Решение № 12843 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, подадена от юрк. Стойков, срещу решение 1870 от 23.03.2021 г., постановено по адм. дело 11133/2020 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът Столична община - район "Банкя" не ангажира становище по касационните жалби. Ответниците З. Свиленова и С. Свиленов заявяват становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и молят за неговото потвърждаване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на кмета на Столична община, район Банкя заповед 18-10026-21.10.2020 г., издадена от началника на СГКК-София, с която на основание чл. 54, ал.4, вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменение в КККР на Банкя, СО, одобрена със заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, одобрено със заповед 18-393-10.01.2019 г., съгласно Скица проект 15-557795-29.06.2020 г., състоящо се в коригиране на западната, източната и част от южната граница на ПИ с идентификатор 02659.2193.107 в съответствие със западната, източната и част от южната граница на УПИ ХІV-1602, кв.7 по регулационния план на гр.Банкя, одобрен със заповед 4200/26.07.1977 г., в частта, с която се променя границата на имот с идентификатор 02659.2193.264 - второстепенна улица, собственост на СО. Прието е, че Столична община, като собственик на засегнат от изменението на КККР имот с идентификатор 02659.2193.264,съставляващ реализирана на място улица, попада в кръга по § 1, т.13 от ДР на ЗКИР , а оспорената от СО частично заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми, тъй като към момента на одобряването на първоначалната КККР улицата е била изградена на място и границата с имота на заявителите е по материализирана ограда, т.е. не е налице допусната непълнота и грешка в КК, която да подлежи на поправка по реда на чл.54 ЗКИР. Между страните дори няма спор, че улицата съществува като обект на кадастъра и заявителите З. Свиленова и С. Свиленов нямат претенции в тази насока. Решаващият правен извод на съда е за противоречие на заповедта, в оспорената й част, с визираното правно основание на чл.51, ал.1, т.2 и чл.54,ал.2 от ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /в редакцията ДВ бр. 57/2016 г./, тъй като първоначалната КК отразява действителното фактическо положение на имотите на заявителите и СО /улица/.Съдът е изложил мотиви за наличие на спор за собственост,който също е пречка за одобряване на изменение на КККР по реда на чл.54,ал.2 ЗКИР. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че не е налице непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като имот с идентификатор 02659.2193.264 - второстепенна улица, собственост на СО, е нанесен в първоначалната КК по съществуващи на място , реализирани граници, които не се оспорват от заявителите на изменението. Следователно този обект на кадастъра не е спорен и няма основание за неговото изменение, още повече, че не е налице непълнота и грешка при нанасянето му в КК нанесен е по съществуващи на място граници, които не са променяни. С оглед на това се явяват неправилни мотивите в съдебното решение за наличие на индиция за спор за собственост, но това не променя решаващият извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед. Следва да се има предвид, че в ЗКИР не е въведено като основание за изменението на КК нанасяне на регулационните граници по действащия ПУП. Това е продиктувано от спецификата на КК, която няма констутитивно действие, а само констативно такова отразява съществуващото фактическо състояние. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение