Решение № 5485 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6637/2011 г.

Решение № 5485 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6637/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (ЗЗНСРПЖ). Образувано е по касационна жалба от Селскостопанска академия гр. София, против Решение № 1396/25.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7599/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Селскостопанската академия против Решение от 16.08.2010 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), с което е отказано да бъде възстанови срока по чл. 42, ал. 3 от ЗЗНСРПЖ за заплащане на такси за поддържане на действието на сертификати за сортове растения с № 10407 и № 10280. Селскостопанската академия обжалва решението. Счита същото за недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяната му и постановяване на решение за възстановяване на срока за заплащане на годишната такса на сертификат № 10280 (пъпеш Хибрид 15 F1). Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и недоказана и моли отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Доводът за допуснато нарушение се свежда до твърдението на касатора, че АССГ неоснователно се е произнесъл, че "непредвидени обстоятелства" са само природни бедствия, военно положение, нередовно връчено съобщение и др., които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят от волята на страната. Касаторът оспорва доводите на първоинстанционния съд като посочва, че има издадена специална Инструкция за подаване и разглеждане на молби за възстановяване на срок на председателя на ПВ, която гласи, че непредвидени обстоятелства са и "внезапно тежко заболяване". Правилно съдът е приел, че в случая постъпването в болница и платения годишен отпуск на представителя по интелектуална собственост не е основание за неизпълнение на задължението за заплащане на годишните такси за поддържане на сертификата по чл. 42 от ЗЗНСРПЖ. Никъде в закона не е посочено, че само представителят по интелектуална собственост може да заплати дължимите такси. Това е чисто техническа дейност и може да бъде извършена от всяко едно лице, а председателят на Селскостопанската академия е трябвало да организира всички действия по заплащането на таксите. От друга страна в заповед № РД-13-416/01.12.2009 г. на председателя на Селскостопанската академия, с която е разрешен годишен платен отпуск на Румяна Берберова е посочено, че по време на отпуската лицето ще бъде замествано от: "вътрешно заместване", т. е. председателя е следвало да определи лице, което да изпълнява временно част от функциите на Румяна Берберова. Поради тази причина правилно АССГ е приел, че отсъствието на лицето не е обстоятелство, което по непреодолим начин да е препятствало упражняването на задължението за заплащане на таксите в законоустановения срок, както и че същото не може да бъде преодоляно. Касаторът посочва още, че съгласно ДДС № 12/10.12.2009 г. на министъра на финансите относно годишното приключване на банковите сметки на бюджетните предприятия за 2009 г., банките не приемат за обработка бюджетни платежни нареждания след 23.12.2009 г. Посоченото в касационната жалба е неоснователно. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗЗНСРПЖ годишната такса за първата и за всяка от следващите години се заплаща до последния ден на месеца, в който е издаден сертификатът. Никъде не е споменато, че таксата трябва да се заплати в края на месеца, а видно и от представеното по делото извлечение от ПВ за заплатените суми за сертификат № 10280, Селскостопанската академия е заплащала таксите за различните години в много по-ранни периоди от края на м. декември. Представителят по интелектуална собственост е приет в болница на 10.12.2009 г., което не означава, че в началото на месец декември 2009 г. не е могла да заплати дължимата такса или да бъде организирано нейното внасяне от друго лице и по друг начин. От друга страна в чл. 27, ал. 2 от ЗЗНСРПЖ е посочено, че сертификатът, който е прекратил действието си поради неплащане на годишната такса, може да бъде възстановен в срок до шест месеца от последния ден на месеца, в който е издаден сертификатът, ако се заплати в Патентното ведомство просрочената такса в двоен размер. От подадената касационна жалба става ясно, че Селскостопанската академия не е упражнила това свое законово право. С оглед на гореизложеното се налага извод, че председателят на Селскостопанската академия е могъл да организира заплащането на годишната такса за поддържането на сертификата, както в сроковете по чл. 42, ал. 3, така и в срока по чл. 27, ал. 2 от ЗЗНСРПЖ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила. Процесуалният представител на председателя на ПВ е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно, На основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден касаторът да заплати на ПВ сумата от 150,00 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение