Решение № 11608 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Р. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Попов, против Решение 4907/12.05.2025 г., постановено по адм. дело 998/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2812/31.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументите могат да се обобщят така: съдът необосновано спрямо доказателствата по делото и конкретната бежанска история на М. Р. М. е приел, че не са на лице материално правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, евентуално за предоставяне на хуманитарен статут в обхвата на чл. 9, ал. 1 било то т.1, т. 2 и най-вече т. 3 от същия закон. С позоваване и на практиката на СЕС, изложена в Решенията по дело С-465/2007г. и С 285/12 настоява за отмяна на съдебния акт. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Кръстева, който оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание. Представя писмени доказателства: актуални справки за обществено-политическата обстановка в Сирия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Р. М. срещу Решение 2812/31.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон. За да се произнесе по материалната законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: М. Р. М. през месец август 2024 г. е напуснал нелегално Сирия за Турция, като след около месец (в края на септември 2024 г.) влязъл нелегално в РБългария, където бил натоварен на автомобил заедно с още петнадесет души, и малко преди гр. София били задържани от полицията. Роден е в [населено място], обл. Риф Дамаск, където е живеел заедно със семейството си допреди напускането на Сирия. Там са останали неговите баща, майка, брат и сестри, вкл. и съпругата му заедно с двете им деца ([възраст]), за които не сочи да имат проблеми с властите, да са заплашвани или по друг начин да е застрашена тяхната сигурност и към днешна дата. За себе си е твърдял, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание], служил в редовната армия през 2009 г. 2011 г. в гр. Даара, не е търсен в запас, не е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е член на въоръжена групировка и не е имал контакти с такава. Съдът е приел, че не може да се установи достоверността на информацията, че е лежал в затвора през периода 2019 г. 2021 г. по обвинения, че поддържал редовната армия, при липсата на доказателства за това, а и липсата на логика да е задържан от режима, който поддържа. Данните за бомбардировки и сражения между редовната армия и АЛНУСРА в района, в който е живеел, за които съобщава са от 2011 г. 2014 г., но не и след това. Отчетено е, че същият е пострадал при тези бомбардировки през 2013 г., при които са загинали синът му и негови братовчеди, последица от които е и нарушените му [заличен текст] (за последното са ангажирани и писмени доказателства по делото). Причините, за да напусне страната си по произход, които изтъква са въоръжените конфликти, отвличанията за откуп и убийства, кражби, както и последващото завземане на властта от "ислямистите". Иска да остане в България, не желае да се върне в Сирия. За изясняване на обстоятелствата съдът е използвал различни международни източници и справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, вкл. и след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. След подробен техен анализ в обобщение е прието за установено, че смяната на властта не е довела до прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или безогледно насилие. Прието е, че тенденциите в Сирия са по-скоро положителни, вкл. се наблюдава и обратен миграционен поток. При тези фактически установявания са споделени изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос е съобразена както изнесената в различни международни и национални медии информация, така и тази, съдържаща се в приложените по делото справки за обществено-политическа обстановка за Сирия. Съдът се е съобразил с Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/07 относно тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, респективно с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Приел е, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Обжалваното решение на Административен съд Хасково е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на лицето. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група, още повече от установената след падането на режима но Бащар Асад официална власт. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Като причини за напускане на Сирия всъщност сочи обстановка, свързана с действия по време на предходния режим, достатъчно отдалечени във времето, както е приел и съставът на Административен съд - Хасково. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка. Няма каквито и да било доказателства да има проблеми с настоящата официална власт, не може да се приеме за доказано, че е бил арестуван и осъждан. Дори и този факт да се приеме за установен в хода на процеса, то очевидно е, че тези действия са били предприети в рамките на предходния режим, поради което и не могат да бъдат релевирани като установяващи предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. Р. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. В точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт (такъв всъщност е налице и е приет от състава на Административен съд - Хасково, бел. моя) може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Всъщност данните от посочените източници не навеждат изводи относно наличието на безогледно насилие , както правилно е приел състава на първостепенния съд, а установяват данни за, макар и бавното, овладяване на ситуацията от официалните власти. За тази преценка се съобразява актуалната информация, изнесена във Временните насоки за страната Сирия, публично достъпната на сайта https://euaa.europa.eu/interim-country-guidance-syria, с референтния период 1 ноември 2024 г. 28 февруари 2025 г., с добавена макар и ограничена информация до 11 март 2025 г., и Доклад за COI Сирия: фокус върху страната, публично достъпен на сайта, https://euaa.europa.eu/coi/syria/2025/country-focus/coi-report-syria-country-focus, вкл. и представените пред касационната инстанция Справки от 21.07.2025 г., 30.09.2025 г. и 20.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ. Именно във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната история на лицето се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Съответно се налага изводът, че първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,