Решение № 6821 от 7.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София срещу решение 4997 от 28.07.2021 г., постановено по адм. д. 1957/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение Ж-62 от 21.01.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията). В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения по същество на спора. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се възнаграждение за двете инстанции на спора. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от юрк. Берков. Ответникът - КЕВР се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Кавин България ООД, чрез процесуален представител, в представено по делото становище счита касационната жалба за неоснователна. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от адв. Беев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на ЧЕЗ Разпределение България АД против решение Ж-62 от 21.01.2021 г. на КЕВР, с което на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания в седемдневен срок след получаване на решението да изготви и предостави на Кавин България ООД споразумение към договора за присъединяване, в което да предложи променлива компонента към цената за присъединяване, определена съгласно чл. 33 ал. 5 и чл. 34, ал. 6 от Наредба 1 и мотивите на това решение за дължина на трасе от 180 метра, намалена с 25 метра, както и да представи в 7-дневен срок от приключване на указаните дейности доказателства за тяхното изпълнение. За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по жалба на Кавин България ООД с оплаквания срещу определената от ЧEЗ Разпределение България АД променлива компонента към цената за присъединяване на обект, представляващ Пицария, находящ се на ул. Костенски водопад 119, УПИ II-65, кв.12, м. Манастирски ливади-изток, район Триадица, гр. София. Жалбата е разгледана като т. 20 от заседанието на КЕВР, проведено на 21.01.2021 г. и на същото заседание Комисията е приела Решение Ж-62 от 21.01.2021 г. От мотивите на административния акт се установява, че ЧEЗ Разпределение България АД е определило променливата компонента в размер на 13 400 лв. за изградени 2 броя кабелни линии по трасе 180 метра, изпълнено с кабел CABT 1kv, със сечение 3х120+70 мм². Според КЕВР ЧEЗ Разпределение България АД неправилно е посочило, че е изградило два броя кабелни линии, тъй като в действителност е изградена една кабелна линия с дължина на трасето от 180 метра, тъй като двата кабела ще се ползват едновременно и са свързани към един прекъсвач за управление. Комисията е приела, че ЧEЗ Разпределение България АД не се е съобразило с публикуваната таблица на своя сайт в раздел За клиента Присъединяване на потребител в публикуваната таблица Цени за присъединяване на обекти на потребители към електропреносната мрежа и електроразпределителната мрежа, в която е записано За един допълнителен метър дължина на захранващо трасе над 25 м., както и че при определяне на променливата компонента на цената за присъединяване ЧEЗ Разпределение България АД не се е съобразило с нормативната уредба. КЕВР се е позовала на чл. 33, ал. 5 и чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредба 1) и е направила извод, че променливата компонента се определя от разстоянието от имотната граница до мястото на присъединяване, като това е дължината на трасето на захранващата линия, самата захранваща линия е една. Комисията е посочила, че мрежовият оператор е определил техническите условия за присъединяване, както предвижда чл. 2, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г., като той е в правото си да избере как да постигне необходимите условия, но водеща е захранващата линия, а не как е изпълнена. Съдът е обосновал извод, че решението на Комисията е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия със Закона за енергетиката, при спазване на установените административно производствени правила, при спазване на приложимия материален закон и съобразяване с целта на закона. Първоинстанционният съд е направил извод, че признатите от КЕВР разходи, които формират променливата компонента на цените за присъединяване, се определят по видове работи в зависимост от минималната схема за присъединяване към мрежата на съответното напрежение, в т.ч. за изграждане на проводната част за присъединяване над 25 метра, а когато разстоянието е по-малко или равно на 25 мера от границата на собственост до точката на присъединяване, променливата компонента е равна на нула, а за разстояния над 25 метра всеки допълнителен метър кабел или въздушна линия се заплаща по цена, определена за променливата компонента за съответната група клиенти, утвърдена от Комисията. Приел е, че в случая дължината на трасето и на захранващата линия е една, с два проводника. Съдът е споделил мотивите на Комисията, като е приел че променливата компонента в цената за присъединяване в предложението на ЧЕЗ Разпределение България АД е определена в нарушение на изискванията на чл.33 ал. 5 и чл. 34 ал. 6 от Наредба 1. Така постановеното решение е валидно допустимо, но е постановено при неизяснена фактическа обстановка. По делото не е спорно какво точно е разстоянието от имотната граница до мястото на присъединяване. Съдът се е позовал на чл. 33, ал. 5 от Наредба 1, съгласно който променливата компонента е в зависимост от точката на захранване и дължината на електропроводната линия". Направил е извод, че променливата компонента се определя от разстоянието от имотната граница до мястото на присъединяване. Това е дължината на трасето на захранващата линия, като според съда линията в този случай е една. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обектите на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Мрежовият оператор е определил техническите условия за присъединяване. В настоящият случай спорното по делото е това дали съоръженията за присъединяване са изградени в съответствие с всички технически и нормативни изисквания за експлоатация и с оглед на това, дали е налице техническа необходимост от поставяне на два кабела, т.е. дали предложеното техническо решение е възможно най-оптималното и икономически обосновано и налице ли е друга алтернативна възможност, която да покрива тези изисквания. Въпросът за техническата възможност за захранване на обекта на клиента е основен между страните, тъй като този въпрос определя начина на формиране на цената на присъединяване, тъй като нормативните актове обвързват цената на променливата компонента с действително направените разходи за осигуряване на присъединяването към мрежата на съответното напрежение, както правилно е приел и първостепенния съд. Не е изследван въпросът във връзка с техническата необходимост за поставяне на два кабела, с оглед нормативните и технически изисквания за експлоатация на енергийните съоръжения, както и твърденията, че са предписани възможно най-оптималните и икономически обосновани условия за присъединяване на обекта. Въпросът относно техническата възможност за осигуряване оптимална схема на захранване на обекта не е изследван и от съда, който е решил спора по същество. С оглед на изложеното АССГ е постановил решението си в нарушение на прогласените в чл. 7 и чл. 9 от АПК основни принципи в административния процес принципа за истинност и принципа за служебното начало. Предвид характера на самото производство и на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК, съдът е следвало да назначи експертиза за установяване на горните обстоятелства и служебно. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, като за особено съществени фактически твърдения на страните не са събрани относимите доказателства. Едва след назначаване на съдебно-техническа оценителна експертиза относно действително твърдените от жалбоподателя и относими към спора факти, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалваното пред него решение на КЕВР. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при новото разглеждане на делото следва да се съберат относимите доказателства чрез съдебно-техническа и оценителна експертизи по въпросите за възможно най-оптималното и икономически обосновано техническо решение за конкретния случай. С оглед изхода от спора направените искания за присъждане на съдебни разноски подлежат на разглеждане от новия състав на АССГ, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение