Решение № 10768 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10787/2016 г.

Решение № 10768 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10787/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

И. Д. И. обжалва Решение № 5483/01.08.2016 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 3801/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-63/19.05.2014 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, оставяща в сила Отказ изх. № СА-9400-451/30.01.2014 г. на главния архитект на район "О." - Столична община за узаконяване на строеж "Надстройка на сграда, представляваща трети, четвърти и тавански етажи", находящ се в УПИ V-9, кв. 15, м. "ГГЦ-зона Г-14" по плана на гр. С.

Ответниците - началникът на РДНСК-ЮЗР и главният архитект на район "О." - СО, не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от заявените касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.

1. Фактическото установяване на административния съд, че извършеният поетапно в периода 1991-1998 г. строеж не отговаря на предвижданията на подробния устройствен план за УПИ по отношение на етажността му, е основано на кредитираната от него и неоспорена от касатора съдебно-техническа експертиза. Противоречието е с действащия както по времето на изграждане на строежа, така и към настоящия момент, ПУП, одобрен през 1991 г. Съществуването му е отрицателна материално-правна предпоставка за узаконяването на строежа - § 127, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г., който е следвало да бъде допустим алтернативно по разпоредбите, приложими към един от двата релевантни момента - вж. чл. 20, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.), чл. 48, ал. 1, т. 3 (ДВ, бр. 48 от 1985 г.) ППЗТСУ (отм.), чл. 12, ал. 2 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ЗУТ. Само на това основание потвърждаващата отказа за узаконяване заповед на началника на РДНСК е материално законосъобразна, а отхвърлящото оспорването против нея съдебно решение е правилно.

2. Неоснователен е единственият касационен довод, аргументиран с позоваване на становището на експерта за възможността да се процедира частично изменение на застроителния план и съответно - узаконяване на част от надстрояването, поради съвместимостта строежа по параметри и предназначение с градоустройствената зона по ОУП и изпълнението в голяма степен на изискването за покриване на съседните калкани по височина.

а. Преценката дали е допустимо искането за узаконяване на строеж да бъде частично уважено и при какви условия, в частност - обусловено ли е от дължимостта да бъде изменен ПУП, е от правно естество и в компетентността на съда, а не на техническата експертиза, поради което правилно в тази му част мнението на вещото лице не е било възприето от първоинстанционния съд.

б. Съответствието на строежа с критериите по § 127, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. се проверява според предвижданията на ПУП (а не на ОУП, чиято конкретизация представлява той - чл. 103, ал. 3 и 4 ЗУТ, дори и тези на общия план да са по-благоприятни) такива, каквито са към момента на произнасянето по молбата за узаконяване от компетентния по ал. 3 на текста орган, а не с оглед на бъдещото му изменение. То, освен че не е предпоставка на акта за узаконяване, би било и недопустимо по аргумент от установената с чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ забрана за изменение на влезли в сила планове с цел узаконяване на незаконно изградени строежи.

в. Позицията за частична узаконяемост, принципно поддържана в жалбата, е несъвместима с характера на строежа, предмет на искането за узаконяване. Недопустими по плана са изградените трети, четвърти и тавански етажи на сградата вместо предвидените два етажа и тавански и затова обективните предели на отказа за узаконяване правомерно обхващат в цялост посочените части от сградата.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение