Решение № 1047 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15177/2008 г.

Решение № 1047 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15177/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Василка Николова Николова, от гр. Дупница е подала искане за отмяна на влязло в сила решение № 3824/1.04.2008 г., постановено по адм. д. № 12480/2007 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение от 2.11.2007 г. по адм. д. № 55/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд, и е отхвърлена жалбата на Николова срещу решение № 24 от 24.03.2006 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5307272910 от 18.01. 2006 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТПСО - София. В искането за отмяна с изрично посочено правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК се поддържа, че описаният съдебен акт противоречи на закона и се иска да бъде отменен като неправилен и се потвърди решението на Кюстендилския окръжен съд. Ответникът - Директорът на РУ "Социално осигуряване" - Кюстендил, не се представлява и не ангажира становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира искането за отмяна за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1-ва от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на Николова оплаквания не обосновават отменително основание по отношение второинстанционното решение на Върховния административен съд, с което е потвърден отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Писмените доказателства, на които се основава искането - допълнителни споразумения към трудов договор № 123/3.02.1975 г., сключени на 1.02.1997 г. и 31.07.1999 г. ; трудова книжка от 5.02.1973 г. ; производствена характеристика; списък по чл. 285 от КТ и удостоверение Обр. УП-2 № 94-00-1409/14.11.2007 г., не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. са създадени преди приключването на устните състезания по делото, по което е постановено касационното решение, и при полагане на дължимата грижа от страната са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, доколкото са били допустими. Представените удостоверение Обр. УП-2 с рег. № 94-00-1223/21.10.2008 г. и нотариално заверена декларация от 3.11.2008 г. също не установяват юридически факти, относими към спора - предмет на решението, поради което не могат да служат за целите на отмяната. Тези документи не са от значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, т. к. не легитимират качество на молителката на лице по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и следователно не представляват основание за отмяна. Отделно от това съдържащата свидетелски показания декларация е недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти дори във фазите на редовното съдебно производство. Твърдението на Василка Николова, че е заемала длъжността "резач на нож", а фактически е изпълнявала други длъжности - "подавач на печатарска машина", "словослагател" и "машинист на ризограф", поради което при пенсиониране следва да ползва втора категория труд по т. 33 ПКТП (отм.) за действително извършената работа е било основен предмет на спора по приключилото дело и обстойно е коментирано в мотивите на съдебните актове. Следователно доказателства за него са могли да бъдат събрани в инстанцията по същество. Поради това основания за отмяна не могат да бъдат нито това обстоятелство, нито доказателствата за него. С оглед изложеното искането на Василка Николова Николова е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,