинна връзка между тях. В решението КЗД е приела, че спрямо Шарбанова е проявено неравно третиране, като е изразила обоснована вероятност то да е по причина на друг защитен признак - "лично положение" или "пол". В разпоредбата на т. 7 на § 1 от ЗР на ЗЗДискр. е дефинирано, че "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Комисията е мотивирала това си предположение, но не е направила съответен правен извод на базата на идентичност на установените факти и обстоятелства, позовавайки се на разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация урежда административната компетентност и функции на Комисията за защита от дискриминация като орган на държавно управление, на когото е възложен публичноправен мандат чрез предоставяне на властнически правомощия по изпълнение на държавната политика в областта на защитата срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване. Регламентираният административноправен статут на КЗД предопределя не само властническите правомощия, но и особените правила относно формата и производствата за издаване на актовете й. Съгласно чл. 48 от ЗЗДискр. Комисията разглежда и решава преписките в заседателни състави, които се определят от нейния председател. Дейността на органа е разписана и в приетите Правила за производство пред КЗД. Според разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и чл. 11, ал. 4 от тези Правила председателят на КЗД разпределя преписките в заседателни състави, като същият може за нуждите на производството да променя образувани състави и да създава състави ad hoc. В качеството й на колективен административен орган със специална компетентност, Комисията взема своите решения по предвидения в специалния закон ред, който обслужва производството за постигане на заложената в чл. 1 от ЗЗДискр. цел - защитата срещу всички форми на дискриминация и съдействие за нейното предотвратяване. Поради това съдът приема за незаконосъобразен изводът на КЗД чрез решаващия заседателен състав, че не следва в рамките на така образуваната преписка да се произнесе по установените с висока степен на вероятност факти и обстоятелства, сочещи на проява на дискриминационно отношение спрямо Шарбанова по признак "пол" или "лично положение". Вътрешните производствени правила на органа не са материалноправно основание за отказ да се произнесе, при формирани въз основа на еднаква фактическа обстановка съображения за наличието на данни за по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката въз основа на друг защитен признак. Предвид изложеното съдът счита, че решението в частта, в която е оставена без уважение жалбата на Елка Шарбанова по отношение на фактическите й оплаквания, сочещи на дискриминационно отношение по друг защитен признак, следва да се отмени и преписката да се върне на Комисията за защита от дискриминация за провеждане на производство за установяване на дискриминационно отношение по признак "пол" и "лично положение". Воден от горното, Върховният административен съд,