Решение № 4196 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2008 г.

Решение № 4196 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Омар Ибрахим Шимо от Сирия, против решение № 551/17.09.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 551/17.09.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, на Омар Ибрахим Шимо е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административният орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително са изложени мотиви в подкрепа на направения краен извод за неоснователността на искането за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ . Отказът е постановен след като председателят на ДАБ е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. При това обосновано е прието, че жалбоподателят е кюрд по народност, роден и живял в Сирия, влязъл нелегално в Република България през м. април 2008 г. ; като причина за получаване на статут сочи само народността си, като разказва, че през м. март същата година, на празника "Наруз" в селото в което живеел, дошла полиция и служители на тайните служби, при което били тероризирани събралите се на площада хора, включително имало убити; желае да остане в България поради трудния живот и бедността в Сирия, липсата на работа и социална осигуреност. Със становище от 28.07.2008 г., изготвено от мл. експерт в РПЦБ - Баня в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Омар Ибрахим Шимо да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изтъкнато е, че данните по приложените в преписката справки (вх. №№ 1837/17.06.2007 г. и 2935/09.10.2007 г.) на отдел "Специализирана информация" при дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ, изцяло подкрепят извода, че не са налице условията за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от същия закон. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на Омар Шимо за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Представеното в настоящото производство извлечение от регистър за лични данни, съставено от началник "Гражданско състояние" в гр. Алмалкия, Сирия, видно от което жалбоподателят е роден на 10.03.83 г. в Саба Жафар и не е регистриран при преброяването от 1962 г. в област Хасака в регистъра за сирийски арабски граждани, не обуславя извод в обратен смисъл. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ (в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ, бр. 52/2007 г.), хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на никоя от посочените предпоставки не е установено по отношение на жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Не намира правно основание и направеното в жалбата оплакване, че решението не съдържа мотивирано произнасяне относно сигурността на държавата, в която лицето трябва да бъде върнато, тъй като след отмяната на ал. 5 на чл. 75 ЗУБ (по ДВ, бр. 52/2007 г.) липсва такова императивно изискване. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение