Решение № 9291 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2017 г.

Решение № 9291 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. Д. Ф. - гражданин на Ирак лично и чрез процесуалният му представител адв. Панова - против решение № 5124 от 03.08.2017 г. по адм. дело № 5512 по описа за 2017 г. на Административния съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 9230 от 10.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. От настоящата съдебна инстанция се иска да отмени съдебното решение и решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне, при което на търсещия закрила гражданин на Ирак да бъде предоставен бежански или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - Председателят на ДАБ при Министерския съвет на Р България, чрез пълномощниците си И. и Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на Административния съд С. - град е отхвърлил жалбата на Ф. Д. Ф. - гражданин на Ирак, против решение № 9230 от 10.05.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Формулиран е извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут и статут на бежанец спрямо чужденеца по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е счел, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Ирак с вх. № МД - 1020/01.09.2016 г. и справка вх. № МД - 1520/19.12.2016 г. е достигнато до извод, че към момента ситуацията в Ирак не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, можещ да доведе до безогледно насилие, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Разгледана по същество, жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт е неоснователна. Въз основа на подробно изследване на релевантните за производството факти и обстоятелства и при съобразяване с представените от страните доказателства съдът е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Правилни са изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Според тази законова разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него. Не се установява в страната си по произход Ф. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Същият не се е занимавал с политическа дейност и не твърди да е членувал в партия. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Доказателства или обосновани твърдения в тази насока липсват. Първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и правилен извод за актуалното състояние в страната Ирак. От представените от страна на административния орган справки пред първата инстанция, а и в хода на съдебното дирене преда касационния съд е видно, че в страната по произход на чужденеца не е налице въоръжен конфликт, в резултат на който върху населението да се упражнява безогледно насилие. В точка 40 от тълкувателно решение по дело № С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава както става ясно от чл. 8, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. С. цитираната разпоредба на Директивата, при оценяване на молбата за международна закрила държавите - членки могат да решат, че кандидатът не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства и може да бъде направена разумна преценка, че чужденецът може да остане в тази част на страната. Съдът обосновано е преценил, че както в хода на административното производство, така и в съдебната му фаза са събрани доказателства за наличието в страната на произход на търсещия закрила на региони, в които не съществува реален риск от тежки посегателства и Ф. би могъл безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което от своя страна е основание за отказване на статут, предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Този извод на административния орган се потвърждава и от анализа на информацията, съдържаща се в представените пред първоинстанционния съд две справки за актуалното положение в И. К.. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че при постановяване на оспореното решение, съдът е приложил правилно относимите материално правни норми и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, който да представляват основание за отмяната му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение