Решение № 11280 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6321/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Н. П. против решение 2160/ 02.04.2024 г. по адм. дело 8750/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед ЧР- 611/ 22.08.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз , с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена, като й се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции или евентуално след отмяната на решението делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град, е обосновано и постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания на чл.108, ал.1 ЗДСл. Заповедта е подписана от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз като орган по назначаването - обстоятелство, което не се оспорва. Валидността на трудовия договор, сключен с изпълнителния директор на агенцията, не е предмет на контрол в това производство, поради което доводите в този смисъл не следва да бъдат обсъждани. Законосъобразно и обосновавано от доказателствата е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена след изпълнение на предвидените в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл материалноправни предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. По делото е установено, че жалбоподателката е назначена на длъжност държавен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС в дирекция Одити на средствата по социална политика и образование , в специализираната администрация на Изпълнителна агенция Одити на средствата от Европейския съюз и заема една от 6-те щатни бройки за длъжността в дирекцията съгласно длъжностното разписание от 10.08.2023 г. Общата численост на дирекцията е 17 щатни бройки, като съгласно поименно разписание от същата дата всички щатни бройки са заети. Общо в специализираната администрация на агенцията щатните бройки за длъжността държавен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС са 22. С ПМС 113/ 11.08.2023г. е изменен устройствения правилник на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Евройпейския съюз като съществувалите в специализираната администрация четири дирекции са закрити, а дейността на специализираната администрация, е организирана в три нови дирекции: Одитна дейност , Специфична одитна дейност и Методология, хоризонтална политика и автоматизация на одитната дейност . В съответствие с извършените промени е утвърдено, считано от 22.08.2023 г., ново длъжностно разписание на изпълнителната агенция, с което дейността на дирекция Одитна дейност е организирана в три отдела: отдел Одити на средствата по регионална политика , отдел Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми и отдел Одити на средствата по социална политика, образование и вътрешни работи с 5 бр. за длъжността държавен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС . След извършените структурни и длъжностни промени и утвърденото ново длъжностно разписание, бройките за длъжността държавен одитор по чл. 45, ал.1 от ЗВОПС в специализираната администрация са общо 19. При тези факти аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени, заемана от жалбоподателката длъжност държавен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС , е съкратена. Действително длъжността е запазена като система от функции задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение както в отдел Одити на средствата по социална политика, образование и вътрешни работи в дирекция Одитна дейност , така и в цялата специализирана администрация. Следователно, както административният съд правилно приема, съкращението е реално, а доводите на подателката на касационната жалба в обратен смисъл са неосноватени. Възражението, че бройките за длъжността държавен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС в отдел Одити на средствата по социална политика, образование и вътрешни работи в дирекция Одитна дейност всъщност не са намалени и няма основание за прекратяване на служебното правоотношение на П., тъй като една от щатните бройки е трансформирана в длъжностна позиция в дирекция Методология, хоризонтална политика и автоматизация на одитната дейност , не намира опора в представените доказателства. От събрания доказателствен материал се установява, че въз основа на промените в устройствения правилник дейността на специализираната администрация на изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз е организирана по нов начин. Това е свързано с цялостно преструктуриране на администрацията и на отделните структурни звена, като организацията на работа в дирекциите, съответно определянето на структурни звена в рамките на дирекциите, съставът на тези звена, броят на държавните служители и на служителите по трудово правоотношение, са дейности изцяло в правомощията на органа по назначаването съгласно чл. 8, ал. 1, т. 16 и чл. 6, ал. 5 от устройствения правилник на изпълнителната агенция. Следователно в интерес на работата органът по назначаването може да извърши промени в длъжностното разписание, като преценката за това по какъв начин да се организира дейността на отделните дирекции и какъв да е броят и вида на длъжностите в отделните структури е такава по целесъобразност. Ето защо предвиждането на 5 бройки за длъжността държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в дирекция Методология, хоризонтална политика и автоматизация на одитната дейност не е свързано с трансформиране или редуциране на бройките за тази длъжност в други дирекции и структури на администрацията, а е израз на преценката на органа по назначаването относно структурата и длъжностите в това административно звено с оглед спецификата на дейността. Обстоятелството, че общата численост на специализираната администрация е увеличена, не обосновава извод за липса на съкращение, тъй като с длъжностното разписание от 22.08.2023г. бройките за длъжността държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС са намалени от 22 на 19. Разкриването на нови щатни бройки за други длъжности в специализираната администрация е без значение за настоящия спор и е в съответствие с установената с правилника и с длъжностното разписание нова структура и структурни звена в рамките на дирекциите, съобразно спецификата и обема на работа. Доводите, свързани с назначаването и преназначаването на други служители в отделни структурни звена, както и възможността жалбоподателката да заеме друга длъжност, са ирелевантни, тъй като за органа по назначаването не е налице задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща позиция в рамките на същата администрация. Обратно на поддържаната от касатора теза, органът по назначаването не е задължен да извърши подбор преди съкращението (такъв не се предвижда и според представените вътрешни правила), поради което възраженията, свързани с липсата на предварително установени правила за подбор и с нарушение на принципа по чл. 13 АПК, са неоснователни. Доводът за неравно третиране на жалбоподателката по признак пол също е неоснователен, тъй като доказателства в този смисъл не са ангажирани, а сравняването с произволно посочен служител от друга дирекция, чиято длъжност не е съкратена, не е достатъчно. Съображенията за проявен от органа по назначаването субективизъм при прекратяване на служебното правоотношение, също не установяват неравно третиране по признак лично положение. Възраженията, свързани с действителността на утвърденото на 22.08.2023г. длъжностно разписание на изпълнителната агенция, не следва да бъдат обсъждани, тъй като този акт не е предмет на обжалване в това производството и косвен съдебен контрол е недопустим. Възраженията за нарушение на принципите на чл. 6 АПК също са неоснователни. В случая утвърденото длъжностно разписание е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по- добро изпълнение на функциите и целите на административните звена, съобразно спецификата и обема на работа. В този смисъл правата на органа по назначаването не са упражнени в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост и не е нарушена целта на закона, а поддържаната от касатора теза в обратен смисъл е неоснователна. Възраженията на касационната жалбоподателка за незаконосъобразност на заповедта, поради обявен конкурс за съкратената длъжност, също са неоснователни. Представената обява е без значение, тъй като е издадена след прекратяване на служебното правоотношение, не установява разкриване на нова щатна бройка и е за длъжност по заместване. Поради всичко изложено следва да се приеме, че длъжността, заемана от жалбоподателката е съкратена и не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед. Ето защо като достига до извод, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителя е упражнено при спазване на материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и в съответствие с целта на закона, съставът на административния съд постановява законосъобразен съдебен акт, който се обосновава от събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. Обстоятелството, че доводите, свързани с неправилност на въведените с длъжностните характеристики изисквания, не са обсъдени, не опорочава съдебния акт и не е основание за неговата отмяна, тъй като тези възражения нямат отношение към предмета на спора и към проверката за законосъобразност на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи в производството пред касационната инстанция от страна на ответника по касационната жалба (договор за правна защита и фактура) и направеното възражение от жалбоподателката за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз сумата 1000.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат. Заплатеното от агенцията адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК и присъдено в този размер минималният за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед направеното от насрещната страна възражение и отчитане на касационния характер на производството и фактическата и правна сложност на спора. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,