Решение № 15631 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5564/2013 г.

Решение № 15631 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5564/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Димитрова, против решение № 365 от 11.03.2013 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 873/2012 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Иванова се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател възразява срещу изводите на съда във връзка с мотивите на административния акт и представената с преписката Докладна изх. № РД-05-352/20.11.2012 г. на секретаря на комисията. Оспорва съдебното решение в частта за разноските и твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Шербетов - М" ООД, гр. Гоце Делчев, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Бузгьова, която с писмено възражение и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето и оставяне в сила атакуваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е принципно недопустимо основанията за приемане на решение от административния орган и мотивите му да се попълват по време на правораздавателния контрол, като в случая не е спазена и процедурата, посочена в разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, в намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 365 от 11.03.2013 г. е отменено решение № АР-49-11/27.11.2012 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към ОД "Земеделие" - Благоевград, с което е отменено предходно решение № АР-49-08/30.08.2012 г. - т. 28, издадено от на същата комисия за промяна на предназначението на земеделска земя. Със съдебното решение административният орган е осъден за заплащане на "Шербетов - М" ООД на разноски в размер на 850 лв. /50 лв. - държавна такса и 800 лв. - юрисконсултско възнаграждение/. За да достигне до този резултат Административният съд - Благоевград е счел, че при приемане на процесното решение № АР-49-11/27.11.2012 г. Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е допуснала нарушение, изразяващо се в неуведомяване на собственика на земята за предложението за отмяна на решението по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, което е в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Първоинстанционният съд е преценил, че в случая е налице и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото административният орган не е посочил фактическо основание за издаване на акта и то не може да се извлече от други документи, цитирани в него. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и права обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е установено, че процесният административен акт е издаден на 27.11.2012 г., като преди това е извършена проверка от служители на Общинска служба "Земеделие" - гр. Хаджидимово. Резултатите от тази проверка са отразени в констативен протокол, съставен на 15.11.2012 г., въз основа на който е направено предложение, обективирано в Докладна за отмяна на предходното решение до председателя на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. С оглед на това като правно основание за издаване на процесното решение са посочени нормите на чл. 36 от ЗОЗЗ и чл. 64, ал. 4 от ППЗОЗЗ, а като фактическо основание - настъпили промени в обстоятелствата, описани в констативния протокол и предложението на ОСЗ гр. Хаджидимово. Първоинстанционният съд е правилно е съпоставил констативния протокол от 15.11.2012 г. с предходния констативен протокол от 29.08.2012 г., съставен по повод отмененото по административен ред решение и е установил състоянието на земеделската земя. При стриктното спазване на изискванията за мотивираност обаче, административният орган е следвало да препрати към съдържанието на тези документи, което не е изпълнено от страна на издателя на процесния административен акт. От съществено значение в случая е обстоятелството, че визираната в чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ процедура не е спазена. Посочената разпоредба е императивна и с нея е регламентирано задължение за административния орган след полученото предложение за отмяна да уведоми собственика на земята и да му даде възможност да представи писмен отговор в 14-дневен срок от уведомлението. Неизпълнението на посоченото задължение съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, защото се отразява на правото на защита на адресата на акта и е в несъответствие с повелителна норма, като липсващите действия на административния орган не могат да се компенсират по друг начин, за да се валидира акта. Първоинстанционният съд точно е установил, че санирането на административния акт в настоящия случай е невъзможно, тъй като уведомяването на лицето по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и изчакването на 14 дни за отговор е задължително условие за законосъобразност на акта. В касационната жалба е развито оплакване срещу размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски, в частта им за адвокатското възнаграждение - 800 лв. Настоящият съдебен състав констатира, че в заседанието, проведено на 13.02.2013 г., когато е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на ОД "Земеделие" - Благоевград не е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо настоящият съдебен състав намира изложеното оплакване за неоснователно. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от последния разноски в размер на 800 лв. - внесено адвокатско възнаграждение. В касационното производство касаторът е направил възражение, че горепосоченият размер е прекомерно завишен. Така изложеното становище не се споделя от настоящия съдебен състав, защото договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение - 800 лв. напълно съответства на фактическата и правна сложност на спора, проведен пред касационната инстанция. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,