Решение № 59 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 434/2010 г.

Решение № 59 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 434/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Руска Г. Д., чрез пълномощника й адв. Г. Л., против решение № 140 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 1401/2009 г. на Софийски градски съд, ВК, IV. Д отд., с което като е отменено решението от 22.08.2008 г. по гр. д. № 29743/2007 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от касаторката срещу Народно читалище "Св. И. Р.", [населено място], иск за заплащане на обезщетение за недопускане до работа в размер по 390 лв. месечно за периода от 06.11.2007 г. до 23.04.2009 г. и е осъдена да заплати на ответника 150 лв. разноски. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът Народно читалище "Св. И. Р. - 1922", чрез пълномощника му адв. В. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмен отговор и писмена защита и претендира разноските за настоящото производство. Ответникът обжалва с частна жалба определението от 12.10.2009 г. по делото, с което Софийски градски съд е оставил без разглеждане по същество молбата му за изменение на въззивното решение в частта му за разноските при условията на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.). Ищцата оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. По касационната жалба на Руска Г. Д.: С определение № 1103 от 12.11.2010 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали персоналния обхват на чл. 46, ал. 1 З. (отм.) включва читалищата с оглед спецификата в правната им регламентация по ЗНЧ. За да постанови обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че читалището, в което ищцата е работила като секретар до избирането й за кмет, е извън правните субекти по чл. 46, ал. 1 З. (отм.), в които избраното за кмет лице има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 З. (отм.) лице, избрано за кмет, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност в държавните учреждения, предприятия, търговски дружества с държавно участие повече от 50% или организации. Изброяването на правните субекти е изчерпателно и е недопустимо разширяването на техния кръг. Читалищата са самоуправляващи се сдружения на физически лица с нестопанска цел за задоволяване на културно-просветни потребности на гражданите- чл. 2 и 3 ЗНЧ.С оглед регламентирания им статут в ЗНЧ те не се включват в кръга на правните субекти по чл. 46, ал. 1 З. (отм.). Това, че изпълняват и държавни културно-просветни задачи, че сред източниците за набиране на средства е и субсидия от държавния и общинските бюджети, че на министъра на културата е възложено да наблюдава и подпомага дейността им, не променя статута им на сдружения на физически лица с идеална цел и не обуславя включването им сред изчерпателно посочените субекти в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 З. (отм.). Касационната жалба е неоснователна. С оглед дадения по- горе отговор на поставения правен въпрос въззивният съд е направил законосъобразен извод, че читалището - ответник по иска е частноправен субект и като такъв е изключен от персоналния обхват на чл. 46, ал. 1 З. (отм.), и няма задължение да допусне ищцата да изпълнява длъжността, която е заемала преди избора й за кмет, което обуславя неоснователност на претенцията й за заплащане на обезщетение за недопускане до работа. Не са налице заявените основания за касиране на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Народно читалище "Св. И. Р. - 1922": Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законния срок от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване определение, с което е оставена без разглеждане молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Касае се за определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, постановено от въззивния съд, подлежащо на обжалване пред ВКС - чл. 274, ал. 2 изр. първо ГПК, за което не са приложими разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и 4 ГПК. За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е недопустима, тъй като съгласно приложимата разпоредба на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) съдът може да измени решението си в частта за разноските в 2-месечен срок след като е влязло в сила, а не преди влизането му в сила, какъвто е настоящият случай - въззивното решение е във фаза на касационно обжалване от ищцата. Определението е незаконосъобразно. Допустимостта на искането по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) не е обусловена от влизането на решението в сила. В разпоредбата е посочен само крайния срок, в който може да бъде изменено решението в частта за разноските - два месеца след влизането му в сила. Съдът може да изменя и допълва решението относно разноските по делото и преди влизането му в сила, а не само след това. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на молбата. При този изход на делото касаторката следва да заплати на ответника разноските за касационното производство- адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.