Решение № 9110 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2019 г.

Решение № 9110 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Алкхалди, поданик на [държава], чрез адв. К. К., с адрес за призоваване: [населено място], [адрес], срещу решение № 6857 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 9025 по описа на Административен съд С. град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед за задържане на лице рег. № 8177 зз48 от 27.07.2018 г. издадена от старши полицай при ГКПП Аерогара С.. Според касатора решението е неправилно незаконосъобразно, а издадената заповед неправилна, незаконосъобразна и издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Първоинстанционният съд не е отчел сочените от нас твърдения при обжалването на административния акт свързани с липса на реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В административният акт не се съдържат факти и данни за извършено престъпление. В касационната жалба се прави позоваване и на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в който са изброени изчерпателно хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Процесното задържане не е сред тях и като не е отменил заповедта, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Ответникът – полицейски орган при ГКПП Аерогара С., в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба. По същество изразява становище за неоснователност на същата, като поддържа, че съдебният акт е правилен и моли да бъде оставен в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за не основателност на оспорването. Възраженията на касатора по същество, са наведени пред първата съдебна инстанция и по тях съдът е взел становище, като доводите му са правилни. Изводите, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и спазване на материалния закон са правилни. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била заповед рег. № 8177 зз48 от 27.07.2018 г. издадена от старши полицай при ГКПП Аерогара С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на А. Алкхалди, поданик на [държава], за срок от 24 часа. Решаващият състав е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което не са налице основания за отмяната й. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелства, конкретно посочени в т. 1-7. В заповедта като фактическо и правно основание за издаването е посочен чл. 72, ал. 1, т. 1 и констатацията –има данни за извършено престъпление. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са налице фактически обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно – у лицето при осъществена проверка от гранична полиция са намерени документи за самоличност, за които е установено, че не са оригинални. От приложените по делото доказателства се установява, че проверката е започнала в 16. 30 ч., а задържането е осъществено в 19.30 ч. След като са изготвени експертна справка № 912 и № 915, според които е направено идентификационно изследване на снимка на задържаното лице. Установено е, че СУМПС №IAA1459452-OLG не отговаря по форма и размери на истинските документи, а чипът е имитиран, като са констатирани и други несъответствия. Констатации, че не отговаря на по форма и размери на истинските документи е направена и по отношение на международния превод на същия документ. Правилно при тези данни, които съдът е приел за установени след подробно обсъждане на всички доказателства по делото, съдът е изградил извод за съответствие на издадената заповед за задържане с изискванията за форма по ЗМВР и АПК и че същата съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й. Мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от него, в друг документ от преписката, което в случая е сторено, поради което в съответствие с указанията в ТР № 16 от 31.03.1975 г., на ОСГК на ВС следва да се приеме, че обжалваната заповед, съдържа фактически и правни основания за издаването й. В докладната записка, експертните справки и съобщения, изготвени преди задържането и приложени към заповедта, се съдържат конкретни факти, ясни и пълни, чието посочване обезпечава правото на задържаното лице да разбере основанията за задържане и да упражни в пълен обем правото си на защита. Всички действия при извършване на проверката са предприети в присъствието на преводач, а отказът на лицето да подпише представените му документи е удостоверен със подписите на свидетели. Ето защо съдът обосновано е приел, че не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като на задържаното лице е бил осигурен преводач, като по този начин са гарантирани правата му. Правилно съдът е приел и съответствие на заповедта с материалния закон. В случая са налице данни за вероятно извършено престъпление. За прилагане на принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Посоченото в заповедта, както и в преписката обосновава наличие на достатъчно данни, които разгледани заедно с правното основание разкриват и мотивите на административния орган за прилагане на принудителната мярка. Неоснователно касаторът поддържа, че АССГ не е обсъдил наведените при обжалването твърдения и не е отчел допуснатите нарушения на административно-производствените правила и материалния закон при постановяване на решението. Доколкото принудителната административна мярка е наложена в съответствие с нормативните изисквания и ограничаване на правото на свобода е с оглед постигане на предвидените в закона цели, неоснователно се твърди, че съдът не е съобразил и практиката на ЕСПЧ по чл. 5, § 1, от ЕКПЧ. Разпоредбите на Конвенцията, освен че прокламират основните човешки права и свободи, изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да бъдат ограничени.