Решение № 584 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12156/2010 г.

Решение № 584 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12156/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Стоянов Найденов от гр. Бургас срещу решение № 9627 от 9.07.2010 г., постановено по административно дело № 2978/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. Развити са доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Силвия Илиева, в писмено становище оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд, седмо отделение, по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е оспореното от Пламен Стоянов Найденов - съдия в Районния съд Несебър, решение по т. 60 от протокол № 5 от 4.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 74 от 2009 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от три години" от "съдия в окръжен съд" в ранг "съдия в районен съд" на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в редакцията му в ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 4.05.2009 г.), мотивирали Висшия съдебен съвет да приеме решение за наложеното дисциплинарно наказание. Приел е, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310-320 ЗСВ и съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава първа от ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Като е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 74 от 2009 г., чиито мотиви се считат инкорпорирани в решението на кадровия орган, съдът е приел, че наложеното на Пламен Стоянов Найденов дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ е съответно на характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че осъществените телефонни контакти между съдия Пламен Стоянов Найденов и лицето Красимир Георгиев съставлявали действия, които водели до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометирали честта му в обществото, с което се нарушало правилото на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ - одобрен с решение № 21 на ВСС по протокол от 20.05.2009 г.). Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. По безспорен начин е установено, че с поведението си касаторът е нарушил разпоредбата на т. 5.6 от КЕПБМ, която го задължава като магистрат да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и в обществото. С тях същият е накърнил авторитета и на съдебната власт като стожер и гарант на морала в държавата, поради което се явява нарушител по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ (в действащата от 4.05.2009 г. редакция), за което му е наложено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 4 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че Висшият съдебен съвет е нарушил правото му на защита, като му е вменил извършване на нарушения, без да му даде възможност да се защити по тези обвинения. Както правилно е приел тричленния състав, обстоятелството, че в предложението за образуване на дисциплинарно производство деянието е квалифицирано като нарушение по т. 5.09. от КЕПБМ, а наказващият орган е приел, че се касае за друго нарушение на КЕПБМ, не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Видно от предложението, в него се твърдят извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ, съставляващи такива и на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт. Това включва нарушение и на т. 5.9, и 5.06. Следователно нарушенията, за които на Найденов е наложено дисциплинарното наказание, са предявени и той е могъл да организира своята защита. Правилни са изводите на тричленния състав, че не намира опора в доказателствата и закона твърдението на касатора за подменено правното основание на дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство. При идентичност на фактите и спазена процедура при провеждането на дисциплинарното производство, точната правна квалификация е от компетентността на дисциплинарнонаказващия орган. Възложената на етичната комисия проверка от ВСС е относно нарушение на т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, но предложението за образуване на дисциплинарно производство е за създаване на неправилна представа за начина на извършване на назначенията и накърняване престижа на съдебната власт. В този смисъл правото на защита на дисциплинарноотговорното лице не е нарушено. С посоченото поведение са осъществени и двата състава на дисциплинарно нарушение. Начинът, по който е извършено нарушението, времето, мястото и обстоятелствата са посочени в мотивите на решението на дисциплинарния състав. От значение за очертаването на дисциплинарните нарушения като предмет на образуваното дисциплинарно производство са фактическите основания, посочени в предложението, от които става ясно, че са наведени на касатора извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ, които са установени безспорно в хода на производството. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на изводите на съда по направеното от касатора възражение за необходимостта от самоотвеждане на членове на ВСС. Както правилно е приел тричленният състав, няма законови основания за отвод на вносителите на предложението и на дисциплинарния състав. Членовете на ВСС, направили предложението и участвали в дисциплинарния състав, са осъществявали законовите си правомощия по чл. 312, ал. 1, т. 4 и чл. 316, ал. 3 от ЗСВ. Законодателят не е предвидил, че когато изпълняват тази си компетентност, членовете на ВСС нямат право да участват в колективния орган при вземане на решение, т. е. че следва да се отведат. Член 10, ал. 2 АПК действително предвижда задължение за отвод, но ЗСВ е специален закон и при прецизната законодателна уредба досежно начина на вземане на решенията на съвета и изричната норма на чл. 35 от ЗСВ, която предвижда хипотезите на неучастие в гласуването на член на ВСС, няма основание да се твърди, че е налице нарушение поради неотвеждане. Законодателят не случайно е посочил изрично основанията за отвод. В противен случай, ако се приеме твърдението на касатора, би се стигнало до хипотези, при които колективният орган няма да има изискуемия от закона кворум. Неоснователни са и доводите, че в решението на съда и на дисциплинарния орган не били изложени никакви факти за извършени от касатора виновни действия, които да накърняват престижа на съдебната власт. Съответни на закона и доказателствата по делото са изводите на дисциплинарния орган, приети от тричленния състав, че конкретното съдържание на провежданите разговори е неотносимо към установената по несъмнен начин укоримост на поведението на магистрата. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав и тези към решението на ВСС, поради което не се налага преповтарянето им. Наличието на продължително контактуване на касатора с лицето Красимир Георгиев чрез многобройни телефонни разговори - изходящи и входящи, сочи на лични негови контакти с лицето Георгиев. Касационният жалбоподател не е опровергал извода, че проведените разговори с посоченото лице са във връзка с неправомерно лобиране, доказващо извършеното дисциплинарно нарушение, и не е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за предмета на тази връзка. Тези необясними от житейска гледна точка действия на Найденов, съотнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на осъществени контакти със същото лице и от други магистрати - кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован извода на ВСС за извършени от касатора действия, нарушаващи правилата на професионалната етика, и по-конкретно на изискването за въздържане от действия, компрометиращи честта му в професията и в обществото. Като е приел, че в своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност и неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и в обществото, тричленният състав е извел законосъобразен извод, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода на ВСС за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. Касационният жалбоподател излага доводи за невъзможността да презумира съответното поведение и че според него оставало условието магистратът да е бил във възможност да узнае за обстоятелствата, поставящи под съмнение репутацията му. В случая обаче не става въпрос да се презумира определено поведение, а да се прецени от самия магистрат собственото му поведение към момента на осъществяване и поддържане на връзката води ли до накърняване на престижа на съдебната власт. Касаторът твърди, че такова накърняване няма, защото не е знаел неща, които не са били обществено известни. Това негово твърдение не е било надлежно доказано. Както е посочил тричленният състав, съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че административният орган е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Касационният жалбоподател е този, който е трябвало да докаже твърдението си за характера и предмета на комуникацията с Георгиев. Несъобразяването, осъществено по личната воля и преценка на касатора, е довело до нарушение на професионалната етика и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 307, ал. 3 ЗСВ. В този смисъл се явява правилен изводът на тричленният състав, че ВСС законосъобразно е приел, че с действията си касаторът е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Предвид изложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ВСС юрисконсулт Илиева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът дължи на Висшия съдебен съвет разноските по делото в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав