Решение № 781 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2011 г.

Решение № 781 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Георги Василев Ташев и "Хеброс България" ЕООД, подадена чрез адв. Събина Вулджиева срещу решение № 1717 от 9.12.2010 г. по административно дело № 1091/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена подадената от Георги Василев Ташев срещу Проект за охрана на резерват "Старинен Пловдив" и Правила за регулиране на достъпа, движението и паркирането на МПС в резерват "Старинен Пловдив" и подстъпите към него, утвърдени от кмета на община Пловдив. Ответникът - кметът на община Пловдив - не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство са утвърдените от кмета на община Пловдив Проект за охрана на резерват "Старинен Пловдив" и Правила за регулиране на достъпа, движението и паркирането на МПС в резерват "Старинен Пловдив" и подстъпите към него, които са неразделна част от цитирания проект. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че обжалваните актове, утвърдени от кмета на община Пловдив, са законосъобразни, тъй като са издадени на законово основание от компетентен орган, в съответствие с приложимия в конкретния случай материален закон, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и са съобразени с целта на закона. Правното основание за приемане на Правила за регулиране на достъпа, движението и паркирането на МПС в резерват "Старинен Пловдив" и подстъпите към него е чл. 24, ал. 3 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на ППС и пешеходците на територията на Община Пловдив /Наредба № 2/. А Проект за охрана на резерват "Старинен Пловдив" е изготвен и одобрен на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закона за частната охранителна дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че за община Пловдив не е налице Генерален план за организация на движението /ГПОД/ по смисъла на чл. 9 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата. Такъв план не е налице и за резерват "Старинен Пловдив", с оглед на което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 2, съгласно която режимът на движение в "Старинен Пловдив" се определя и контролира от Община Пловдив, съгласуван със сектор ПП - КАТ Пловдив. Правилен е и изводът на съда, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата овластява кмета на общината с правомощия в областта на управление на общинските пътища. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 5 ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата. Одобрените от кмета Правила за регулиране на достъпа, движението и паркирането на МПС в резерват "Старинен Пловдив" и подстъпите към него са приети и одобрени в изпълнение на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 2. Същите са били надлежно съгласувани със сектор ПП КАТ Пловдив, ето защо правилен е изводът на АС Пловдив, че е спазено изискването на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 2. Безспорен е и фактът, че резерват "Старинен Пловдив" е паметник на културата по смисъла на чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите /ЗПКМ/ . Съгласно нормата на чл. 5, ал. 3 от Закона за общинските съвети, кметовете на общини и кметове на райони и кметства са оправомощени и с осъществяването на ръководство и надзор по опазването на паметниците на културата. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 2, която регламентира реда за определяне и контролиране на режима на движение в резерват "Старинен Пловдив" е специална по отношение на останалите разпоредби, регламентиращи общите правила за организацията и ограничаването на движението в община Пловдив - чл. 21, чл. 10, ал. 3 и чл. 6 от Наредба № 2. Чл. 24, ал. 3 въвежда едно изключение от общата регламентация на режима за организация на движението в община Пловдив, което се отнася само до режима на движение в резерват "Старинен Пловдив" и в "Спортен комплекс Пловдив". Да се приеме обратното - че и за режима на движение в резерват "Старинен Пловдив" следва да се прилагат общите правила на Наредба № 2, чл. 6, чл. 10, ал. 3, чл. 21 и др. - означава да се обезсмисли съществуването на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Наредбата. Предвид изложеното по-горе, неоснователно е твърдението на касаторите за допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се именно в нарушение на чл. 21, чл. 6, и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 2. Неоснователно е и възражението за липса на компетентност от страна на кмета да утвърждава обжалваните в първоинстанционното производство правила и проект. Както бе споменато по горе специалните закони чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП и чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗЧОД овластяват кмета на община със съответната материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗЧОД при организиране на охраната лицата, извършващи дейност по чл. 5 изготвят и съхраняват правила и указания за спецификата на извършваните видове охранителна дейност, утвърдени от възложителя по договора за охрана или от упълномощен от него представител. Ето защо правилен се явява извода на Административен съд Пловдив за наличие на законово основание за изготвяне от Общинска охрана ЕАД Пловдив и утвърждаване от страна на кмета на община Пловдив и на Проекта за охрана на "Старинен Пловдив". Правилно АС - Пловдив е приел, че оспорените правила и проект, утвърдени от кмета са съобразени и с целта на закона - опазване и съхраняване на паметниците на културата, какъвто паметник безспорно е и резерват "Старинен Пловдив". Неправилен е единствено извода на първоинстанционния съд, че обжалваните актове имат характер на нормативни административни актове по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Обжалваните актове са актове по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, с които обаче се засягат права, свободи и законни интереси на граждани и ЮЛ, ето защо същите подлежат на съдебен контрол. Неправилността на горния извод обаче не влияе върху правилността на обжалваното решение. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът не се е произнесъл по наведените от него доводи за нищожност на оспорените актове. Напротив съдът не се е ограничил само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на събраните доказателства, е извършил цялостна и пълна проверка на законосъобразността на актовете на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата на Георги Василев Ташев Административен съд Пловдив е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, нестрадащ от посочените в касационната жалба пороци, както и от такива, за които съдът следи служебно, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид крайния изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което двамата касатори следва да бъдат осъдени да заплатят на ЮЛ - община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.